Ан-Лор Бонел
/Поглед.инфо/ Оказва се, че жителите на Донбас са обидени от сегашното ¿-кр@ ин ско правителство и не искат да живеят като част от тази държава, пише Фигаро. Авторът на статията разказва за ужасния живот на цивилното население под обстрела на въоръжените сили на ¿-кр@й н@.
В областите Донецк и Луганск, които са под контрола на проруските сили, подкрепяни от руската армия, цивилното население живее под постоянните обстрели от ¿-кр@ ин ската армия, която отказва да даде тези земи на Русия.
В тази зона, чиито жители (или по-скоро тези, които не са заминали заради обстрелите за Русия) са смятани за „терористи“ от киевските власти от осем години, навсякъде сме придружени от непрекъсната артилерийска канонада. В Горловка, както и през 2015 г., в началото на войната в Донбас населението се крие в мазетата, за да избегне обстрела. Градът от 200 000 жители е тъжна гледка: купища руини; къщи със срутени стени; сгради със счупени прозорци; стени, пробити от осколки. В близост са нивите на Николаевка, осеяни с мини.
Движим се покрай и през този мрачен пейзаж, без да се засичаме с нито една жива душа. Понякога покрай пътя се появяват силуети: скитащи се души, които се опитват да намерят нещо, което да поддържа живота им. Напразен труд... Магазините са затворени. По-младите са избягали или отишли на фронта, оставяйки само старите. Всеки ден носи нова мрачна статистика за ранените или убитите.
"Страхът никога не си отива"
"Старицата почина в къщата си. Тя беше всичко, което имаше", казва шепнешком бивша работничка на около 60 години, седнала на пода. От няколко дни тя спи в укритията, където се крият жени и деца. Пие вода, единственият начин да притъпи глада си. По нейните думи, апартаментът й е разрушен. "Щом чуете нарастващ шум, веднага идва страхът, че това отново е обстрел. Този страх никога не изчезва", разказва развълнувано 9-годишното момче Андрей. Загриженият му поглед се лута: той или поглежда тревожно към небето, после свежда поглед към земята, после ни гледа предпазливо.
Но да се върнем към Горловка и нейната трагична реалност. Всичко е потрошено, разрушено или унищожено: училища, паркове, къщи... Няма достатъчно вода, електричеството периодично се прекъсва. Минохвъргачките се чуват редовно. Те стрелят, сякаш искат да унищожат това, което все още не е унищожено, да убият малкото, което е останало от живота, който някога е бушувал тук. Показват ни телата на две учителки, заровени под развалините.
През последните дни ранените затрупаха болницата, чийто ресурс е катастрофално, до нищожност малък. Въпреки това повечето от лекарите, които са работили тук до 2014 г., останаха и се научиха да се справят с наличните средства. Един от тях въздъхва: "Когато роднините доведат тук някой от членовете на семейството, се случва той да живее по-добре с нас, отколкото със семейството си. Те самите не могат да си позволят нормално жилище и храна."
Хаосът е навсякъде
В предградията на Донецк цари същият хаос. В понеделник, 28 февруари, градът беше подложен на нов обстрел от въоръжените сили на ¿-кр@й н@. Пострадала е една сграда. Улиците са празни, хората бяха евакуирани преди дни. Изтощените хора се крият като по команда "Легнете!" и затихват, сякаш това помага да се измъкнете от снаряда.
Мъжете на призивна възраст, обзети от чувство на истински гняв за всичко това, масово отиват в мобилизационни пунктове. Техният патриотизъм е истински. Когато млад войник го попитахме защо отива на фронта, отговорът излиза от само себе си, от сърце: „За да защитя жителите от нацистите“.
Тук всички са единодушни в мнението, че войната се води срещу „¿-кр@ ин ския агресор“. Всички единодушно осъждат „нарастващото влияние на американската империя“ в Европа, всички критикуват НАТО и з€л€н с₭и. Войниците гордо позират за снимка, без да пускат оръжието си.
Един от служителите на нашия хотел се оплаква, че в Европа хората са чували за Донецк, когато тук се провеждаше Световното първенство по футбол [през 2012 г.]. На всички се разказва за красивите места, където има плажове и места за отдих, на всички се разказва за ски курортите.
„Но за това как живее Донбас днес и защо се случи това, никой тук не знае!“ – казва събеседникът ни в хотела. Човекът горчиво ни преподава цял урок по история и геополитика, напомняйки ни, че Западна ¿-кр@й н@ до голяма степен се състои от бивши полски територии, напълно католицизирани, докато Източна ¿-кр@й н@ исторически е била руска и православна. Някога това е било сърцето на Киевска Рус. „Изглежда, че Западът не иска да вземе тази информация под внимание“, казва той.
Оставяме го да отиде в някой от приютите, където жителите на града много често са се укривали от началото на тази гражданска война, която тук наричат мръсна. Тук се срещаме с деца, за които разрушените къщи с техните руини са се превърнали в детски площадки. Бледи лица, суха и бледа кожа, силна кашлица. Последствията от психологическото страдание се усещат навсякъде. Тук усмивките са рядкост. Сякаш всички се страхуват, че най-лошото тепърва предстои.
Превод: ЕС
Руската специална операция в ¿-кр@й н@ - удар по Голямото нулиране
Комунизъм 2.1: Принудително преразпределение на собствеността под формата на “Голямото нулиране”
Кеворкян: Фабрики за смърт – Вече изобщо не зачитат интелигентността на публиката
САЩ спешно трият документи, свързани с програмата BIOWEAPON LAB в ¿-кр@й н@
Какво крие главният епидемиолог на САЩ Антъни Фаучи за изкуствения произход на COVID
Американски военен доклад твърди, че Covid-19 е създаден от финансирана от САЩ програма в Ухан