Проф. Боян Дуранкев, преподавател в УНСС и ВУЗФ, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“
Водещ: За икономическите измерения на войната в ¿-кр@й н@ ще говорим с проф. Боян Дуранкев – преподавател в Университета за национално и световно стопанство и Висшето училище по застраховане и финанси. Преди около две-три седмици, ако не ме лъже паметта, говорихме с вас в ефира на Радио „Фокус“, преди да започне военният конфликт, и вие прогнозирахте, че ако започне война в ¿-кр@й н@, цените на природния газ ще ударят буквално небесата. Виждаме, че това вече започва да се случва.
Боян Дуранкев: Ако проблемът е само до цените, да кажем, че това е едно зло, което може да бъде преодоляно. Но има и други моменти, които са интересни, от чисто икономическа гледна точка, които се отнасят разбира се и до България, но и до самия Европейски съюз, на който сме член, и също така на великия континент Евразия, на който се намира България всъщност, тъй като Европа знаете, че не е отделена по някакъв начин от континента Евразия. И така, ако се погледне това, което е досега, ясно е, че съдбата чука на вратата не само на България, но на целия свят, само с едно искане: прекратяване на това, което в момента е военна операция, и пристъпване от всички страни към един по-мирен свят. Само да кажа, че ако се намалят или ако се премахнат тези 2% от брутния продукт на всяка страна, които отиват за въоръжение, може да се каже, че ще решим и проблема с глобалното затопляне, и проблемите с неравенството донякъде, и вътрешните проблеми в някои страни. Т.е. най-лошият сектор на икономиката, това е военният. Това е нещо, което не произвежда блага, а произвежда средства за унищожение. Но ако избягаме просто от този пацифизъм, който впрочем е характерен на всички хора по света – няма човек, който да мечтае за война, разбира се, но ако погледнем това, което става в момента, понякога тактиката влияе повече върху стратегията, отколкото стратегията върху тактиката. И ако се взрем в конкретната страна, нашата страна България, забелязваме, че наистина в момента сме застанали от двете страни на барикадата. Първо, като член на НАТО и на Европейския съюз, ние сме за санкции до дупка. Но второ, като потребител не руски суровини, тъй като много добре знаем структурата на българската икономика, ние сме за санкции според интересите. Но вече все повече и повече на кантара сме застанали на това нещо, което се нарича неприятелска страна на Руската федерация. Разбира се, че България първото нещо, което трябва да направи и което трябва да продължи, е да се бори за глобален мир, за мир в Европа и за разбирателство в Русия, което не означава безкрайно разширение на НАТО и дрънкане на оръжие. Но в момента…
Водещ: Вчера министър-председателят Кирил Петков даде назад за санкциите, като уточни, е ние няма да се съгласим за санкции, които касаят гaзовите доставки и петролните доставки. Не е ли малко късно за такава заявка обаче вече?
Боян Дуранкев: Както и да го характеризираме, ясно е, че ние сме сметкаджии в момента. Правим сметки, и то сметки на много дребно, защото ако министър-председателят разбира се и целият негов екип погледне какво е в момента състоянието на България като внос и износ от Русия, доста интересни работи ще научи. Например, ние в миналата 2021 г. към Русия сме изнасяли български стоки в размер на 846 милиона, което е малко под 4% от целия български износ. Но вносът ни е бил в размер на 5 млрд. 828 млн. лева, което е близо до 20-те процента от целия внос. Т.е. ние, ако затворим нашата икономика по линия на вноса от Русия, не само на газ – на петрол и на всичко друго, което търгуваме и което повече внасяме, ще се окаже, че ликвидираме до голяма степен съществените отрасли на България. Това не се отнася например за НПО-та, фондации или, с извинение, някой телевизионен канал, но това се отнася до всичко, което произвежда в момента България. защото например 77% от внасяния газ в страната е от Русия. Да, ние сме зависим от Русия. Между другото, ако намалим от Русия на 10% или се откажем от газта, ние ще станем зависими от други. Това не е по-хубаво, защото това означава, че вероятно ще бъде и по-скъпа газта. Например, между другото, най-зависими са Република Северна Македония, Босна и Херцеговина, Молдова – те внасят 100% от всичко. Но ако ние се откажем точно от тези суровини, материали, минерали, метали, които внасяме от Русия в момента, наистина има огромна опасност за българската икономика, и то, забележете, не с еднократни последици за този период, през който ще траят военните действия – дали ще траят два или три месеца, още никой не знае, но със сигурност ще ударим нашата икономика така силно, че ще се върнем в ситуация по-зле, отколкото 1991 г. Затова най-добре е България да премине към един пълен неутралитет, както в Австрия в момента постъпват по линия на така наречените „санкции“. Още повече, да подчертая дебело нещо – тези санкции не са санкционирани от ООН, което е изключително важно. Те са незаконни. Няма законни санкции в момента. И рискуваме не само да съсипем икономиката, но също така да ударим и не много богатото българско общество, отделните малки хора, защото олигарсите, нашите клептократи, защото имаме и клептократи през тия 32 години, които са на прехода, нашите богати клептократи, те са в офшорки, те са си изнесли голяма част от богатствата в другите европейски страни, в САЩ и Великобритания, както и руските клептократи и олигарси. И ударът ще бъде само върху обикновения българи, не върху нашите клептократи, или както ги наричаме, олигарси.
Водещ: Да, обикновено така се случва. Проф. Дуранкев, казвате България да премине в режим на неутралитет по отношение на санкциите по примера на Австрия. Кои са държавите, които са засегнати най-много от тези санкции?
Боян Дуранкев: Няма, при военни операции няма някой, който да не е засегнат. Вече Европейският съюз бие камбаната, че проблемите нарастват. Защото по линия на нарастващите цени – забележете, между другото, че имаме хиперинфлация на пазара на жилищата в Европейския съюз. Това е вече хиперинфлация. И още по-интересното е, че тази хиперинфлация е придружена първо с недостиг на строителствата на жилища, най-вече на държавни жилища за тези, които са средната класа и под средната класа, и едновременно с това – с едно вдигане на цените и наемите, които вече стават непоносими. Но да избягаме от жилищата и да се върнем на територията на Европейския съюз в момента. Очевидно е, че последиците за Европейския съюз наистина ще бъдат много тежки, защото само ако се вземе това, което в момента е блокировката на системата SWIFT – това нещо няма начин по линия на разплащането да не удари тежко самия Европейски съюз. Кой печели, ако става дума за печалба?
Водещ: Да?
Боян Дуранкев: Наистина има три сектора, които в света са концентрирани в една страна, които ще бъдат печеливши, разбира се, и първият от тези сектори е военно-промишленият комплекс на САЩ. Тук имаме три-четири огромни компании, които диверсифицираха своите производства и които получават буквално и даже монополна рента. Забележете, настояването за 2 и повече процента от брутния продукт, не от държавните бюджети, от брутния продукт за въоръжение, това означава преди всичко поддържане на военно-промишления комплекс на САЩ, не толкова на българския военно-промишлен комплекс. Вторият голям сектор, който печели, това е нефто-гaзовият и минният комплекс на САЩ, който е и данъчен фаворит там. И това са компаниите, между другото, които ерозират планетата, които добиват разнообразни природни ресурси, но които са основни виновници за глобалното затопляне, опустиняване, замърсяване и намаляването на биоразнообразието. И ако преминем, както вече и в България се говори за фракинг, това означава, че ще унищожим и българската природа, и разбира се ще имаме трайни последици за живота, качеството на живота на хората в България. И третият печеливш комплекс, който е в САЩ също концентриран, това е комплексът на финансите, застраховането и недвижимите имоти. Защото около 80% от американските и британските банкови заеми са насочени към сектора на недвижимите имоти. И тази финансилизация на икономиката, която впрочем е слабоконтролируема и уж на база пазарен принцип се формират такси и цени, тя става супер печеливша. И в момента, забележете, даже само скромно да напомня какви са печалбите на банките, които са в България – не бих казал, че това са български банки, защото не са български банки, и какъв експорт на богатства правят в момента, финансови богатства към своите страни майки. Така че тези три сектора, които пак казвам, са концентрирани в САЩ предимно и са предимно рентиерски сектори, естествено, че те са печеливши. И както казват експертите, ще се окаже, че в рамките на по-малко от 100 години САЩ ще поведат за трети път Германия даже. Това е чрез контрол върху германската икономика, превръщайки я във все по-зависима по отношение на вноса. И НАТО ще продължи да бъде в Европейския съюз нещо като усмирителна риза за евентуални политически, либерални или по-социални промени. Но тази военна операция дава и шанс донякъде и ние, европейците да преосмислим къде сме сгрешили, да поправим политиките си и да мислим за по-солидарна и по-справедлива Европа, която в момента не е. Да, тя върши работа, скрибуца, скърца, създава проблеми на себе си, но е време за преосмисляне на Европа вече не като търговски съюз, а като социален съюз. И България може да подпомогне в това отношение вземането на общите решения, а не просто да наблюдаваме центърът какво ще направи, за да го следваме в челните редици след това.
Водещ: Аз, докато ви слушах, си направих следните изводи: че в момента САЩ икономически печелят от тази война, която се води в ¿-кр@й н@, губят европейските държави – Германия, Франция. Самият Кремъл заплаши с реципрочни санкции – да спре доставките на газ. Може ли Кремъл да реши да предприеме такива действия?
Боян Дуранкев: Хубаво е, че засега Кремъл стреля словесно – това е хубаво. Но да не забравяме, че когато Путин каже нещо, това е по принципа даже на един негов предходник, много по-ранен, когато каже „да“, това вече е да. Когато кажа „не“, това е твърдо не. Т.е. в случая това е донякъде да го наречем официално предупреждение, че ако Европейският съюз тръгне и военно да защитава ¿-кр@й н@, със сигурност така ще бъдат прекъснати вече натуралните връзки, не финансовите, натуралните отношения на внос-износ, че Европейският съюз ще пострада и забележете, след войната ще се превърнем в един Европейски съюз, който е силно балканизиран. Т.е. както в момента България се балканизира спрямо Европейския съюз, а това означава „Подкрепяме ви в санкциите, ама не във всички, защото нямаме сметка“. Петрол и газ ще си доставяме. Извинявайте много, ще си затворим пристанищата, ама нямаме сметка за всичко. Т.е. това шикалкавене на България подсказва, че ние преминаваме към балканизация на Европейския съюз, към един пост-Запад даже, пост-Европейски съюз. Имаме уж общи институции, но вече политики, които на отделните страни са ориентирани към интересите на самата страна, а не към общите интереси. И именно по тази причина една по-висока степен на координация, не на диктатура, защото в момента имаме и демократична диктатура – например по линия на забраняването на информационни източници. Това е стара диктаторска практика.
Водещ: Да, виждаме го у нас.
Боян Дуранкев: Разбира се. Но е хубаво, че колкото се спазват мерките за КОВИД-19, толкова се спазват и тези мерки за забрана на чуждите медии. Но имаме донякъде и затопляне. Нека да не бъдем песимисти, нека да бъдем реалисти. Има и затопляне на отношенията, защото както се вижда, ВВС се връща например в Русия. А пък някои други, които щяха да въведат санкциите и да излязат от Русия, също се колебаят в момента. А най-благоприятното нещо, което се чува, е, че вече и ¿-кр@й н@ е склонна на по-сериозни преговори с Руската федерация и даже под сурдинка приема някои от първоначалните условия за тези преговори. Т.е. няма… защото прогнозата беше, че войната ще продължи. Ако е наистина война, щеше да свърши за по-малко от седмица, но военната операция се прогнозира, че ако наистина не се стигне до споразумение и се продължи тази военна операция, тя ще продължи около три месеца. И дано да се достигне предварително до съгласие и споразумение. В това отношение дефицитът на идеи от Европейския съюз е ярко видим в момента. Има огромен дефицит в центъра на идеи, което е много жалко – за подпомагане на решенията имам предвид, не за подбутване по някакъв друг начин или за участие не дай боже със самолети и военна техника. Защото неприятелска държава означава страна, която доставя не само оръжие – няма значение дали са прашки или пушки, или самолети, но също така се вижда, че Европейският съюз доставя вече и доброволци за чуждестранния батальон в ¿-кр@й н@. Няма да крия, че вчера излязоха данни, че има германци, които се бият там. Има и други, от Великобритания, въпреки че Великобритания вече не е в Европейския съюз. Но не трябва повече да се натиска пружината, защото тя ще изхвърли всичките обратно в празно пространство. Но точно това нещо, което става, е причина и претекст, и повод отново под калъп да преразгледаме всичките политики и функциониране на Европейския съюз, включително и от гледна точка на този пазарен фундаментализъм, който съсипва България, Румъния, Литва, Латвия, Естония и т.н., защото въпреки икономическия растеж, това са страни, които се оголват демографски и се отслабват от гледна точка на структурите на икономиките. И е необходимо да се премине от този неолиберализъм, от този пазарен фундаментализъм към една политика на благоденствие за всички. Защото се оказа, че с тази мека търговия, с меката сила на свободната търговия това нещо няма да се постигне и страни като България страдат. Няма защо да крием, ние страдаме и от общата политика, която се провежда на Търговския съюз с Европейски съюз, който е повече търговски, отколкото социален. Така че има решения за бъдещето, и то напълно приемливи, но е необходима една по-висока степен на координация в Европейския съюз, или ако щете да го нарека направо политика на сближаване на равнищата на социално-икономическо развитие на отделните страни в целия Европейски съюз. Това е най-важното – да се помисли след военните операции, след като те бъдат прекратени.
Водещ: Трябва ли България да предоставя оръжие на ¿-кр@й н@ и какви биха били икономическите последици?
Боян Дуранкев: Изслушах внимателно това, което беше казано в Народното събрание по този повод, буквално преди часове. Да, ние директно не изнасяме оръжие за ¿-кр@й н@, но чрез т.нар. триъгълни, четириъгълни, многоъгълни операции със сигурност българско оръжие е кацнало и там по някакъв начин. Може би не знаем наистина по какъв начин, но действително вече там има и експорт на българско оръжие чрез триъгълни операции.
Водещ: Сега?
Боян Дуранкев: Не е нужно директно да го продаваме. Вероятно и на предните етапи, може би в момента не, но напредните етапи вероятно. За това трябва да даде отговор Българското разузнаване, ако още го има и ако е качествено, разбира се. Но това означава вече прекалено откровена намеса на България в тази военна операция на едната страна, което със сигурност ще има дългосрочни последици, и то външнополитически, не само икономически за тази страна. Така че най-добре е ние в този момент да подпомагаме хуманитарно всичко това, което се случва в ¿-кр@й н@, да се борим и да пледираме за мир, да пледираме за едно по-добро разбирателство и за слагане все пак на някакви граници на разширението на НАТО на този етап. Защото ако Западът продължи да се разширява, той ще погълне Изтока, а зад Запада и зад Русия стой Китай и Индия, и Иран, и други страни, които много внимателно гледат докъде НАТО може да си позволи да се разширява – уж като отбранителен съюз. Но веднага да си припомним в колко незаконни според законите и каноните на ООН участва НАТО, не само тук, в Европа – примерът с Югославия, но и в други части на света. Така че наистина е необходимо НАТО също да бъде преосмислено, и то като военно-политическа организация, но в която членуват голяма част и от страните, които също така са членки на Европейския съюз. А това означава много по-бърз и много по-точен диалог вътре в НАТО. И може би е време България също да си каже, макар и малката, но все пак донякъде тежаща дума на този етап – дали така ще продължи и дали бъдещето е все повече и повече поглъщащо НАТО други страни.
Евелина БРАНИМИРОВА
Путин: Днешните западни страни ми напомнят за болшевиките
Стана в Китай, сега става в САЩ, а от там и по целия свят?
„Комунизмът е проникнал в Америка и в целия свят“, предупреждава бивш затворник на съвестта
Най-сетне признаха, че тяхната „Проверка на фактите“ е просто мнение
Майк Флин: Америка е превзета от комунисти
Еврейската болшевишка революция и руският комунизъм
Възможно ли е изкореняването на комунизма, социализма и марксизма в Америка
Навремето САЩ подкрепяха дясно-националистически режими из Латинска Америка, Азия и чат-пат в Африка в противовес на комунистическия СССР и Източния блок.
Откакто самата Северна Америка стана комунистическа и червеният флаг със сърпа и чука полуявно се развя над Белия дом, САЩ взеха да създават мрежа от псевдокомунистически режими, маскирани като прогресивни, ляво либерални, предмно из Европа, за да си правят щит спрямо консервативно -дясна Русия.
Толкова за идеологиите на 21 век.