Майкъл Хъдзън
/Поглед.инфо/ Империите често следват хода на гръцка трагедия, пораждайки съдба, която са се опитвали да избегнат. Със сигурност това сега става с Американската империя, тъй като тя се саморазпада в не толкова бавен каданс.
Фундамент на икономическото и дипломатическото прогнозиране е, че всяка страна ще действа в свой собствен интерес. Но подобен разум изглежда липсва в днешния свят. Наблюдатели от целия политически спектър използват фразата „застрелване в собствения си крак“, за да илюстрират дипломатическата конфронтация на САЩ с Русия и съюзниците им.
Повече от едно поколение най-изтъкнати американски дипломати предупреждават кое според тях би представлявало крайна външна заплаха: съюз на Русия и Китай, доминиращ в Евразия. Именно американските икономически санкции и военна конфронтация ги обедини и тласка други страни в тяхната нововъзникваща евразийска орбита.
Очакваше се американската икономическа и финансова мощ да предотврати тази съдба. В продължение на половин век след като САЩ отмениха златния стандарт през 1971 г., световните централни банки оперираха с доларовия стандарт, като държаха международните си валутни резерви под формата на ценни книжа на американското съкровище, американски банкови депозити, акции и облигации. Резултатът позволи на Америка да финансира своите чуждестранни военни разходи и инвестиционно поглъщане на други страни просто чрез печатане на долари. Дефицитите в платежния баланс на САЩ се прехвърлят на централните банки на страните с излишък в плащанията като техни резерви, а длъжниците от Глобалния юг се нуждаят от долари, за да се изплащат на притежателите на облигации и да извършват външната си търговия.
Тази парична привилегия – сеньораж на долара – позволи на американската дипломация да наложи неолибералната си политика на останалия свят, без да се налага да използва значителна собствена военна сила, освен при ограбването на близкоизточния петрол.
Неотдавнашната ескалация на санкциите на САЩ, блокиращи Европа, Азия и други страни от търговия и инвестиции с Русия, Иран и Китай, наложи огромни алтернативни разходи на съюзниците на САЩ – цената на пропуснатите възможности. А неотдавнашната конфискация на златните и чуждестранните резерви на Венецуела, Афганистан и сега Русия, заедно с целенасоченото заграбване на банкови сметки на богати чужденци (надявайки се да спечелят сърцата и умовете им, обещавайки възстановяване на секвестираните им сметки), сложи край на идеята, че доларовите наличности или тези в стерлинги и евро на НАТО-вските сателити, са безопасно убежище за инвестиции, когато световните икономически условия се разклатят.
Доста съм разтресен, като наблюдавам скоростта, с която тази центрирана от САЩ финансова система се дедоларизира само за година или две. Основната тема на моята книга „Супер империализъм“ беше как през последните 50 години стандартът на държавните облигации на САЩ насочва чуждестранните спестявания към финансовите пазари и банки на САЩ, облагодетелствайки доларовата дипломация с безплатно пътуване. Мислех, че дедоларизацията, осъществявана от Китай и Русия, ще се стреми да поеме контрола над своите икономики, за да се избегне финансова поляризация, която да наложи строги икономии на САЩ. Оказа се, че американските чиновници ги принудиха да преодолеят каквито и колебания да са имали, за дедоларизирането.
Дори очаквах, че краят на доларизираната имперска икономика ще настъпи след като други държави се отцепят. Но това не се случи. Американските дипломати сами избраха да сложат край на международната доларизация, помагайки същевременно на Русия да изгради собствени средства за самодостатъчно селскостопанско и промишлено производство. Този глобален процес на разрушаване всъщност продължава от няколко години, като се започне със санкциите, блокиращи съюзниците от НАТО и други икономически сателити да търгуват с Русия. За Русия тези санкции имаха ефекта на защитни тарифи.
Русия беше твърде увлечена от идеологията на свободния пазар, не предприемаше стъпки за защита на собственото си селско стопанство и индустрия. Но Съединените щати ѝ предоставиха необходима помощ, за да преодолее това увлечение, като наложиха санкции. Когато на балтийските държави бе забранен руския пазар за селскостопанските им продукти, Русия бързо създаде свой собствен сектор, като същевременно се превърна във водещ световен износител на зърно.
Русия откри (или е на ръба да открие), че не се нуждае от щатски долари за да поддържа обменния курс на рублата. Нейната централна банка може да печата рубли, необходими за изплащане на вътрешните заплати и финансиране на капиталообразуването. Така американската политика на конфискации може да накара Русия да сложи край на неолибералната монетарна философия, както от години препоръчва Сергей Глазьев.
Същото се случи със санкциите на САЩ срещу водещите руски милиардери. Неолибералната шокова терапия и приватизациите от 90-те години на миналия век оставиха на руските клептократи само един начин да осребрят активите, които ограбиха от публичното пространство: като продадат акциите си в Лондон и Ню Йорк. Вътрешните спестявания се нулират и американските съветници убеждаваха Централната банка на Русия да не създава свои собствени пари в рубли. Резултатът бе, че руското национално богатство – нефт, газ и минерали не беше използвано за финансиране на рационална руската промишленост и жилища. Вместо да бъдат инвестирани за създаване на нови руски средства за защита, приходите от приватизацията бяха „изгорени“ чрез придобиване на луксозни британски недвижими имоти, яхти и други глобални активи от новите богаташи. Но ефектът от превръщането на руските долари, стерлинги и евро като заложници, се оказа твърде рискован за Лондонското сити, където руските богаташи държат активите си. Чрез налагането на санкции на най-близките до Путин най-богати руснаци, американските чиновници се надяваха да ги накарат да се противопоставят на отцепването на Путин от Запада и по този начин ефективно да служат като агенти на влияние на НАТО. Но за руските милиардери собствената им страна започна да им изглежда най-безопасна.
От десетилетия Федералният резерв и Министерството на финансите се борят срещу възстановяване ролята на златото в международните резерви. Но как Индия и Саудитска Арабия гледат на доларовите си активи, които Байдън и Блинкен се опитват да ги вземат, като им продадат оръжия, за да следват „реда, основан на правилата“ на САЩ, вместо да следват собствения си национален интерес? Неотдавнашният диктат на САЩ не им остави алтернатива, освен да започнат да защитават собствената си политическа автономия, като притежанията в долари и евро превърнат в злато като актив, освободен от политическа отговорност да бъдат държани като заложници на все по-скъпите и разрушителни искания на САЩ.
Американската дипломация натри носа на унизително подчинената Европа, като каза на правителствата да накарат компаниите им да прехвърлят за стотинки руските активи в долари, след като руските чуждестранни резерви бяха блокирани и обменният курс на рублата падна. Blackstone, Goldman Sachs и други американски инвеститори бързо се заеха да купят това, което Shell Oil и други чуждестранни компании предлагаха.
Никой не е предполагал, че следвоенният световен ред от 1945-2020 г. ще отстъпи толкова бързо. Очертава се един наистина нов международен икономически ред, въпреки, че все още не е ясно каква форма ще придобие. Но „подтикването на мечката“ в конфронтация със САЩ/НАТО премина нивото на критична маса. Вече не става дума само за ¿-кр@й н@. Това е просто спусъкът, катализатор за отдалечаване на голяма част на света от орбитата на САЩ/НАТО.
Следващата битка може да дойде в самата Европа. Националистически политици вероятно ще се стремят да се откъснат от прекомерната грабителска власт на САЩ, която напразно се опитва да държи своите европейски и други съюзници зависими от създадената от САЩ система на търговия и инвестиции. Цената на тяхното непрекъснато подчинение е да налагат инфлация на разходите върху индустрията си, като същевременно се отказват от своята демократична избирателна политика, подчинявайки се на американските проконсули на НАТО.
Последиците не могат да се считат за „непреднамерени“. Твърде много наблюдатели – освен президента Путин и външния министър Лавров, сочат какво ще се случи, като точно обясняват какъв би бил отговорът, ако НАТО продължава да ги държи в ъгъла, докато атакува източно¿-кр@ ин ските рускоговорящи и вкарва тежко въоръжение до западната граница на Русия. Последствията бяха предвидими. Неоконите, които контролират външната политика на САЩ, просто не им пукаше. Признаването на тези опасения означаваше превръщането им в Путинисти.
Европейските чиновници не се чувстваха неудобно, когато тръбяха по света, че Доналд Тръмп е луд и разстройва международната дипломация. Но изглежда са заслепени от възраждането на порочната омраза към Русия от страна на държавния секретар Блинкен и Виктория Нуланд-Каган. Начинът на изразяване и маниерите на Тръмп може да са били груби, но американската неокон група е обсебена от маниери, много по-глобално заплашващи с конфронтация. За тях въпросът е чия реалност ще излезе победител: „реалността“, която вярваха, че могат да налагат, или икономическата реалност извън контрола на САЩ.
Държави, които искат за заменят МВФ, Световната банка и други оръжия на американската дипломация с инструменти в своя полза, американските политици ги принуждават да правят обратното. Но ако европейските, близкоизточните и южните страни се опитват да следват дългосрочните си икономически интереси, Америка ги прогонва, както направи с Русия и Китай. Все повече политици търсят подкрепата на избирателите, питайки ги дали ще бъдат по-добре обслужени от нови парични споразумения, които да заменят доларизираната търговия, инвестициите и дори обслужването на външния дълг.
Натискът върху цените на енергията и храните удря особено силно страните от Глобалния Юг. Това съвпада със собствените им проблеми с Covid-19 и задаващото се доларизирано обслужване на дълговете им. Нещо трябва да се направи. Докога тези страни ще налагат строги икономии на гражданите си, за да плащат на чуждестранните притежатели на облигации?
Как ще се справят икономиките на САЩ и Европа със санкциите срещу вноса на руски газ и петрол, кобалт, алуминий, паладий и други основни материали? Американските дипломати направиха списък на суровини, от които икономиката им отчаяно се нуждаят и които са освободени от наложените търговски санкции. Това предоставя на г-н Путин удобен списък от възможности за натиск, които да използва при преструктурирането на световната дипломация, помагайки на европейските и други страни да се откъснат от желязната завеса, която Америка налага на своите сателити, именно, да бъдат зависими от скъпите доставки на САЩ.
Но окончателното откъсване от авантюризма на НАТО трябва да дойде от самите Съединени щати. С наближаването на междинните избори тази година политиците ще намерят благодатна почва да покажат на избирателите, че инфлацията на цените – начело на която са бензина и енергията, е продукт на политиката на администрацията на Байдън, блокираща руския износ на петрол и газ. Газът е необходим не само за отопление и производство на енергия, но и за производство на торове, от които вече има световен недостиг. положението се влошава още повече от блокирането на руския и ¿-кр@ ин ския износ на зърно, което води до покачване цените на храните в САЩ и Европа.
Опитът да принуди Русия да отговори с военни средства и по този начин да бъде злепоставена пред останалия свят се оказа прозрачен: САЩ просто искат Европа да допринася повече за НАТО, да купува повече военен материал от САЩ и да потъне по-дълбоко в търговска и парична зависимост от Съединените щати. Нестабилността, която се поражда от тези американски действия, водят до това, Съединените щати да са толкова заплашени, колкото и Русия.
Превод: д-р Радко Ханджиев
Стана в Китай, сега става в САЩ, а от там и по целия свят?
„Комунизмът е проникнал в Америка и в целия свят“, предупреждава бивш затворник на съвестта
Путин: Днешните западни страни ми напомнят за болшевиките
Най-сетне признаха, че тяхната „Проверка на фактите“ е просто мнение
Майк Флин: Америка е превзета от комунисти
Еврейската болшевишка революция и руският комунизъм
Възможно ли е изкореняването на комунизма, социализма и марксизма в Америка
Навремето САЩ подкрепяха дясно-националистически режими из Латинска Америка, Азия и чат-пат в Африка в противовес на комунистическия СССР и Източния блок.
Откакто самата Северна Америка стана комунистическа и червеният флаг със сърпа и чука полуявно се развя над Белия дом, САЩ взеха да създават мрежа от псевдокомунистически режими, маскирани като прогресивни, ляво либерални, предмно из Европа, за да си правят щит спрямо консервативно -дясна Русия.
Толкова за идеологиите на 21 век.