/Поглед.инфо/ Докато Русия започна пробива си към ¿-кр@й н@ на няколко фронта за една нощ, неоконсерваторите и десните либерали се опитаха да прехвърлят вината за инвазията в краката на американските националисти и палеоконсерватори. Те определиха сдържаните хора като руски марионетки или вариации на термина и превантивно ги обориха за това, което някои вече описват като едва ли не предстоящ Холокост. Техният дълбок кладенец от исторически аналогии не спира да впечатлява.
Макар че ястребите биха искали да вярвате, че последните събития в ¿-кр@й н@ са дискредитирали палеоконсервативната позиция, оказа се точно обратното. В продължение на десетилетия това списание и коалиция от външнополитически сдържани хора предупреждаваха, че нашата безразсъдна, ирационална и непоследователна стратегия спрямо Русия в Европа ще доведе до по-антагонистична Русия спрямо Запада и ще отвлече вниманието от други геополитически арени.
Всички трагедии, които идват с реалността на войната, със сигурност ще се проявят в следващите дни, но днес тази позиция е потвърдена.
Политическият Туитър гореше във Вашингтон, докато от естаблишмънта осъдиха руската инвазия с възможно най-строги думи, като всеки изглежда се опитваше да надмине останалите.
Меган Маккейн, не пропускайки шанса да ни напомни кой е баща й, пишейки:
„Татко беше наречен един от кръстниците на ¿-кр@ ин ската революция. Той подкрепяше и протестираше заедно с ¿-кр@ ин ците [sic]. Той беше толкова обичан там, една улица в Киев беше кръстена на него. Имаше десетилетия на предупреждения за Путин. Но слабото ръководство продължи да го игнорира. Срам за нас."
Всъщност имаше десетилетия на предупреждения за Путин. Предупрежденията на мъже като баща й – който, както тя гордо признава, активно насърчаваше протестите на Евромайдана, които допълнително дестабилизираха региона – не бяха слушани.
Това, на което американците са свидетели сега, на половин свят от нас, е резултат от десетилетия на погрешна политика спрямо Русия. В здрача на Съветския съюз, тогавашните в САЩ твърди се, че държавният секретар Джеймс Бейкър е обещал на съветите, че НАТО няма да се придвижи „нито един инч“ на изток.
Въпреки че някои посочват, че това обещание никога не е било кодифицирано при последващи преговори, това го прави още по-срамно. „Връщането назад“ по въпрос от такъв стратегически важен за двете страни мащаб едва ли трябва да се счита за сериозна дипломация.
Донякъде разбираемо, руснаците се почувстваха жестоко предадени през 1999 г., когато НАТО добави към редиците си бившите страни от Варшавския договор Полша, Унгария и Чехия.
В същото време НАТО – отразявайки външнополитическите нагласи на САЩ в техния хегемонен момент – ухажваше руското сътрудничество по новооткритата мисия на алианса като микромениджър на стабилността в Европа и извън нея. Русия влезе в програмата на НАТО Партньорство за мир през 1994 г. и двете последваха това с Основополагащия акт за взаимни отношения, сътрудничество и сигурност през 1997 г.
През 2002 г., въпреки че НАТО наруши обещанието си да не се движи на изток, Русия се съгласи да сформира съвета НАТО-Русия за по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството между алианса и неговия бивш антагонист.
Но изкушението да се изобрази Русия като следващият Хитлер на Европа беше твърде голямо, за да издържат САЩ и НАТО. През 2004 г. НАТО последва най-голямото единично разширяване на алианса в неговата история. За една нощ НАТО нарасна с почти една трета по отношение на държавите-членки, две от които, Латвия и Естония, имат общи граници с Русия.
Тези, които твърдят, че разширяването на НАТО не е заплаха за Русия, издават своето невежество. От основаването си целта на НАТО беше да се противопостави на каквито и да е териториални амбиции на СССР в Западна Европа.
Тези, които се придържат към наратива за разширяване на НАТО, отговарят, че НАТО е бил отбранителен съюз. Но така беше и с Варшавския договор. Ако Съветският съюз се беше опитал да ухажва Югославия, Австрия или Швейцария, как Западът не би могъл да възприеме това като заплаха?
Нещо повече, много от действията на НАТО след края на Студената война – като намесата във войните в Босна и Косово – не са имали отбранителен характер.
Или НАТО е изпълнило първоначалната си цел като отбранителен съюз за балансиране срещу съветския блок – което го прави излишен и остарял – или политиката на НАТО за намеса и разширяване след Студената война е оправдана, дори ако тази политика представлява ясна заплаха за Русия.
Не може и по двата начина. Въпреки това политическите елити на Америка настояват, че могат да си вземат тортата и да я ядат. В продължение на месец западните дипломати имаха възможността да предложат сериозни разменни монети на масата, за да защитят териториалната цялост на ¿-кр@й н@, на която твърдят, че държат толкова много, докато границите на Америка обикновено се нарушават от юг.
И все пак САЩ и техните съюзници не направиха предложение за налагане на мораториум върху членството в НАТО за ¿-кр@й н@, нито предложение за съживяване на Минск II, нито предложение за намаляване на броя на американските войски в Източна Европа, нито предложение за повторно влизане в Междинния договор за ядрени сили.
Да се очакват нулеви последици от такава противоречива, обезумяла външна политика е пряко следствие от противоречията, присъщи на либералния идеализъм, който прониква във външнополитическия естаблишмент във Вашингтон.
Точно това е предупреждението, което The American Conservative отправя през цялото време. За да избегнете друга война, сега би било подходящ момент да започнете да слушате. The American Conservative беше право за безкрайните войни в Близкия изток, право за опасностите от надигащия се Китай, право за културата на нулева отговорност за нашата класа, която води войни, и, разочароващо, трагично, отново се оказа право издание.
Превод: СМ
Путин: Днешните западни страни ми напомнят за болшевиките
Стана в Китай, сега става в САЩ, а от там и по целия свят?
„Комунизмът е проникнал в Америка и в целия свят“, предупреждава бивш затворник на съвестта
Най-сетне признаха, че тяхната „Проверка на фактите“ е просто мнение
Майк Флин: Америка е превзета от комунисти
Възможно ли е изкореняването на комунизма, социализма и марксизма в Америка
Навремето САЩ подкрепяха дясно-националистически режими из Латинска Америка, Азия и чат-пат в Африка в противовес на комунистическия СССР и Източния блок.
Откакто самата Северна Америка стана комунистическа и червеният флаг със сърпа и чука полуявно се развя над Белия дом, САЩ взеха да създават мрежа от псевдокомунистически режими, маскирани като прогресивни, ляво либерални, предмно из Европа, за да си правят щит спрямо консервативно -дясна Русия.
Толкова за идеологиите на 21 век.