Скот Райтър
/Поглед.инфо/ Целта на Русия не е да унищожи ¿-кр@й н@ - това може да бъде постигнато по всяко време. По-скоро целта на Русия е да унищожи НАТО, като разобличи безсилието му, пише Скот Ритър.
В тихите полета извън заспалия колежански град Гетисбърг, Пенсилвания, седи бронзов паметник под формата на отворена книга. Известен като „Високият воден знак на въстанието“, той съдържа самоличността на различните военни формирования, които в следобеда на 3 юли 1863 г. се борят на живот и смърт на и около земята, където е поставен паметникът .
Тук около 12 500 мъже под командването на генерал-лейтенант от Конфедерацията Джеймс Лонгстрийт се сформират в три дивизии и започват фронтално нападение срещу около 10 000 укрепили се войски на Съюза, командвани от генерал-майор Уинфийлд Скот Ханкок.
Макар около 1500 бойци на Конфедерацията успяват да пробият линията на Съюза, те бързо са обкръжени и принудени или да се предадат, или да умрат. Именно на тази точка на бойното поле се намира паметникът „High-Water“, отбелязващ това, което става известно като „атаката на Пикет“, кръстена на един от командирите на дивизии, участвали в битката.
Армията на Конфедерацията успява да се оттегли от бойното поле на Гетисбърг в добро състояние, за да продължи да се бие още близо две години, преди да се предаде. Но така и не се възстановява от бедствието, вината за което е хвърлена на Пикет. Това наистина е вододелът на въстанието.
Объркана история
Студентите по история може да изпитат това, което Йоги Бера някога прочуто нарече „Déjà vu отначало“, когато разлеждат неистовите дейности, предприети от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) днес, докато тя отговаря на това, което твърди, че е провокативно руско военно струпване покрай руско-¿-кр@ ин ската граница.
Трансатлантическият алианс е странна амалгама от политически, икономически и военни системи от вярвания, прикриваща маса от 30 нации, които управляват ежедневните дейности на своята организация чрез основан на консенсус, колективен процес на вземане на решения, който е както тромаво, тъй и неефективно нещо.
Първоначално създадена като колектив от 12 нации, обединени от желанието, както веднъж каза първият генерален секретар на НАТО, лорд Исмей, „да държи руснаците навън, американците вътре и германците надолу“, Трансатлантическият алианс беше преди всичко клуб, съставен от държави, които имаха две общи неща – споделена вяра в примата на демократичното управление и желание да бъдат защитени под чадъра на американската военна мощ.
Подписване на Вашингтонското споразумение, установяващо НАТО. АПрил, 1949.
В началото алиансът стана свидетел на период на разширяване, тъй като нарасна до 16 държави след приемането на Турция, Гърция, Испания и Португалия. Тези 16 нации служат като основата на НАТО по време на Студената война, обединени в решимостта си да се противопоставят на всяка потенциална съветска агресия, насочена към територията на Западна Европа.
От политическа гледна точка НАТО винаги е било бъркотия. Силните прокомунистически движения във Франция и Италия доведоха до неприличната ситуация, при която разузнавателните служби на съюзническа нация, Съединените щати, бяха ангажирани с манипулиране на вътрешнополитическите дела на двама привидни съюзници, за да държат комунистите извън властта.
Западна Германия провеждаше своя собствена едностранна Ostpolitik, търсейки по-добри отношения с окупираната от СССР Източна Германия, за голямо ужас на Съединените щати.
Франция, обидена от това, което (с право) смяташе за господството на Съединените щати във военното командване на алианса, изтегли военните си от командването на НАТО. А Турция и Гърция бяха въвлечени в собствената си регионална Студена война, която през 1974 г. започна да става гореща заради остров Кипър.
Лепилото, което държеше алианса, бяха разпоредбите за колективна отбрана на член 5 от Хартата на НАТО, който предвижда, че ако съюзник от НАТО стане жертва на въоръжено нападение, всеки друг член на Алианса ще счита този акт на насилие като въоръжена атака срещу всички страни-членки и ще предприеме действията, които счете за необходими, за да подпомогне атакувания съюзник.
През по-голямата част от Студената война алиансът на НАТО беше конфигуриран военно, така че нямаше никакво съмнение какви действия ще бъдат предприети, с редовна армия на НАТО, разположена в Западна Германия в постоянна бойна готовност, подготвена да отблъсне всяка атака на Съветската армия и нейните съюзници от Варшавския договор.
По същия начин НАТО поддържаше значителни въздушни и военноморски сили, разположени в Средиземно море, готови да се противопоставят на всяка съветска агресия там. Тези сили бяха закотвени от масивно постоянно военно присъствие на САЩ, включващо стотици хиляди войници, десетки хиляди бронирани превозни средства, хиляди бойни самолети и стотици военноморски кораби.
Това постоянно присъствие на концентрирана боеспособна военна мощ, подготвена да се бие при най-малкия сигнал, придаде на задължението по член 5 много по-голяма тежест, отколкото може би заслужаваше. Реалността на член 5 е такава, че при позоваването му съюзниците могат да предоставят всякаква форма на помощ, която сметнат за необходима, за да отговорят на ситуация въз основа на обстоятелствата.
Въпреки че тази помощ се прилага съвместно с други съюзници, тя не е непременно военна по своя характер и зависи от материалните ресурси на всяка страна. Накратко, член 5 оставя на преценката на всяка отделна страна-членка да определи как и какво ще допринесе в случай на позоваването му.
С края на Студената война през 1990-91 г. дойде разпадането на тази готова за бой военна сила. Единният характер на военния компонент на НАТО, който съществуваше през 80-те години на миналия век, престана да съществува едва десет години по-късно, като всяка държава-членка извършваше собствена демобилизация и преструктуриране въз основа на вътрешнополитически изисквания, а не на изискванията на алианса.
НАТО в офанзива
Бившият военен щаб в Белград, бомбардиран интензивно от НАТО преди 10 години. Денис Джарвис, Уикимедия.
През това време НАТО също стана свидетел как дългогодишната му мантра за чисто отбранителен съюз беше разбулена, докато се ангажира с настъпателни военни операции на територията на бившата република Югославия, както и при офанзивните бомбардировки срещу Сърбия въпреки че последната не бе атакувала нито един член на НАТО.
Тази деконструкция на военните способности и статута на НАТО като изключително отбранителна организация се случи ръка за ръка с решението на алианса да се разшири, за да включи бившите членове на Варшавския договор, като се започне с присъединяването на Полша, Унгария и Чешката република през 1999 г.
Разширяването на НАТО се разглеждаше като постигане на две цели – от гледна точка на алианса, той обедини по-голямата част от Европа в единен колектив от съюзни страни, които поради членството си биха допринесли за цялостната стабилност на Европа.
Но имаше и друга гледна точка, тази на САЩ. Докато НАТО отговори на позоваването на член 5 от САЩ след атаките от 11 септември, предоставяйки самолети за наблюдение на северноамериканските патрули и военноморски сили в Средиземно море, няколко основни членовете, водени от Германия и Франция, се въздържаха от участие във военните злополуки на САЩ след 11 септември в Афганистан и Ирак.
Това накара тогавашния министър на отбраната Доналд Ръмсфелд да направи шега, очерняща „Стара Европа“ за сметка на „Нова Европа“.
Продължаващото разширяване на НАТО на изток, поглъщайки всички бивши нации от Варшавския договор заедно с три бивши съветски републики в Балтийско море, не само изтласка геополитическия център на тежестта на НАТО по-нататък на изток, но също така постави алианса в курс на сблъсък с Русия, чието мнение повечето членове на НАТО се бяха нагласили да игнорират.
НАТО продължи да предоставя подкрепа за военна и полицейска подготовка на Ирак през 2004 г., след поражението на тази нация от военнатя коалиция, която включваше САЩ, Обединеното кралство и Полша, предоставящи бойни войски, и Испания, Португалия и Холандия, предоставящи политическа подкрепа .
По същия начин НАТО допринесе със значителни военни сили за усилията за възстановяване в Афганистан. Тези войски действаха по силата на член 4, след като САЩ доведоха афганистанската ситуация след 9/11 на вниманието на общото членство, което гласува за разрешаване на държавите-членки да се разполагат в Афганистан в подкрепа на операциите за възстановяване и изграждане на нацията от страна на САЩ
През 2011 г. НАТО участва в офанзивни военни операции в Либия, част от по-мащабна политическа кампания за отстраняване на либийския лидер Муамар Кадафи от власт.
Добавка към САЩ
До 2008 г. НАТО се превърна в раздута структура, до голяма степен неузнаваема спрямо организацията, създадена при основаването й през 1949 г.
Неговият [на НАТО, б.р. Поглед] апетит за разширяване нямаше граници, като предложенията за членство бяха висящи пред две бивши съветски републики, Грузия и ¿-кр@й н@, а военни ангажименти започнаха в Северна Африка и Персийския залив.
Докато раздутата организационна структура на НАТО изглеждаше впечатляваща на хартия, съществуваха две реалности, които никакво надуване и позиране не можеше да избегне.
На първо място беше абсолютният недостиг на реална военна мощ от страна на компонентите на НАТО извън САЩ. За да подкрепят и поддържат съответните си военни ангажименти към Афганистан, големите участващи държави от НАТО – Канада, Холандия, Обединеното кралство, Франция и Италия – бяха принудени да канибализират цялостния си военен капацитет, за да увеличат съответните си военни контингенти на първа линия. Дори тогава нито една от тези нации не би могла да изпълни своята афганистанска мисия без логистичната подкрепа, предоставена от Съединените щати.
Това прекомерно разчитане на военния капацитет на САЩ само подчерта неудобната реалност, че НАТО се превърна в ни повече, ни по-малко допълнение към външната и националната политика за сигурност на САЩ.
САЩ винаги са играли голяма роля в НАТО. Ако това беше единствено съсредоточено върху запазването на европейската сигурност, членовете на НАТО, които не са американски, биха могли да се заблудят да вярват, че са равноправни партньори в ориентирано към отбрана трансатлантическо споразумение.
След като НАТО започна да се разширява, както по отношение на състава на членството, така и по обхвата и мащаба на своите неевропейски военни ангажименти, беше очевидно за всеки наблюдател, проявяващ малко интелектуално любопитство, че НАТО съществува единствено в полза на Съединените щати.
Нищо не доведе до този момент повече от унижението, което НАТО претърпя от ръцете на САЩ, когато стана дума за изоставянето на мисията за възстановяване на Афганистан.
Решението за изтегляне от Афганистан бе взето едностранно от Съединените щати, без консултация. НАТО, изправена пред свършен факт, нямаше друг избор, освен да направи поръчаното и да напусне Афганистан с опашка между краката.
Крайното унижение тепърва предстоеше. Нищо не се случва във вакуум и разширяването на НАТО, съчетано с неговата офанзивна преориентация си навлече гнева на Русия, която се ядоса изключително много от посегателството на военен съюз, който вече не е обвързан от ограниченията на колективната самоотбрана, а по-скоро пропит с позиция след Студената война, изградена около идеята за ограничаване и сдържане на Москва, която се възстановява от неразбориите си след разпадането на СССР и под ръководството на Владимир Путин активно възстановява позицията си като регионална и глобална сила.
Пукнатините на НАТО
Подкрепяният от САЩ насилствен преврат в ¿-кр@й н@. Уикипедия.
От 2001 г. Русия отправя категоричен призив относно разширяването на НАТО и заплахата, която представлява за интересите на руската сигурност. Тези призиви бяха игнорирани от НАТО и неговите господари от САЩ, до голяма степен защото вярваха, че Русия е твърде слаба както военно, така и икономически.
Докато НАТО преследваше призраците след 11 септември в Близкия изток и Афганистан по нареждане на своя американски надзорник, Русия работеше за реформиране на икономиката и армията си.
През 2008 г. Русия победи Грузия в кратка, но жестока война, предизвикана от грузинско военно нападение на отцепилата се територия на Южна Осетия. През 2014 г. Русия отговори на организирания от САЩ преврат на Майдана, който свали от власт демократично избрания президент на ¿-кр@й н@ Виктор Янукович, като анексира Крим и хвърли подкрепата си зад проруските сепаратисти в Донбас.
Важното нещо, което трябва да се отбележи относно настоящата криза в ¿-кр@й н@, е, че докато основните проблеми са само страничен продукт от прекомерния обхват на НАТО, времето за кризата се основава на руски график, определен от чисто руски цели и задачи. Целта на Русия не е да унищожи ¿-кр@й н@ – това може да бъде постигнато по всяко време. По-скоро целта на Русия е да унищожи НАТО.
Това няма да бъде постигнато чрез пряка употреба на военна сила, а по-скоро чрез непряка заплаха от военни действия, която принуждава НАТО да реагира по начин, който разкрива безсилието на организация, която отдавна е загубила своя смисъл за съществуване и колективна отбрана, и вместо това се люлее под тежестта на мисията си за сдържането на Русия – която не може да постигне, и която страните-членки не преследват обединени.
Ето няколко факта – руската армия би победила всяка сила, която НАТО може да събере в конвенционална битка. Цялата идея за колективна самоотбрана се основава на способността да възпира всеки потенциален противник, който може да обмисли военни действия срещу член на НАТО, тъй като резултатът – пълното поражение на атакуващата страна – никога не е бил спорен.
Докато един истински отбранителен алианс би имал моралния авторитет да нарече натрупването на руска военна мощ около ¿-кр@й н@ като нещо неправомерно и провокативно, НАТО отдавна е загубило способността да прилага този етикет с всякаква степен на сериозност.
От гледна точка на Русия, когато същият „отбранителен” алианс, който бомбардира нейния съюзник Белград и работи за свалянето на лидера на Либия, се насочва към придобиването на ¿-кр@й н@ и Грузия като членове, подобни действия могат да се разглеждат само като агресивни, нападателни и таргетирани мерки, които функционират като част от по-широка антируска кампания.
Разобличаването на НАТО
Държавният секретар Блинкен и др. представители на НАТО в групова снимка в Брюксел. 23.03.2021. Снимка Рон Пжисуха, Държавен департамент.
Чрез милитаризирането на ¿-кр@ ин ската криза Русия разкри абсолютното военно безсилие на НАТО. Първо и най-важно, след като през последните четиринадесет години висеше стръвта за членство в НАТО пред ¿-кр@й н@, алиансът беше принуден да признае, че няма да може да застане в защита на Киев в случай на руска военна инвазия, защото член 5 позволява само колективно да се използва отбрана за членове на НАТО, какъвто ¿-кр@й н@ не е.
Освен това „масивните“ икономически санкции, които НАТО обеща да отприщи вместо военен отговор, се оказаха толкова безсилни, колкото и военната мощ на НАТО.
Въпреки това, което политическото ръководство на НАТО и Съединените щати може да кажат, точно обратното, няма единство, когато става въпрос за налагане на санкции на Русия в случай на военно нахлуване в ¿-кр@й н@
Накратко, всеки пакет от санкции, който е насочен към руската енергия и/или достъпа до банкови институции, ще навреди на Европа много повече от Русия.
Докато Съединените щати продължават да настояват Европа, и по-специално Германия, да се откажат от руските енергийни доставки, факт е, че няма жизнеспособна алтернатива на руската енергия и освен това Европа все повече осъзнава, че позицията на САЩ има по-малко общо с европейската сигурност и по-скоро с играта на САЩ да грабнат европейския пазар за себе си.
При нормални условия САЩ не могат да се конкурират с Русия по отношение на цена и обем, когато става въпрос за доставки на природен газ. Ако чрез санкции САЩ могат да откъснат Европа от Русия, тогава от Вашингтон ще могат да наложат свои собствени енергийни продукти на Европа на цени, които иначе биха били неконкурентоспособни.
Осъзнаването на НАТО
Отделните членове на НАТО започват да се събуждат за реалността, че тяхната организация е малко повече от безсилен инструмент на американската глобална хегемония.
Унгария сключи собствената си гaзова сделка с Русия, напук на директивите на САЩ да се оттегли. Хърватия и България ясно дадоха да се разбере, че няма да разполагат войски в подкрепа на позицията на НАТО за ¿-кр@й н@.
Турция заяви, че разглежда кризата в ¿-кр@й н@ като нещо повече от слабо прикрито усилие на НАТО и САЩ да отслабят самата Анкара, като я принудят да се бие с Русия в Черно море.
Но може би най-показателните моменти настъпиха, когато двете европейски сили НАТО, Германия и Франция, бяха принудени да се изправят лице в лице с реалността на тяхната подчинена роля спрямо САЩ.
Когато френският президент Емануал Макрон отлетя за Русия, за да се опита да договори уреждане на кризата в ¿-кр@й н@, той се сблъска с реалността, че Русия няма да преговаря с Франция, без САЩ първо да изразят подкрепа за позициите, изтъкнати от френския президент. САЩ са важни; Франция не.
По същия начин германският канцлер беше принуден да стои мълчаливо по време на посещението си в Белия дом, докато американският президент Джо Байдън „обещаше“, че едностранно ще спре газопровода „Северен поток 2“, въпреки че САЩ нямаха никаква роля в строителството и управление на тръбопровода. Германия, каза Байдън, е малко повече от колония на Съединените щати.
Китайският президент Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин в Москва, 2019.
Последният пирон в ковчега на НАТО дойде на 4 февруари, когато руският президент се срещна с китайския президент Си Дзинпин при откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин. Двамата лидери излязоха със съвместно изявление от повече от 5000 думи, в което Китай хвърли тежестта си зад възражението на Русия срещу разширяването на НАТО в ¿-кр@й н@.
Съвместното китайско-руско изявление беше де факто декларация, че нито Русия, нито Китай ще позволят воденият от САЩ „международен ред, базиран на правила“, който се обнародва от администрацията на Байдън, да продължи безспорно.
Вместо това двете нации обявиха, че ще преследват „правен международен ред“, който се основава на Устава на ООН за своята власт, за разлика от едностранните правила, които служат само на интересите на САЩ и малките блокове от съюзнически държави.
Един по-различен свят
Светът се промени фундаментално. НАТО буквално няма значение. Неговият последен жест на противопоставяне се крие в разполагането на сили в Източна Европа за укрепване на отбранителните способности на този регион в съответствие с член 5.
Развърнатите сили — няколко хиляди американски парашутисти и малко други контингенти от други държави от НАТО — не само не могат да победях руски противник, но дори не предоставят и минимална възпираща стойност, ако Русия е склонна да насочи погледа си от ¿-кр@й н@ към Полша и балтийските страни.
Това, което НАТО не осъзнава, е, че Русия няма намерение да нахлуе нито в ¿-кр@й н@, нито в Източна Европа. Всичко, което Русия направи, е да демонстрира празната черупка, в която се превърна НАТО, като подчерта колко празно е наистина обещанието по член 5 за колективна отбрана.
В това отношение трябва да се разглежда настоящият кръг на показване на мускулите на НАТО като съвременен еквивалент на атаката на Пикет, най-високата марка на Трансатлантическия алианс.
През следващите седмици и месеци НАТО ще се изправи пред реалността, че Русия не нахлува никъде, както и че мускулите, с които алиансът се занимава в момента, не само че не са необходими, но и по-лошо, са неустойчиви.
Пукнатините, открити в членството в НАТО, когато става дума за ¿-кр@й н@, ще се увеличават с времето. Може да отнеме години, докато НАТО изчезне, но нека никой не се заблуждава от случващото се – НАТО приключи като съюз.
Превод: СМ
Стана в Китай, сега става в САЩ, а от там и по целия свят?
„Комунизмът е проникнал в Америка и в целия свят“, предупреждава бивш затворник на съвестта
Путин: Днешните западни страни ми напомнят за болшевиките
Най-сетне признаха, че тяхната „Проверка на фактите“ е просто мнение
Майк Флин: Америка е превзета от комунисти
Възможно ли е изкореняването на комунизма, социализма и марксизма в Америка
Nikolay Barekov
Навремето САЩ подкрепяха дясно-националистически режими из Латинска Америка, Азия и чат-пат в Африка в противовес на комунистическия СССР и Източния блок.
Откакто самата Северна Америка стана комунистическа и червеният флаг със сърпа и чука полуявно се развя над Белия дом, САЩ взеха да създават мрежа от псевдокомунистически режими, маскирани като прогресивни, ляво либерални, предмно из Европа, за да си правят щит спрямо консервативно -дясна Русия.
Толкова за идеологиите на 21 век.