Правителството не дава отговор кога ще бъде готов окончателният вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост.
България вече се движи с 13 милиарда лева назад
Авансът от 1,6 млрд. лв. е загубен, срокът изтече в края на миналата година
Няма как да компенсираме последиците от кризата
Най-рано през 2023 г. бизнес, общини, агенции и фирми ще имат достъп до средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост. Това коментира пред “Труд” бившият вицепремиер, отговарящ за еврофондовете Томислав Дончев. Прогнозата му бе потвърдена от икономически и финансови експерти.
Подчертано бе, че при най-оптимистичния сценарий парите биха дошли в страната ни най-рано през май, което означава, че достъпът до тях ще е възможен в първите месеци на следващата година.
България вече се движи с 13 млрд. лева назад, категоричен бе Томислав Дончев. Той подчерта, че последиците от бавенето на плана за възстановяване ще бъдат тежки за бюджета и за икономиката на страната.
Резултатът от бавенето са нереализирани инвестиции във всички ключови сектори, невъзможност да се правят реформи и политики, коментира депутатът от ГЕРБ.
Другият негативен ефект, който бе изтъкнат от представители на бизнеса е свързан с невъзможността България да компенсира последиците от кризата, както и да ускори икономическото си развитие. Това означава да се оформи пропаст между страната ни и другите държави от ЕС.
“Неполучаването на средствата, при условие, че всички останали страни от ЕС работят с тези пари означава да се оформи една пропаст между България и другите страни членки.
Не е за подценяване и ефектът върху бюджета, защото една голяма част от приходите са базирани на плана. В миналогодишния бюджет беше предвиден аванс по плана, такъв не е получен и тази година няма как да бъде получен, защото крайният срок за получаване на този аванс от 1,6 млрд. лв. беше декември, миналата година”, коментира Томислав Дончев.
Той подчерта, че съществените въпроси са кога ще има официално изпратен план, кога ще бъде одобрен този план и кога България ще започне да получава пари по него.
Миналата седмица в петък, по време на блиц контрола в НС Дончев попита премиера Кирил Петков какво се случва с целия пакет европейско финансиране. Петков отговори, че планът е изпратен и очакваме коментар.
Същия ден, следобед от ЕК опровергаха Петков като обявиха, че последната версия на плана, която имат е изпратена на 15 октомври.
Оттук нататък проектите по плана трябва да се финансират от държавния бюджет. Когато разходите бъдат направени, документите (фактурите след съответната процедура по проверка) се изпращат в Европейската комисия (ЕК), която решава дали да ги осребри.
Експерти, работили по плана за възстановяване припомниха, че всяко нововъведение в него отнема около месец и половина. През този период се изработва система от индикатори, прави се предварителна оценка на въздействието и независим одит на ценообразуването от Изпълнителна агенция “Одит на средствата”. След това планът трябва да бъде приет от Министерски съвет и да бъде подложен на обществено обсъждане. Такова е изискването по регламент.
Процедурата е когато има забележки от ЕК, да им се отговори. Комисията може да приеме коментарите, или да не ги приеме. Ако приеме всички коментари, планът би могъл да бъде одобрен. Сега се случва нещо различно - планът за пореден път се пренаписва, а няколко министри обявиха, че ще правят промени в него в областта на енергетиката, на културата, на транспорта.
При пренаписване ЕК трябва отново да разгледа всички нови предложения за проекти, което ще отнеме поне два месеца, категорични са експерти, работещи по европроекти.
Томислав Дончев, депутат от ГЕРБ: Нито един от инструментите за 50 млрд. лв. не е одобрен
При по-внимателен анализ на проектобюджета за 2022 г. има сигнали, че се пренебрегва ползването на европейско финансиране за сметка на генерирането на заемен ресурс. Това не е добра политика. Никой не е казал, че публичните финанси и кредити са забранени, но логиката е следната: Прави се нещо на кредит, което ще се ползва от няколко поколения напред, а не за да се харчи, или както казват на жаргон финансистите за “течни разходи”.
Впрочем, планът не е единственият проблем - той е за 13 млрд. лв. Има още 50 млрд. лева финансиране - по програма за развитие на селските райони, директни плащания, Оперативни програми. Напомням, че нито един от тези финансови инструменти не е одобрен. Разходите по тези инструменти са допустими от 1 януари 2021 г., но обичайно от есента на първата година, т. е. на 2021 г., държавите, които са с добри администрации, в добра кондиция, с добри политически ръководства имат първите одобрени програми и започват да разходват парите.
Изявления на премиера Кирил Петков за Плана за възстановяване:
20.06.2021 - Няма да имаме втори такъв План
Не вярвам, че ще имаме втори такъв План за възстановяване. Един път ни се е случило такива огромни пари да влязат. Тези пари трябва да могат да имат дългосрочен ефект.
Най-важното е не идеята държавните пари да се дадат на някой, а държавните пари да стимулират частни инвестиции. (интервю за БНР)
28.06.2021 - Правим го наново
Изцяло преработваме два проекта в Националния план за възстановяване и устойчивост, който предстои да предадем в Европейската комисия. Правим ги абсолютно наново. (интервю за BgOnAir)
03.08.2021 - Трябва да не е популистки
Разгледахме много внимателно структурата на икономиката, това което видяхме е, че 15% от компаниите имат експортен потенциал, а 85% работят локално.
Тези 85% не вкарват свежи пари, има 1,5% от фирмите, които са с продуктивност над средната в Европа.
Трябва План за възстановяване, който е амбициозен, а не популистки. Ако се фокусираме над тези 15% от фирмите и те започнат да имат продуктивност над средната, то икономиката ни ще се промени изцяло. (пред БНТ)
17.12.2021 - Ще го забавим с няколко седмици
България ще направи промени в Плана за възстановяване и устойчивост. Иcкaмe дa пoмиcлим пo нaй-дoбpия нaчин зa eнepгийнaтa cиcтeмa - кoгaтo гoвopим зa пapoгaзoвa цeнтpaлa, дa изпoлзвaмe тoзи мoмeнт дa нaпpaвим нaй-дoбpoтo зa Бългapия. Дopи дa зaбaвим c някoлкo ceдмици Плaнa, пo-дoбpe дa cмe гo нaпpaвили възмoжнo нaй-дoбpe. (след първата си среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Брюксел).
04.02.2022 - Предаден е в ЕК
Директно мога да кажа, че Планът за възстановяване и развитие е предаден на Европейската комисия и тя го разглежда. (по време на блиц контрол в НС)
04.02.2022 - По-добре е да изчакаме 2-3 седмици
Ще има обществени обсъждания по Плана. Много по-добре е да изчакаме още 2-3 седмици, отколкото да похарчим милиарди, които да променят бъдещето на България по ужасно грешен начин за част от политиките, които ние заварихме, наследени точно от вашата работа (В НС в отговор на въпроса на Томислав Дончев - “Защо никой не е виждал новата версия на Плана?”)
Красен Станчев, председател на Съвета на Института за пазарна икономика, пред “Труд”: Ще има проблем с „ефекта на изплащането“
Дори и средствата да бяха дошли тази година, икономиката вече излезе и възстанови вече това, което беше загубено. От макроикономическа гледна точка проблем няма, но друг е въпросът, че много зависи от самите томове, а българският том не е кой знае какво. Няма кой знае каква иновативност и тн. При едно разумно управление, парите биха стигнали за икономически растеж и тази и по-следващата година. Въпросът е, че и това не се прави. Има два проблема тук - независимо, какво е набелязано като средства за България, не всички от тези пари, които са набелязани, идват. Средно идват между 40 и 45 процента. И второто е, че когато дойдат парите, независимо дали са 40 или 90 процента, като 90 процента е невъзможно, то има много странични ефекти. И единият ефект се нарича в икономиката “ефект на изплащането” - т. е. някои неща не се случват, защото хората чакат някой да им даде пари наготово. И един пример от реалния живот - един малък български град, за да има около 1000 души чуждестранни туристи годишно, е трябвало да се пребоядиса за около 6000 лева и да се направи реклама в интернет. Местната управа и кметът обаче решиха да чакат това да се случи по “Красива България”, а то не стана. Но когато има такова централно управление, хората се нареждат на опашка и чакат за евтини пари, а не харчат собствените си пари за нещо, което е иначе смислено.
Васил Велев, председател на АИКБ, пред “Труд”: Струва си рискът да работим по важни проекти за сметка на бюджета
Това забавяне на Плана се изразява в пропуснати ползи и възможности, включително за “отхапване” на по-голям дял от пренареждането на веригите на доставки и тяхното скъсяване, както и в по-агресивното намесване на България в този процес, ускоряването на икономическия растеж и на доходите на хората. Бихме могли да започнем да изпълняваме Плана със собствени средства, които след това ще бъдат одобрени с Плана и респективно възстановени. Ако сме сигурни, че Планът ще бъде одобрен, разбира се или поне за проекти, за които нямаме съмнение, тъй като допустими разходи по този План са от 2020 година, т. е. не е необходимо да чакаме разрешение, за да го изпълняваме. Разбира се, има го този риск, че ако не бъде одобрен един или друг проект, а по него сме направили разходи, парите няма да бъдат възстановени и ще бъдат за сметка на бюджета. Но дори и този риск си струва, ако става дума за необходими проекти.
Основно претенциите са в област енергетика
Брюксел върна плана с 207 забележки
ЕК твърди, че процесите трябва да завършат преди заложената от служебния кабинет 2038 г.
През декември Брюксел върна предложената от служебния кабинет на президента Румен Радев редакция на Националния план за възстановяване и устойчивост с 207 забележки, въпреки че тогавашното правителство призна едва за 70 от тях. Основното недоволство на Европейската комисия от документа бе заради предвидените мерки в областта на енергетиката, като и заради факта, че сроковете за изпълнение на заложените мерки са отложени чак до 2038 г. Затова и страната ни ще получи средства по плана най-рано през 2023 г., когато парите, с които трябва да се подпомогне на закъсалите сектори от икономиката в резултат на ковид кризата може съвсем да са предали Богу дух. Ето и основните забележки на Брюксел.
- Брюксел иска да бъдат намалени плащанията от джоба на пациентите, които търсят лекарска помощ
- Настояват за ясна позиция за въглищните централи
- Амбицията на Плана изостава от необходимото ниво на ангажираност
- Ангажиментите за декарбонизация на икономиката, включително във въглищните региони, трябва да бъдат по-ясни и по-категорични. Това се отнася по-специално до резултатите от предвидената реформа за “преход към зелена енергия” и конкретни стъпки за извеждане от експлоатация на мощностите за въглища.
- Планът трябва да включва влизането в сила на амбициозен “закон за декарбонизация” и ясен, безусловен ангажимент за извеждане от експлоатация на някои от най-замърсяващите лигнитни централи
- Правилата за работа на Българския енергиен холдинг (БЕХ) трябва да бъдат коригирани така, че кръстосаното субсидиране в рамките на групата да не забавя или възпрепятства целта за декарбонизация и по-конкретно, финансирането от Плана трябва да се използва само за мерките, посочени в Плана.
Необходима е повече амбиция и яснота по отношение на резултатите, свързани с устойчивия транспорт във всичките му измерения, особено по отношение на декарбонизацията на автомобилния транспорт, посочват от ЕК.
- Трябва да бъдат намалени плащанията от джоба на пациентите, които търсят лекарска помощ.
- Редица проекти, включени в Плана за възстановяване, трябва да бъдат доработени.
Някои от проектите нямат конкретни срокове и етапи за изпълнение. За други пък няма ясни критерии за това какви ще бъдат резултатите от изпълнението им.
От Брюксел искат и повече гаранции, че няма да се допусне двойно финансиране - т. е. финансиране на едни и същи мерки чрез различни фондове и програми на ЕС.
- По отношение на проекта за инфраструктура за транспорт на газ/водород е необходима допълнителна работа, става ясно от писмото на ЕК.
За редица мерки само част от прогнозните разходи са пряко свързани с целта за климата, посочват от ЕК. Примери за проекти, за които това остава проблем, са схемата за подпомагане на ВЕИ и модернизацията на жп трафопостове, пише в писмото.
Някои от разходите, за които се иска финансиране по Плана за възстановяване на пръв поглед, изглеждат недопустими
Има и случаи, при които разходите включват ДДС, което също е недопустимо.
- Настояват в Плана по-ясно да бъдат разписани мерки, които да доведат до равенство между половете и равни възможности за всички.
Не е разгледан изрично високият риск от бедност и социално изключване на ромите, много по-висок от този на общото население.