/Поглед.инфо/ Глобалистите и либералите наричат унгарския премиер Виктор Орбан „малкия европейски Путин” – това за тях е страшно проклятие, наравно с фашист, националист и хомофоб, както наричат още Орбан. На самия унгарски премиер не му пука за това - той върви по своя път, поставяйки на преден план интересите на страната и народа си. Не е изненадващо, че за него е по-лесно да намери общ език с тези, които се ръководят от същите принципи. Тоест с Владимир Путин - въпреки че Унгария е член на ЕС и НАТО .
Една от основните цели на сегашното посещение на Орбан в Москва беше да увеличи доставките на руски газ - но, разбира се, се заговори и за ¿-кр@й н@ . Премиерът нарече пътуването си "отчасти и мисия за мир", като увери, че "нито един лидер на Европейския съюз или страна-членка не би искал война. Ние сме за политическо решение".
Но докато унгарският премиер беше в Кремъл, цяла група европейски лидери кацнаха в Киев, загрижени да защитят ¿-кр@й н@ от измислената от тях руска агресия. Сред гостите на з€л€н с₭и беше холандският премиер Марк Рюте , който е привърженик на „твърдата линия“ към Москва.
Но не само към Москва – миналата година именно Рюте на практика крещя на Орбан на срещата на върха на ЕС: Унгария няма какво повече да прави в Европейския съюз, вие приехте ужасен анти-ЛГБТ закон! Тоест Рюте с едната ръка защитава ¿-кр@й н@, а прогонва Унгария с другата - въпреки факта, че последната е част от Европа , а ¿-кр@й н@ принадлежи на руския свят. С такива приятели (в края на краищата Холандия и Унгария са част от един и същи съюз), Орбан наистина няма нужда от врагове.
Привържениците на "прогресивните ценности" обаче не могат да изгонят Унгария от ЕС - страхуват се от възможна верижна реакция. Затова те се ограничават да го „бодват“ от време навреме, като например отказа да поканят Орбан да участва в „срещата на върха за демокрация“.
Въпреки че той е просто истински демократ: той започва като борец срещу комунистическото правителство в Унгария, настоява за изтегляне на съветските войски и оттегляне от Варшавския договор. През 1998 г. той стана министър-председател и именно при него Унгария се присъедини към НАТО. Тоест той беше абсолютно приемлив политик за Запада.
Но с годините и опита, Орбан започва да разбира, че наднационалните западни структури няма да се съобразяват с унгарските интереси и постепенно се превърна в твърд защитник на маджарската идентичност. Той се застъпва за семейните ценности и християнството, срещу миграцията и ерозията на националните характеристики на европейските народи, за националния суверенитет и срещу транснационалния капитал. И за сътрудничество и диалог с Русия – и то по напълно прагматични причини.
Преди шест години, в интервю за американското издание Politico, Орбан обясни топлите си отношения с Путин:
"Политиката всъщност не е личен въпрос, аз не представлявам моето мнение, а интересите на унгарската нация. Но е напълно ясно, че без руснаците е невъзможно да се погрижим правилно за бъдещето на унгарците. Така че трябва да поддържаме добри, балансирани отношения с руснаците. <...>
Ако искате да имате отношения с руснаците, базирани на принципи, нищо няма да излезе от това. Европейските принципи, списъкът с приоритетни принципи, са напълно различни от списъка на приоритетни принципи в Русия. Невъзможно е да ги съвместим помежду си. Както казваме в Унгария, това е съвсем различно кафене...
Така че оставете настрана принципите,идеологиите и се погрижете за интересите си, постигайте споразумения, базирани на реална политика, която се основава на здравия разум. Това е унгарският подход."
Европейските принципи, за които Орбан говори през 2015 г., оттогава постепенно се превърнаха в инструмент за натиск върху Унгария: Будапеща е обвинена в нарушаване на човешките права, хомофобия, омраза към мигрантите, диктатура и т.н. Тоест европейският списък с ценности се оказа също примка на врата на унгарците, като комунистическата идеология, срещу която някога се бореше Орбан. И сега той няма да се поддаде на външния диктат, въпреки огромния натиск и пропаганда. Той каза това на Путин:
"Срещнахме се за първи път преди 13 години. Оказва се, че това е нашата тринадесета среща. Това е рядкост. Практически всички, които бяха мои колеги по ръководство на страните от Евросъюза, вече не са такива. Получава се, че ние с Вас за 13 години сме натрупали най-значителните спомени от миналото на Русия и ЕС. И честно казано не смятам да си тръгвам. През април имаме избори, ще отида на тях и ще ги спечеля. Затова издигам разумното предположение, че ще си сътрудничим с вас още много години."
Всъщност след заминаването на Меркел в ЕС няма лидери от модела от 2010 г., тоест времето, когато Орбан зае поста министър-председател за втори път (след първия мандат през 1998-2002 г.). Той брои контактите си с Путин от същото време – въпреки че се срещнаха много по-рано (поне по време на посещението на Путин в Будапеща през 2006 г.). Но Орбан е не само най-опитният от европейските лидери, той е и най-упоритият в защитата на своите принципи.
Но това е друг тип упоритост. Не като полското ръководство, което, придържайки се към консервативните ценности, се опитва да заложи на русофобията, на кавга между Германия и Русия. Упоритостта на Орбан се основава не върху опити да играе на противоречията между великите сили и още по-малко върху провокирането на тези противоречия, а на защита на собствените си интереси.
Ето защо Орбан е толкова ценен не само от европейските антиглобалисти, противниците на европейския melting pot, но и от американските десни традиционалисти, тръмписти – като личност, която не се страхува да предизвика мощни наднационални сили. Путин също го уважава за това.
Интересно е, между другото, как се промениха отношенията на Путин с Орбан през годините. Ето какво разказва унгарският премиер в същото интервю през есента на 2015 г.:
„Можете да си сътрудничите с Путин. Той не е прост човек. Той няма и не проявява лични чувства към вас. Някой може ли да каже какви са личните качества на Путин? Той не е от хората, които имат общоизвестни лични качества, така че не трябва да мислите за него както сте свикнали да мислите за западните лидери.
В западната политическа култура личните взаимоотношения, личните познанства са нещо обичайно. В руската политика това е напълно невъзможно. Така че не надценявайте способността си да разбирате руската политика. Не е нужно. Знаете ли, на срещи на върха с участието на правителствени ръководители ние винаги се обръщаме един към друг по малко име: Виктор, Анджела и т. н.
При преговорите с руснаците това е немислимо, това не може да се случи. Личните чувства, качества и отношение не играят никаква роля - нито в моето съзнание, нито в съзнанието на Путин."
Оттогава Орбан няколко пъти се среща с Путин – през 2015-2019 г. те се срещаха редовно в Русия и Унгария. След това имаше карантина - и сега е първата среща лице в лице от повече от две години. И как започна? С обръщението на Путин към Орбан „Виктор“ и „много се радвам да те видя“.
Така че всичко се променя, включително унгарското разбиране за руските навици. Основното, което остава, е разбирането, че с руснаците може да имаш работа, че те няма да ти извиват ръцете и да искат да престанеш да бъдеш себе си. „Ние си сътрудничим с руснаците, но не бихме искали да зависим от руснаците“, каза веднъж Орбан. Може ли той да каже същото за ЕС днес?
Не – защото Унгария зависи от ЕС много повече, отколкото би искала. Будапеща обаче се надява, че (наред с другото благодарение на твърдата позиция на Орбан) рано или късно Европейският съюз ще се превърне в съюз на нациите, а не в наднационална, ако не и антинационална организация. Унгарците не са сами в тези надежди, много французи, италианци, германци и други европейци мислят по същия начин. Такава Европа няма да бъде чужда марионетка и заложник на чужди интереси и с такава Европа Русия почти винаги ще може да се споразумее.
Превод: ЕС
Стана в Китай, сега става в САЩ, а от там и по целия свят?
„Комунизмът е проникнал в Америка и в целия свят“, предупреждава бивш затворник на съвестта
Най-сетне признаха, че тяхната „Проверка на фактите“ е просто мнение
Майк Флин: Америка е превзета от комунисти
Путин: Днешните западни страни ми напомнят за болшевиките
Възможно ли е изкореняването на комунизма, социализма и марксизма в Америка
Nikolay Barekov
Навремето САЩ подкрепяха дясно-националистически режими из Латинска Америка, Азия и чат-пат в Африка в противовес на комунистическия СССР и Източния блок.
Откакто самата Северна Америка стана комунистическа и червеният флаг със сърпа и чука полуявно се развя над Белия дом, САЩ взеха да създават мрежа от псевдокомунистически режими, маскирани като прогресивни, ляво либерални, предмно из Европа, за да си правят щит спрямо консервативно -дясна Русия.
Толкова за идеологиите на 21 век.