/Поглед.инфо/ Президентът на Хърватия Зоран Миланович отправи остър упрек към ¿-кр@й н@ и политиката, която САЩ провеждат спрямо нея. Това не е за първи път, когато Миланович оспорва американската хегемония в Европа. Може да се каже, че Москва едва ли не е намерила приятел в него, но как може този приятел да бъде полезен?
През 2014 г. хърватският министър по въпросите на ветераните Предраг Матич на една от кръглите маси изведнъж зададе скандален и риторичен въпрос:
„Защо има толкова много случаи на посттравматичен синдром сред хърватските ветерани от войната през 1991-1995 г., въпреки че те са спечелили войната и имат много права, както и сред бившите сръбски военни, загубили войната и нямат права, им няма нищо?"
Това постави началото на най-дългите протести в историята на страната, продължили 555 дни. Периодът с красива цифра включваше митинги и шествия с различна степен на численост, палатков лагер - аналог на ¿-кр@ ин ския "Майдан", пробиви в полицейския кордон, бунтове, превземане на църквата "Свети Марко” (която споделя един площад със зданието на правителството, това е все едно протестиращите да бяха превзели “Свети Василий Блажени" в Москва) и най-малкото един мъртъв.
Както се досещате, съдържанието на протеста беше дясно, националистическо, с вандализъм от футболните "ултраси". Първоначално ветерани и симпатизанти искаха само оставката на Матич, но след това поискаха и шефа на "главния" - премиера, лидера на хърватските социалдемократи Зоран Миланович. Националистите отдавна таят омраза към него.
Например, когато две години по-рано в страната се разпространите т.нар. “Протести срещу кирилицата” с искане за премахване на двойните табели в град Вуковар, премиерът ги нарече „шовинистическо сборище“.
От гледна точка на хърватската десница, думите на Миланович са също толкова непростимо престъпление срещу националната гордост, колкото и риторичният въпрос на министър Матич. Факт е, че битката за Вуковар с преобладаващо сръбските сили на Югославската народна армия заема едно от изключителните места в епоса на хърватите, но все пак все още около трета от населението на града е сръбско, а Съветът на Европа изисква зачитане на техните културни права.
В крайна сметка хърватите пренебрегнаха Съвета на Европа и премахнаха кирилицата от Вуковар. Протестът на „палатковите лагерници“ (както бяха наречени недоволните ветерани от леви и аполитични, но уморени от кашата жителите на града) също завърши не в полза на премиера. Той не предаде министъра си, не подаде оставка, но на фона на протестите в Хърватия два пъти се проведоха парламентарни избори - първо редовни, след това предсрочни и Миланович загуби тези избори, след което напусна постовете на правителствения ръководител и председател на Социалдемократическата партия.
След това той получи работа като съветник на албанския премиер Еди Рама. Изглеждаше, че националистите окончателно са изгонили Миланович от хърватската политика. Но през 2019 г. той издигна кандидатурата си на изборите и още на първия тур победи тогавашния президент Колинда Грабар-Китарович, ефектна блондинка, която още помним. Тя пристигна в Русия за Световното първенство и тук стана медийна звезда – защото е чаровна, умна и от време на време призоваваше Запада да си сътрудничи с руснаците.
Това е една от приятните черти на Хърватия, за която малко хора в Русия се досещат: тя е русофилска страна, което не е характерно за другите славянски страни. Симпатиите към Русия сред хърватите не трябва да бъдат изненадващи, въпреки че сред руснаците е прието да симпатизират на техните исторически врагове – сърбите.
Носталгията по времената на „социалистическото приятелство” и желанието за руски инвестиции засегнаха дори десния атлантист Грабар-Китарович. Какво да говорим за Миланович. Дядо му е червен партизанин, баща му е комунист, представлява партията, която е наследник на управляващата в Югославия, а самият той е наричан “югославянин”.
Националистическите „лагерници“ дори използваха такъв лозунг: „През 1991 г. - срещу Югославия, през 2016 г. - срещу югославяните”. Тоест тези, които не мразят достатъчно сърбите и следователно не са достатъчно хървати.
Въпреки това дори един искрен русофил сред хърватските леви като цяло не трябваше да се плъзга в антиамериканската опозиция, както внезапно направи Миланович. След като се върна от забравата в голямата политика, той сякаш беше подменен с друг човек.
В младостта си този човек, по собствено признание, е макар и отличен ученик, но бунтар. Това обаче не му пречи да направи кариера в хърватското външно министерство, където отговаря в по-голямата си част за атлантическия курс - за контактите с ЕС и НАТО. Освен това, след като нрави няколко компромиса със словенците, които бяха обидни за хърватските патриоти, Миланович въведе страната си в ЕС като министър-председател и така и не е давал причини да го подозират в нелоялност към политическия Запад (За това обикновено обвиняват хърватските националисти, недоволни с изискванията за равни права за сърбите и другите „либералщини“).
Но през 2020 г., при президента на САЩ Доналд Тръмп, Миланович атакува най-важния проект на Вашингтон за продажба на американски втечнен природен газ на Европа с изключително суров тон. Причината, която го накара да направи това, беше посочена директно - нежеланието да се кара с Русия, въпреки факта, че именно Хърватия в рамките на американския проект трябваше да приюти портал за втечнен природен газ.
Сега, при президента на САЩ Джо Байдън, Миланович нарича руската му политика „непоследователна и опасна“. Следователно Хърватия няма да участва в нея и няма да се запише за ролята на "пожарникар".
„Ако има ескалация, тогава ще изтеглим последния хърватски войник от региона“, каза президентът на държава, която е пълноправен член на НАТО. В същото време Миланович настъпи най-болезнените мазоли на ¿-кр@й н@, което предизвика истерика в Киев с вкарването му в сайта “Миротворец”. Сега ¿-кр@ ин ското външно министерство настоява за опровержение на неговите думи: „¿-кр@й н@ няма място в НАТО. Когато правителството се смени там, това не беше демократично движение, това беше държавен преврат, при който загинаха 50 души. Историята беше следната: ¿-кр@й н@ отива на запад, не се съобразява с Русия, а в ЕС ще има мед и мляко за нея. ¿-кр@й н@ все още е една от най-корумпираните държави, ЕС не е дал нищо на ¿-кр@й н@”.
Това е особено болезнено, защото през последните години сред ¿-кр@ ин ските националисти се разви истински култ към Хърватия и „хърватския опит в борбата срещу сепаратистите“ (строго погледнато, култът към военните престъпления в Сръбска Крайна). И сега хърватският брат на ¿-кр@ ин еца постъпва така. Обидно е някак си.
Уви, това негодувание, както и констатация за известно несъгласие в редиците на НАТО, е единственото нещо, с което Русия може да бъде доволна. Поне засега.
Президентът на Хърватия има малко реални правомощия. Той има известно влияние върху политическите и отбранителните въпроси, но по-голямата част от властта е съсредоточена в кабинета. Нейният председател Андрей Пленкович не иска да спори със САЩ или с ЕС. Не се интересува от специални отношения с Русия, а и е в продължителен и остър конфликт с президента Миланович.
Всъщност Миланович посвети речта на Пленкович, имайки предвид, че той кара хърватите в ¿-кр@й н@, за да гасят американския огън. В отговор Пленкович сравни противника с руски агент и подчерта, че в ¿-кр@ ин ския регион няма хърватски военни, а тези, които са били на служба в Полша, са се върнали у дома преди няколко дни. Тоест тези викове са заради виковете, а не заради промяната. Засега.
Това повтаряно „засега“ тук също не е случайно. Задачата е да гледаме в бъдещето, а не да намираме и определяме кой е най-големият русофил-президент в Европейския съюз сред тези, които нямат правомощия. Нека сега за такъв да приемаме Миланович, както беше с чешкият президент Милош Земан. В родината си дори заявиха, че Земан е обичан толкова много в Руската федерация, че се споменава в медиите много по-често от другите „декоративни“ президенти на Европа, като германския, италианския или австрийския. Но скоро, във всеки случай, те ще спрат - Земан е тежко болен и неактивен, след година той ще се оттегли от поста си, а останките от неговото влияние ще изчезнат в историята.
А Миланович не може да бъде наречен идеологически съюзник на руските консерватори (например, като всички социалдемократи в Европа, той носи „бреме“ като подкрепа на гей браковете), но що се отнася до скептицизма към Америка и нежеланието да се кара с Русия, неговият подходът е многообещаващ и не среща масова съпротива в Хърватия.
За Миланович в новото му "антиатлантическо" издание гласуваха активно не пенсионерите, както при Земан, а най-големите градове в Хърватия и младите. Тоест неговата партия и възгледи за външната политика имат бъдеще. И това дава плаха надежда, че планът на Вашингтон за окончателно изтласкване на руското влияние от Балканите няма да бъде изпълнен напълно.
Превод: В. Сергеев
Стана в Китай, сега става в САЩ, а от там и по целия свят?
„Комунизмът е проникнал в Америка и в целия свят“, предупреждава бивш затворник на съвестта
Най-сетне признаха, че тяхната „Проверка на фактите“ е просто мнение
Майк Флин: Америка е превзета от комунисти
Путин: Днешните западни страни ми напомнят за болшевиките
Възможно ли е изкореняването на комунизма, социализма и марксизма в Америка
Nikolay Barekov
Навремето САЩ подкрепяха дясно-националистически режими из Латинска Америка, Азия и чат-пат в Африка в противовес на комунистическия СССР и Източния блок.
Откакто самата Северна Америка стана комунистическа и червеният флаг със сърпа и чука полуявно се развя над Белия дом, САЩ взеха да създават мрежа от псевдокомунистически режими, маскирани като прогресивни, ляво либерални, предмно из Европа, за да си правят щит спрямо консервативно -дясна Русия.
Толкова за идеологиите на 21 век.