Цветеслава Гълъбова
Преди малко тук ми попадна споделяне на това "произведение на поета" Недялко Йорданов и имах "честта" да го прочета. То предизвика размисли у мен. Явно съм доста назадничава и неизвисена и не мога да харесам творчеството на човек, когото не харесвам именно като човек. В случая господинът е несправедлив и нечестен - в словото на Президента юмруци не е имало. Кому е нужна тази лъжа, г-н Йорданов, кому. Или пишете по поръчка на любимия ви син, който е собственик на най-гнусния дезинформационен сайт в нашето медийно пространство.
А за призива ви "Няма милост… Няма прошка... Ако пак за тях гласуват, всичките стотици хиляди трябва да се арестуват" няма какво да кажа. Само едно уточнение, г-н Йорданов - НЕ БЯХМЕ ХИЛЯДИ, А НАД МИЛИОН И ПОЛОВИНА! Всичките ли ще ни арестувате, а? Хахахаха, няма да има къде да ни сложите. Местата вече ще са заети от вашите работодатели и обожествявания от вас вожд на племето еднокнижници, любители на далавери и грабежи, довели народа ни до мизерия.
СРАМ МЕ ОТ ВАС, Г-Н ЙОРДАНОВ!
Само ще добавя, че явно генетиката е точна наука. Във вашия случай веднъж природата е допуснала "грешка". И тя е за добро. Но иначе е много точна!
И една българска поговорка - НИКОГА НЕ Е КЪСНО ДА СТАНЕШ ЗА РЕЗИЛ!!!
Сега очаквам изливането на жълто-кафявата помия върху мен, заради изразеното мнение за качеството на това "произведение на изкуството". Е, няма да се уплаша, няма да ми е за първи път. Както и вашият резил не е за първи път. Всеки сам избира как да премине през живота си. Честито за вашия избор.
Недялко Йорданов
Публикувам това стихотворение, написано на един дъх с риск да получа многобройно несъгласие. Но наистина бях възмутен от това, което чух, защото се надявах наивно, че хората се променят според обстоятелствата. Уви, няма надежда в случая. До кога, скъпа моя Българийо, ще ни противопоставят едни на други.
ТОЧНО В ТАЗИ НОЩ
За това ли го избрахме? Все така да призовава
със юмрука генералски към поредната разправа.
Точно в тази нощ, в която всички българи празнуват.
Тази нощ, в която даже враговете се целуват.
Беше весело… Най-после … И душата се отпусна…
И поредното късметче скрито в баницата вкусна.
И предчувствие за радост… Пожелания за здраве.
Все тъй стари… Все тъй нови… И резонното „Наздраве“.
И екрана… Песни… Танци… Светло…Топло… И спокойно…
Ето го…Не е възможно… Обръщението бойно…
И пред българското знаме… В тази тъй тревожна зима:
„Трябва да се вземат мерки! Трябва да сломим режима!“
И година и полвина все една и съща мисъл.
Ясно е, че тези думи лично той ги е написал.
Няма милост… Няма прошка... Ако пак за тях гласуват,
всичките стотици хиляди трябва да се арестуват.
Тъжно ми е… Мили Боже… Благородството къде е?
А народът е загрижен как все пак да оцелее.
Миличката ни България… Ах, какво ли не изпита!
Е, наздраве, вечна моя… Чашата не е изпита.
1 януари 2022 г.
6 ч. 30 м.