Цочо Билярски
С идеята на Радев за българско малцинство в Северна Македония отстъпваме от историческата истина
Скопие и Белград плащат на историци и политици в ЕС, за да префасонират историята ни
Политиците ни са изключително зле подготвени по Македонския въпрос, говорят по темата с футболни лозунги, казва пред Faktor.bg историкът
Интервю на Васко Стефанов
- Г-н Билярски, как тълкувате предложението на Румен Радев, подкрепено от Кирил Петков, Северна Македония да включи в конституцията си "българско малцинство"?
- Това е едно отстъпление от историята на нашия народ, защото от всичко което е известно, от цялата документация на страната ни, от столетия на тази територия живеят само българи. Навремето е имало гърци, турци и власи. Сърби никога не е имало, от както беше създадена СФРЮ, започна да се прокарва антибългарската идея за македонски народ, какъвто никога не е съществувал като нация. У нас имаме добруджанци и тракийци, които с нищо не са се различавали от македонците. Това лесно може да се докаже с писанията на нашите възрожденци и революционери, чрез техните лични архиви, това е констатирано от пътешественици, географи, американски протестантски и френски католически мисионери и т.н. Сега ние на практика отстъпваме от историческата истина, говорейки за някакво българско малцинство в Северна Македония. Вярно е, че там страхът е голям, но в същото време над 120 000 души имат български паспорти, което означава, че са декларирали документално подкрепена принадлежност към нашия народ. При последните избори няма такива цифри, което означава, че страхът още повече се засилва. А ние в същото време искаме да се признаят права на някакво незначително малцинство според тяхното преброяване, докато там става дума за огромна част от нашия народ.
- Какво ще направи страната ни, ако след години западните ни съседи, като пълноправни членове на ЕС, поискат от нас да впишем в конституцията си, че има македонско малцинство?
- Идеята за признаването на това малцинство даде оръжие в ръцете на скопски политици като Мицковски да търсят македонско малцинство в България. Вярно е, че преди 20-30 години създаваха разни организацийки като ОМО-Илинден, но с пари човек може да си прави каквито си иска формации. Не може българите по тези земи да се включват като малцинство, наравно с албанците, власите и „египтяните“, както наричат циганите си, в което няма нищо учудващо, след като намериха свои роднини и в Афганистан. Документите обаче са безспорни. В Скопие беше създаден музей на ВРМО и на македонската борба един вид. Там цялата приложена документация в експозицията е на български език. Същевременно ходят посетители, водят ученици, на които лектори им разправят разни небивалици.
- Кирил Петков заяви, че ще набляга повече на икономическите ни отношения със Северна Македония. Какво ще се случи, ако „изтъргуваме“ историята си?
- Разбира се, че е възможно да имаме икономически, транспортни и културни връзки със Северна Македония. Ние сме търгували и с други държави, с които не сме били в добри отношения като например с Турция, но това няма нищо общо с историческата истина, която не можем да загърбим. Става въпрос за съвсем различни работи. С тези изказвания нашето правителство като че ли още повече събужда интереса на обществеността ни към Македонския въпрос, вероятно тя да стане по-отстъпчива. Скопие казва, че не желае да празнува с нас годишнините на Братя Миладинови, на Гоце Делчев, на Григор Пърличев, на цар Самуил и на Даме Груев. Това не трябва да го определя Северна Македония, а България. Въпросът е не те какво искат, а дали ние българите ще решим да ги допуснем до тези светини. Вярно е, че там в Северна Македония се намесва силното влияние на Сърбия и на Русия. Интересното е, че има историци в страни в ЕС, които знаят каква е истината, но си мълчат и не взимат страна. Най-много някой журналист да се хване да пише някакви небивалици. Както наскоро излезе статия във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, в която един германец обвинява България като фашистка държава. В Северна Македония, ако четат собствените си издания, отпечатани от Институтите им за национална история и литература, както и от Архив на Македония, ще видят, че истината е българска и друга няма. По времето на социализма в историческите изследвания историята и икономиката вървяха ръка за ръка. Нещата обаче не са толкова прости, както искат да ни ги представят някои политици, които не блестят със своята компетентност по националния въпрос. Те нямат и необходимите съветници, които да им отворят очите. Същевременно и нашите историци и литератори, работещи в институти, музеи, библиотеки и архиви, ми се струват доста пасивни напоследък, а те не само познават истината, но и са пазители на историческото ни наследство.
- През последните седмици имаше засилено присъствие на САЩ в Скопие и като че ли беше размахан пръст на страната ни. Ще успеем ли да се справим с натиска, без да жертваме историята си?
- Ние сме в ЕС и в НАТО и би трябвало да има принципи, с които както ние така и всички да се съобразяват. Алиансът и САЩ искат същевременно да се разширят колкото се може повече на Изток, за да се възпре руското влияние на Балканите. Напоследък прави впечатление, че американци, сърби и руснаци са много активни в Северна Македония. От Вашингтон са много наясно какво става в Македония от столетия. Още повече, че докладите на американските протестантски мисионери са известни и в тях се говори за българи. В САЩ и до днес в продължение на един век се намира една от най-българските отвъдокеански общности - Македонска патриотическа организация (МПО), която има за свой печатен орган в. „Македонска трибуна“, представляващ безценна съкровищница на българския дух и история. Зам.-помощникът на генералния секретар в САЩ Габриел Ескобар говори като паднал от Луната по време на посещението си в Северна Македония. Тези хора трябва да разберат, че повече от хилядолетие с населението около Вардара имаме една и съща история. Разбира се, общата история е съвсем друго нещо, тъй като такава имаме и с Турция след 5-вековното робство. Интересен е фактът, че преди водеха за македонски герои само левичарите. Тогава думите им бяха – „фашистите са ваши, а комунистите – наши“. Днес обаче си присвояват и Тодор Александров, и Иван Михайлов, независимо, че те навсякъде са изтъквали българския си произход. Как може например Никола Вапцаров да е македонски поет, като той една дума не е написал на „езика“ им. Американците много бързо могат да научат каква е истината, но те имат други интереси. Тук борбата е между руското и американското влияние. Доналд Тръмп беше изключително антиевропейски настроен, докато при Джо Байдън нещата се промениха и отношението по македонския въпрос се втвърди и то в наш ущърб. За щатите истината вече няма никаква стойност. В страните от ЕС дойдоха нови политици и учени, които са добре спонсорирани от Скопие и Белград. Можем да видим постоянно научни делегации от Чехия, Словакия, Полша и от къде ли не в Северна Македония. Постоянно се издават документални сборници за македонско-чешките отношения. Те вече са в четири тома. Излязоха още многотомни издания с американски, английски, френски, италиански, австрийски, сръбски и турски документи, но всичко в тях е преиначено. Турците най-добре знаят как стоят нещата, защото 5 века са ни били „на гости“. Всичко обаче се превежда на македонски и документите се префасонират. За едно и също понятие се използват 3-4 думи. За да си решим проблема със Скопие, трябва да се оповести цялата документация. Сега гледам как журналисти се опитват да се пишат по темата за Северна Македония, което малко прилича на едновремешните схващания, че всеки разбира от футбол. 40 години съм работил в архивите и тези хора, които пишат и говорят, никога не съм ги виждал там. Истината в Северна Македония много трудно може да пробие. Освен това аз не съм видял българската държава да хвърля кой знае какви средства за пропаганда на истината, която да стигне до хората, а и до съюзниците ни в ЕС и НАТО, докато скопската пропаганда разполага с неограничени ресурси.
- Възможно ли е ЕС да вкара сърбизираните ни съседи, подвластни на Кремъл, и по този начин да си вкара гол, допускайки руски Рубикон в общността?
- Ако Европейския съюз промени принципите си, сигурно може да се случи и това. Македонците са много по-активни кресльовци, отколкото има подобни в България. Като че ли, в съвременния свят, който най-силно крещи, е най-правият, защото гласът му стига до повече хора. Следейки заседанията на ЕС, не виждам там участниците по темата да блестят с особени познания, а всеки би трябвало да има канцелария и съветници. Случващото прилича малко на ситуацията у нас, където всеки попрочел оттук оттам и вече е компетентен по всички въпроси.
- Има ли смисъл от КСНС за Северна Македония, който свиква Румен Радев и може ли страната ни да защити историята или отново всичко ще зависи от „великите сили“?
- Мисля, че този ход на президента не е толкова грешен. Колкото и грубо да звучи, ние също трябва да покажем мускули, че имаме принципи, които отстояваме. Въпросът няма да приключи с този консултативен съвет. Трябва да видим какви ще са постъпките след това на парламента и на правителството, защото то към момента много шикалкави по проблема. Не виждам и колко са компетентни министрите. Екатерина Захариева, начело на МВнР, например, нямаше елементарни познания по темата. Запознат съм със стенограмите от срещите между Тодор Живков и Брежнев, както и с разговорите му с Тито. На тях винаги присъстват поне десетима съветници, които са компетентни по националния въпрос. Нашите министри и заместниците им трябва да са стриктни и да не допускат и най-малките грешки. Ако питате някои от политиците ни днес, ще ви кажат, че са „за историческата истина“. Коя е тя обаче, не могат да ви отговорят конкретно. ВМРО казва как била „за Македония“. Това звучи като лозунгите на футболните запалянковци едно време.
- Стево Пендаровски казва, че страната ни се държи по комунистически спрямо Северна Македония. Защо през 2021 г. продължава насаждането на тази омраза и българите сме представяни като сатрапи пред света?
- Доскоро бяхме фашисти и татари. В Северна Македония обаче забравят, че първият председател на ВМРО, който е от Ресен, е д-р Христо Татарчев. Дали пък и той не е от татарски произход? Нека да се замислят от къде идва името, в което няма нищо обидно, защото най-важното е да бъдем хора. Освен това, те ни наричат комунисти, но в България дори няма такава партия. Тя е социалистическа. Нямаме и фашистка формация. Обвиняват правителството на проф. Александър Цанков, че е фашистко, при положение, че няма нито един човек, който да принадлежи към подобна партия. Същият е „сценарият“ и с кабинета на Кимон Георгиев от 1934 г. Да, то е проюгославско и със симпатии към Италия, но не е фашистко. Ние не сме фашисти или комунисти, а искаме да спре да се пишат и да се говорят лъжи срещу България. От детската градина се започва пропагандата. В някои от църквите в Северна Македония са започнали да замазват надписите на стенописите. Доскоро стояха избодени очите на цар Борис в манастира „Св. Наум“. Надписите на църквите и манастирите, които гласят „при българския цар“, „построени от българската община“, постепенно се унищожават под предлог, че се прави реставрация. Въпросът е труден и от българска страна с него не трябва да се занимават некомпетентни хора. Драги Георгиев, който е председател на македонската част в двустранната комисия, извади документи, в които за Гоце Делчев се казва, че той е българин и четата му е българска, но днес твърди обратното. Същият е случаят с цар Самуил. Всички документи показват, че произхожда от българско семейство. Той обаче бил първият македонски цар, въпреки че все още не знаят кой е вторият. За Кръстю Мисирков се говореше като за „таткото на македонската нация“. Като намерихме дневникът му, където пише, че е българин от Македония, спря да се говори за таткото. Тогава им препоръчах да намерят и майката, защото бащата го откриха и го загубиха.
- Малко се говори за присъствието на САЩ през Втората световна война и след това в Македония. Какви са били целите и последствията от тази външна намеса?
В истинския смисъл не е имало точно присъствие. Със самолети американците са спускали оръжие за партизанските движения, които в Македония не са били кой знае колко активни. С тях се майтапеха, както с активните борци в България, които започнали да излизат след 1944 г. Та и в Македония партизанското движение започна да се активизира през последните дни на войната. То съществуваше в северните части към Сърбия и Черна гора. Югославия имаше и вътрешни проблеми. Тя трябваше да се бори с Хърватия. Не трябва обаче да забравяме, че когато България обявява война на САЩ и Великобритания, започват бомбардировките над българските градове София, Кюстендил, Ниш и Скопие.