Много са надценени в момента жилищата в България и е въпрос на време балонът да се спука, обяви проф. Красимир Петров, доктор на икономическите науки от Ohio State University.
Съветът ми към купувачите е: изчакайте, жилищата в България няма да свършат. Винаги в историята е имало и ще има предлагане. Не скачайте с главата надолу, без да знаете колко е дълбоко, предупреди той.
Дори да приемем, че в България има 20-30% сива икономика и че реалните доходи са по-големи от официалните данни, това няма да промени коренно изводите, обясни проф. Красимир Петров.
"Разумното решение е да се плаща наем. Рискът при покупка в момента е много голям.", смята той.
Индикатори като цена спрямо наем, цена спрямо доход и наем спрямо ипотечна вноска показват, че жилищата в България са надценени. Към това може да си прибави и бързият ръст на жилищното кредитиране напоследък, който изпреварва ръста на брутния вътрешен продукт, добави експертът.
Привържениците на тезата, че в София няма имотен балон дават пример с увеличението на средната заплата, което в последните 7 години изпреварва поскъпването на имотите. По данни на НСИ от 2015 г. досега средната заплата в столицата се е увеличила с 80% (от 1150 на 2073 лв.), а цените за същия период са нараснали с 57% за новото строителство и с 66% за съществуващите жилища.
"Аргументът е частично валиден. Той показва, че жилищата през 2016 г. са били 3 пъти надценени, а сега са примерно 2,8 пъти. Още тогава сме били в зоната на балона“, каза още Петров.
България често се дава за пример като страна с ниско ниво на задлъжнялост. Общият размер на жилищите кредити в страната по данни на БНБ е 13,7 млрд. лв. към края на октомври т.г., което представлява малко над 10,5% от БВП. За сравнение, в страни като Чехия този показател е около 25%, в Германия – над 40%, в САЩ, Великобритания и скандинавските държави - между 50 и 100%.
"Самият факт, че западняците са задлъжнели „до козирката“, не означава, че и ние трябва да правим това. В България нещата изглеждат така – ипотеките са концентрирани в младите, на възраст от 25 до 40 години, които са свръхзадлъжнели. От друга страна са хората на 50-60-70 години, при които задлъжнялостта е много ниска.“, коментира докторът.