Пари по Плана за възстановяване ще получим догодина лятото, загубихме ценно време, смята икономистът
Румен Гълъбинов е икономист и финансист. Завършил е УНСС като магистър по Икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ, Университет Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия. Пред Lupa.bg той говори за пробойните в Плана за възстановяване и за проблемите в българската икономика.
- Г-н Гълъбинов, миналата седмица стана ясно, че ЕК ни върна Плана за възстановяване със забележки. Какви са пробойните в него и колко са сериозни?
- Да, от ЕК имат забележки. Основното е, че това, което е пуснато като методология за оценка на мерките и на проектите, които предлагаме, всъщност са двете основни линии- дигитализация и декарбонизация и озеленяване на икономиката. Ние точно в тези области, особено във втората, имаме най-много грешки, които касаят енергетиката и въобще развитието на нашата индустрия и икономика. Тоест тук трябва да се положат доста усилия да се преработи нашият план и да се представи отново с отстранени недостатъци, така че да можем да разчитаме поне от средата на следващата година да започнем да получаваме пари по различните проекти.
- Планът веднъж беше забавен с месеци, втори път имаме доста забележки по него- защо се стигна до тук?
- Причините са комплексни. Ние го забавихме с представянето си 6 месеца. Вместо април, ние го представихме в края на октомври. Сега с тези забележки и поправките, които трябва да правим, ще загубим също няколко месеца, след това ще се разгледа от ЕК. Така че реалистичното време за получаване на пари по Плана е средата на другата година. Освен ако няма последващи забележки и по преработения план. Така пари може да получим другия септември. Като цяло ние ще имаме забавяне от една година сравнено например с Испания и Португалия, които вече получават пари по този План. Ние като най-малката икономика в ЕС, измерена като БВП от глава от населението, по този показател сме най-малки, не знам дали можем да си позволим една година закъснение. За нас тази финансова подкрепа е много важна. Това ще ни даде възможност да стартираме по-бързо и оперативните програми, които са в бюджетната макрорамка на ЕС.
- За какво ще могат да бъдат използвани тези пари?
- Тези пари са целеви, по проекти- както такива, които се изпълняват от държавата, така и публично-частни проекти. Тези пари не са за покриване на бюджетен дефицит и други подобни. Те влизат косвено за бюджета. Тоест те ще са за определени проекти, които е важно да стартират, за да се разкрият работни места и да се завърти икономиката. Така ще се случи нашето по-бързо възстановяване. Но, ако до средата на следващата година не дойдат пари от ЕК, тогава ще трябва да се теглят вътрешни заеми през седмица и да емитират външни евро облигации.
- Какво е мнението ви за предложения бюджет?
- Предложението за бюджета трябва хубаво да се огледа. Защото предложенията, които са направени сега за такъв голям бюджетен дефицит от 5,1%, би следвало това да се аргументира -защо заложеният дефицит е толкова голям. Ние вече сме в предверието на еврозоната и би следвало да следваме ограниченията за 3% дефицит. Ако залагаме по-висок процент, значи не отговаряме на критериите за членство в еврозоната, а ние натам се стремим. Другият момент е как ще се финансира този дефицит- дали с повече приходи в бюджета или с повече заеми. Тези въпроси са много ключови и трябва да се изяснят.
- Що се касае до обещанията за увеличаване на пенсиите и минималната работна заплата?
- Обещаното не е като изпълненото. За да може нещо да се изпълни, трябва да има осигурено финансиране. Затова всички тези заложени разходи, сега ще видим дали ще бъдат одобрени от Народното събрание, тези разходи трябва да бъдат финансирани. Времето на говорене свърши, сега е време за действия.
- Последните дни се заговори за замразяване цените на тока- как би се случило това?
- Директно държавата не може да се намеси на свободния пазар на енергия. Но ЕК посъветва държавите да си прегледат вътрешно всички процедури и правила за търговията с електроенергия. Да се види дали има някакви съмнения за пазарни злоупотреби и те да бъдат спрени. Така цените да влязат в норма. Освен това държавата може да влияе с данъчна политика, примерно за временно намаление на ДДС за енергията. Другото, което държавата може да предложи са компесационни инструменти- тоест на потребителите на вече увеличените цени, да им се окаже енергийно субсидиране.
- Докато миналата година по това време потреблението беше по-живо и хората имаха спестени пари, сега като че ли нещата рязко смениха посоката си.
- Държавата иска да стимулира потреблението, но потреблението достига някакви нива и после расте по-бавно и дори може да спре да расте. Тук става ясно, че има нужда от други мерки и тези други мерки са държавата да стимулира много повече инвестиционния процес. Трябва да привличаме повече инвестиции, защото очевидно само държавата не може да стимулира възстановяването на икономиката, затова на помощ идват частните инвестиции, които да разкрият работни места, да дадат високи заплати и т.н. Затова за нас са много важни членството в еврозоната, членство в Шенген и членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Те трябва да са наши основни стратегически приоритети.