Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
Твърди се, че на срещата американският президент е поискал Русия да не напада Украйна, на което Владимир Путин се е съгласил. По този случай руският политолог Ф. Лукянов отбелязва : защо да не се съгласи, след като изобщо няма намерение да напада тази страна. Погледнато от Европа, повече от чийто страни са членове на НАТО, е видно, че срещу тях се изправя не „бензоколонка”, както беше казал през 2014 г. Джон Маккейн, а сила, способна да нанесе неприемливи загуби, при това само с конвенционални оръжия, а ако се използват и ядрени, за всички ще бъде много, много зле.
Информационната атмосфера преди срещата на президентите на САЩ и Русия, проведена на 7 декември 2021 г., беше твърде напрегната. На Запад правеха всичко възможно да наложат на световното обществено мнение, че на Русия ще бъде даден твърд и безкомпромисен отговор, ако навлезе на украинска територия - за това те съдеха по дислоцираната крупна войскова групировка на 100-150 км от руската западна граница.
В Русия, за изненада, политически вяло отговаряха на следващите една след друга информационни операции на Запада, но за сметка на това започнаха явна военна демонстрация на сила, доказваща реалността на съсредоточаването на войските. Сигурен съм, че ако Русия реши да започне евентуална настъпателна операция, това ще се разбере тогава, когато украинската групировка пред Донец и Луганск вече бъде обкръжена.
Какво демонстрира Русия?
След като Украйна започна предислокация на половината от около 250-хилядната си армия на изток до границите на непризнатите републики, Русия направи същото на своя територия. Само за по-малко от месец, в близост до източната украинска граница, вече беше развърната 100-хилядна войскова групировка, включваща, което е характерно, и поделения за дистанционно разминиране, инженерни части за бързо изграждане на мостове и звена за пълно тилово и техническо осигуряване, – без тези елементи на бойния ред никой не би повярвал, че се готви мащабна настъпателна операция.
На 15 ноември т.г. с противоракета от комплекс „Нудол”, на височина 500 км, беше унищожен с пряко попадение отработил ресурса си спътник от системата за ранно оповестяване за изстреляни ракети „Тундра”, което беше ясен сигнал за САЩ. Например, като че ли им беше казано: на вашата минисовалка Х-37Б, която има и военно предназначение, и на вашите разузнавателни сптници КН-11, които летят на височина около 300 км, успешно може да се въздейства. Този сигнал се подчертава и от бойните лазери „Пересвет”, развърнати в позиционните райони на стратегическите ракети - заслепяват разузнавателните спътници на Пентагона, само когато прелитат над споменатите райони, за да не функционира разузнавателната им апаратура, но при по-мощен импулс тя може да бъде и повредена.
Едновремено с тези действия се извършва пореден успешен опит с хиперзвукова противокорабна ракета „Циркон” и се получава информация, че тя може да се модифицира във вариант „Циркон-К”, т.е. да се изстрелва от контейнери, установени на товарни кораби, както такава модификация вече имат крилатите „Калибър-К” – корабите могат да плават на съответно разстояние от бреговата ивица на дадена страна. Наскоро беше оповестено, че на вода е пусната първата подводница, носител на подводната ядрена роботоризирана система „Посейдон”.
Освен това стана известно, че всички атомни ракетоносци неочаквано са изведени от постоянните бази и заемат заповяданите им райони в океанските простори, от които ударните средства могат да достигнат до стратегически обекти на САЩ, че бомбардировачи МиГ-31 са пребазирани на летицето на Анадир, т.е. по-близо до крупната противоракетна база на Аляска и че покрай тихоокеанското крайбрежие летят стратегическите бомбардировачи Ту-95. Всички тези действия се извършват явно – показват се ешалоните с бойна техника, полевите лагери на войските, а това, което не можеше да се покаже, широко е оповестявано.
Защо Русия така явно извърши тези дейстия?
Обяснението, според мен, без претенция на изчерпателност, има два аспекта – локален и глобален. Глобален дотолкова, че се отнасят до САЩ, от които зависи разрешаването на такива важни въпроси, свързани със стратегическата стабилност, кибернетичното пространството, изкуственият интелект в бойните системи, милитаризирането на околоземното космическо пространство, противодействието на тероризма, климатичните проблеми, т.е.на САЩ беше демонстриран потенциал, директно отнасящ се до тях.
Локалният също има два аспекта – европейски и украински. Погледнато от Европа, повече от чийто страни са членове на НАТО, е видно, че срещу тях се изправя не „бензоколонка”, както беше казал през 2014 г. Дж. Макейн, а сила, способна да нанесе неприемливи загуби, при това само с конвенционални оръжия, а ако се използват и ядрени, за всички ще бъде много, много зле.
Затова на Европа се демонстрира възможност и решителност, за да разбере, че НАТО повече не може да използва украинското острие срещу Русия. Защото един конфликт между двете славянски държави няма да остане само между тях и на Запада трябва да е ясно, че конфликтът сериозно ще ги засегне. Тогава какво ще стане с добре уредения живот на европейците и как ще продължи той на фона на все по-разрастващата се китайска икономическа и военна мощ? Нали за нейното сдържане и същевременно като противовес на китайския „един пояс-един път” е насочен и 300-милиардният проект на ЕС „Глобални врати” – при една война на европейския ТВД не само този, но и много други проекти на ЕС ще бъдат погребани. Всичко това няма да се случи, ако красноречивото руско напомняне „не прекрачвайте обявените червени линии” се осъзнае и като смисл, и като последствия.
Какви са тези линии?
Русия обозначи две – спиране на разширяването на НАТО на изток до руската западна граница и неразполагане на ударни средства на територията на съседните страни, от Прибалтика до България, но основно на Украйна и Грузия. Приемането на последните две две страни в НАТО не е особен проблем за Русия, ако на тяхната територия не се разполагат американски ударни средства с обхват 1500-2000 км и не се усвоява територията им за настъпление срещу Русия. Опасението идва от това, че такива средства могат да се разположат в тези страни и без да са членове на НАТО. Пример за това са Япония и Южна Корея. Ако се преминат посочените червени линии, ще се отговори така, че същата заплаха ще получат виновниците за това и преди всичко европейските членове на НАТО.
Твърди се, че на срещата американският президент е поискал Русия да не напада Украйна, на което Владимир Путин се е съгласил. По този случай руският политолог Ф. Лукянов отбелязва : защо да не се съгласи, след като изобщо няма намерение да напада тази страна.
В замяна на съгласието си руският президент иска „юридически гаранции, изключващи разширяване на НАТО на Изток" и НАТО да не „прави опасни опити да използва украинската територия и да развива своя военен потенциал до нашите граници”. От изказванията на двамата президенти, направени на следващия ден, става ясно, че е постигнато съгласие „да продължат диалога и контактите между техни представители, предвид това че носят отговорност за поддържане на международната сигурност и стабилност”. За целта е решено в най-скоро време да се сформира група от САЩ, четири водещи европейски страни и Русия за обсъждане на руските опасения.
Положително е и това, че САЩ и Русия ще приложат усилия за разрешаване на конфликта в Украйна със средствата на дипломацията, а засега това единствено е възможно на основата на Минските споразумения.
За сериозността на намерението на САЩ говори фактът, че от бюджета на Пентагона е премахната точката, налагаща забрана за сертифициране на „Северен поток-2”.
Същността на украинския локален аспект на руската демонстрация на сила е съвршено ясна – ако украинските войските тръгнат срещу Донец и Луганск, чиито няколкостотин хиляди граждани са с руски паспорти, те ще срещнат унищожителен отпор. Как това ще стане и какви ще бъдат последствията от него не е необходимо да се анализира, но за днешното ръководство на Украйна това никак няма да е добре. Още повече, че тези дни началникът на руския ГЩ беше пределно ясен – всички опити да се развърне нападение срещу двете републики ще бъде незабавно пресечен. Мисля, че това руските въоръжени сили могат да направят и без да навлизат на украинска територия.
Важни са и думите на Солтенберг, който беше заявил, че чл. 5 от Вашингтонския договор не може да се приложи към страни, които не са членове на НАТО, макар и да са дружески. Това означава, че Украйна няма да получи военна помощ при евентуален конфликт, което би трябвало да подейства отрезяващо на радикалите в Киев и да ги подтикне да запазят целостта на страната си на основата на Минските споразумения.
Получава се нещо много интересно. Преди години Барак Обама определи Русия като регионална сила, а след него последваха думите на Джон Маккейн за бензоколонката. След събитията през ноември и декември т. г. се оказа, че великите САЩ обсъждат „международната сигурност и стабилност” с Русия. Такъв въпрос обаче може да се обсъжда само със силен събеседник, способен решително да защитава своите интереси и да нанася неприемливи загуби, ако се наложи.
Нима на Запад вече считат Русия за сериозна световна сила?
Изглежда, че я считат, макар и с неохота. В икономически аспект няма как тя да бъде световна сила, но във военен е точно такава. Освен това Западът добре разбира, че без Русия не могат да се решат редица международни и специфични европейски проблеми. Накратко, Владимир Путин с невероятни усилия, завиден тактически усет и верен стратегически поглед успя да изведе страната си на ниво, далеч над това на регионална сила, с която вече трябва да се съобразяват и в САЩ, и в Европа.
Възможно ли е разглежданите събития да са игра на САЩ с цел отделяне на Русия от Китай? Напълно възможно е, защото стратегическата им цел остава непроменена – сдържане развитието на Русия и отделянето ѝ от Китай. Поради това срещата на двамата президенти за САЩ е тактически ход на европейската шахматна дъска, докато за Русия тя има стратегически характер, защото целта е да се осигури колкото е възможно по-висока степен на национална безопасност на страната. Дали този ход ще допринесе за намаляване на създалото се напрежениеи ще проличи в недалечно бъдеще по отношението на Запада към посочените от Русия червени линии.