Има едни големи тъпанари помежду ни, които искрено вярват, че ако човек има способности да промени нещо, трябва да отиде в парламента. На тези примитиви ще задам само един въпрос: Нали вие гласувахте и гласувате за все можещи личности, за да ви представляват. Те промениха ли нещо съществено за изминали вече цели 33 години?
Спокойно. Не ми трябва отговора ви. Но мога да ви кажа със сигурност, че онези видове между нас / в България са около 300 човека/ , които настина имат възможностите да променят политическата архитектура и не само нея, не са стъпвали в парламента. И вероятно няма да отидат никога там. Причината е, че българският парламент още от зачеването си е бил функция на външни сили, а не на вътрешни потребности. Той не може да бъде друг, независимо от желанието на някои. Няма да стане.
------------------------------------------------------------------------------------------
Ключът към всяка държавна и политическа власт в тази страна не е един. Касата се отключва с няколко ключа и нито един от тях не е в ръцете на българи, никога не е бил и вероятно няма да бъде. Причината е геополитическа, донякъде стратегическа! Тя не може да бъде преодоляна чрез партийни технологии и с партийни усилия. Друг е пътя.
-----------------------------------------------------------------------------------------
Вчера бях потресен от телешкия възторг спрямо младите хора, които щели да ни управляват, изразен от уж разумни човешки същества. Тези младите дори нямат представа къде се намират, господа, нито имат грам потенциал /личен и професионален/ за справяне с истинските ни проблеми. И това е толкова нормално, колкото и факта, че младият човек е пълен с амбиции, но не и с перспективи. Далечният хоризонт липсва!
И затова, пак ще трябва да воюваме, ние, старите кучета. Нас гледайте вие /нищо, че съдбата ни е кучешка/, а на младите само се радвайте. Толкова засега.
Николай Марков
