Европейската комисия понижи значително прогнозата си за икономическия растеж на България за 2021 година до 3,8%. Това сочат есенните икономически прогнози на институцията. В юлския си доклад ЕК залагаше на темп от 4,6 процента за страната ни за тази година. Оценката за нарастването на българския БВП през 2022 година все пак остава непроменена на равнище 4,1 процента, т.е. темпът ще се ускори, но за 2023 година Брюксел очаква забавяне на растежа до 3,5 процента.
Икономиката на страната ни се сви с 4,4 на сто през 2020 година, се припомня в документа на ЕК, в който за България се изтъква, че възстановяването се отлага заради предизвикателствата в краткосрочен план, свързани с ниската степен на ваксинация и високите цени на енергията.
След бързото съживяване през третото тримесечие на миналата година, реалният БВП на страната остана приблизително непроменен до средата на 2021 година. Инвестиционната активност продължи да бъде в застой през първата половина на 2021-а, ограничена от все още високата несигурност.
Краткосрочните показатели сочат около 40 процента по-малко пристигащи чуждестранни туристи през пиковия сезон юли-август. Макар секторът за настаняване да компенсира частично недостига на чуждестранно търсене чрез привличане на местни посетители, както броят на наличните легла, така и степента на заетост бяха доста под обичайните нива, констатират от Брюксел.
Припомня се, че в отговор на нарастването на случаите на коронавирус, от 21 октомври е въведен сертификат за COVID-19 за посетители и работещи на обществени места. Предвид ниските нива на ваксиниране в страната ни, от Брюксел очакват тези ограничения да оказват натиск върху частното потребление в продължение на няколко месеца, докато се постигне гладко функциониране на новия режим и по-висока степен на ваксиниране.
Поскъпването на електроенергията и храните ще подкопае покупателната способност на домакинствата с ниски доходи, предупреждава още Еврокомисията.
Увеличението на социалните трансфери и пенсиите през настоящата и следващата година обаче трябва да компенсира ефекта от по-високите цени върху бюджетите на домакинствата. Засилването на потребителското търсене се очаква да продължи на фона на стегнатия пазар на труда, високото потребителско доверие и силната кредитна активност. Износът на стоки ще расте успоредно с външното търсене, докато при услугите възстановяването ще е по-постепенно, прогнозира ЕК.
През следващите две години се очаква благоприятната икономическа перспектива да затегне пазара на труда, като равнището на безработица постепенно ще спадне до 4,6 процента през 2022-а и 4,4 процента през 2023 година. В същото време връщането на пълен работен ден и прогнозираното засилване на темповете на активност ще облекчат частично натиска върху пазара на труда и върху заплатите. Очаква се ръстът на заплатите да остане силен - 9 процента догодина и 7,9 през 2023 година.
Инфлацията, измерена по хармонизирания индекс на потребителските цени, се ускори рязко през второто и третото тримесечие на 2021 година заради по-високите цени на енергията и непреработените храни. Очаква се годишната инфлация в България да се ускори до 2,4 процента през 2021 година и 2,9 процента през 2022 година на фона на високите цени на енергията и техните вторични ефекти. След това инфлацията ще се забави до 1,8 процента през 2023 година, тъй като се очаква тези ефекти да изчезнат.