Мартин Карбовски
Фандъкова е учтивият палач на София.
Тя е като ужасно глупавия виц, в който палачът гъделичка жертвата си под брадичката и пита “кого ще бесиме днес, а?”.
Къде е “Кристал” ?
Къде е “Славейков”?
Къде е “Шишман”?
Къде е театър “Ренесанс”, известен после като партиен дом, кино "Възраждане", после като “Син Сити”?
Фандъкова е жесток, неумел палач, един удар с брадвата не стига, жертвата се мъчи.
Пред кладата на Фандъкова тълпата крещи “огън, повече огън, присъдата на София не е да гори на бавен огън, срутете я бързо, нека не се мъчи…”.
Така са крещели хората пред кладите на инквизицията, било е призив за милост.
Архитектура, която гори два пъти, само и само там да изникне бездушен стъклен фалос, с който Фандъкова пронизва нежната плът на столицата.
Вие представяте ли си в какъв град живеете и кой го управлява?
Живеете в град, в който когато един пожар не постига престъпните си намерения, има време да направиш втори пожар, има възможност и безнаказаност за втори пожар.
Има такава културна инициатива в момента. Нарича се burn-in, вътрешно горене.
От центъра на София се чува плач. Учтивият палач, косачът на софийската архитектура смутено мълчи.
Госпожо Ф., вие сте косвен архитектурен терорист и ако думите ми се струват пресилени, идете да подишате дима на културното ни минало в един все по-бездушен и сенилен град.