БЪЛГАРИЯ ОТ КРАЙ ДО КРАЙ
Предаването на БНТ „България от край до край“ трябва да го дават всеки ден преди централните новини. Наричат го реалити, а на мен ми изглежда нереално и отвъдно, по-тъжно от всяко друго предаване.
Трябва да го дават всеки ден преди централните новини, за да лъсне горчивата като пелин истина докъде сме я докарали, а с какво се занимаваме. Нека се видят самотните бабички и старци, запустелите и рухнали села и колиби и после да грейнат делата и палатите на най-успешните и умни управници на всички времена.
Боже, колко мъка има по тоя свят, боже! – изплаква героят на Йовков Петър Моканина.
Боже, колко самота, прах и пепел има в гаснещата ни родина!
Ако някой знае нещо за бяла лястовица, да го съобщава веднага и да тръгваме нататък.
Иначе героите от предаването до един са светци – бабички и старци светци, овце и крави с ореоли, пътеки и ливади с роса и сияние...
А наоколо – нищо, наоколо само нашият срам.
– Не те ли е страх от вълци? – пита водещият една самотна жена. – Казват, че имало вълци тъдява, не се ли плашиш?
– Има, три вълка има, - говори жената. - Ама мене от вълци ме не е страх, страх ме е от хора, дето идат отдалеко да краднат.
И добавя, като се пипа по престилката:
– Имам и един пистолет тука, с него ходя, той ми е другар. – И затуля устата си с ръка – хем да не се вижда, че няма зъби, хем че е казала нещо тайно.
После носи домати от градината си и ги подава през прозореца на колата, която тръгва към друго предаване.
Не, това не е България от край до край, а България от край до крак. До крак ще я изтребим тази наша майка кърмилница и райска градина, както пеем за нея след една-две ракии.
Николай Милчев
