„Касичката“ на ГЕРБ и придворните олигарси на Баце – Българската банка за развитие, приключва 2020 г. с 231 млн. лв. загуба вместо със 104.6 млн. лв. както беше декларирала в края на февруари в надзорните си данни към БНБ. Това научи Narod.bg от публикувания в Търговския регистър одитиран отчет на кредитната институция, който е изготвен и подписан от новото й ръководство и заверен от „Делойт“ и „Грант Торнтън“.
До средата на 2020 г. начело на единствената държавна банка бе нежният аферист на ГЕРБ Стоян Мавродиев, който бе и най-скъпият чиновник за бюджета с 60 000 лева заплата на месец. Съвсем в духа на преидзборния слоган на гербопитеците „Работа, работа, работа“, който народът правилно разчете като „Крадене, крадене, крадене“, мутрите са опоскали банката и е крайно време да бъдат вкарани в съда а оттам – при бай Ставри, коментира източник на Narod.bg.
Новите шефове на ББР вече декларираха, че отпусканите огромни кредити от 2017 г. насам, които станаха обект на особен интерес от предходния служебен икономически министър Кирил Петков, ще се нуждаят от мащабни провизии, които ще донесат 250 млн. лв. загуби за 2020 и 2021 г. Затова и признаването на голяма част от проблемите още в отчета за предходната година не е толкова изненадващо, но поставя сериозни въпроси за напълно различната оценка на риска от предишните мениджъри на държавната банка, пише „Капитал“.
Друга подобна промяна в подхода е, че придобитият в средата на миналата година дял в ПИБ по цена далеч над борсовата все пак е преоценен по текущи пазарни нива от края на миналата година с 86.5 млн. лв. надолу. Това обаче не генерира счетоводно загуба, а се отчита във всеобхватния доход, който така достига -310 млн. лв.
Двигатели за загуба
При първоначалните данни на ББР загубата се дължеше най-вече на провизии във връзка с антиковид програмите, осъществявани през банката. В началото на пандемията капиталът й беше увеличен със 700 млн. лв. с цел да отпуска безлихвени потребителски кредити и портфейлни гаранции за фирмени заеми. По тях е логично да се очакват съществени загуби и затова банката беше начислила около 107 млн. лв. провизии.
След одита те са покачени леко до 120 млн. лв. Тези експозиции са с гратисен период, така че са обслужвани и реално провизиите са за очаквани бъдещи загуби. От бележките към отчета става ясно, че за целта е ползвана специална методика, приета от ББР за тези кредити, като за физическите лица заемите се провизират на 36%, а фирмените гаранции – на 18.7%.
Съществената разлика при новите данни обаче идва при разходите за обезценка на кредитни експозиции, които вместо декларираните през февруари 29.5 млн. лв. сега са 137 млн. лв. Тъй като при вече просрочените заеми начисляването на обезценка е доста ясен и автоматичен процес, това означава, че новото ръководство и/или одиторите от „Делойт“ и „Грант Торнтън“ са преценили, че рискът на кредитния портфейл не е бил адекватно отчетен. Това кореспондира и с изказванията на мениджмънта – големите кредити реално са обслужвани или под мораториум, но банката започва да ги провизира.
Този процес личи и в междинните отчети за 2021 г. Към средата на годината ББР е начислила още 53.2 млн. лв. провизии (основно по ковид мерките) и още 61.9 млн. лв. обезценки по кредити, като излиза на 94.3 млн. лв. загуба. 1.63 млрд. лв. е общата сума на 20-те най-големи заема, отпуснати от ББР, докато целият кредитен портфейл на на банката 1.85 млрд. лв.
Доказано неизгодна инвестиция
Другата новост в одитирания отчет е третирането на закупените акции при увеличението на капитала на ПИБ в средата на 2020 г., което целеше преодоляване от България на последната пречка по пътя към ERM II. Още при провеждането на операцията имаше обвинения, че сделката е неизгодна, и дори се стигна до парламентарна комисия по темата.
Тогава при липсата на почти никакъв друг частен интерес ББР записа близо 70% от емисията по 5 лв. за акция, докато на борсата те се търгуваха на цени около 2.5-2.8 лв. Така държавната банка придоби 18.35% дял срещу 137 млн. лв., а при същите условия имаше само още един инвеститор – чешкият хазартен бизнесмен Карел Комарек, който осигури останалите малко над 30% от необходимите 100 млн. евро свеж капитал.
Съдейки по първоначалните отчети, ББР е имала намерение да осчетоводи придобивката като инвестиция в дъщерно, съвместно или асоциирано предприятие, което би й дало възможност да я оценява по цена на придобиване и да не отчита загуба. В одитирания отчет обаче делът в ПИБ е приет за финансов актив, който се отчита по справедлива стойност през всеобхватния доход. Така притежаваните акции са оценени по 1.84 лв. (цената им на БФБ от края на 2020 г.) и това води до преоценка надолу с 86.5 млн. лв.
Тя не влиза в счетоводния резултат, а влияе само на по-общата величина на всеобхватния доход, но все пак дава по-реална представа за баланса на ББР. Последно акциите на ПИБ в края на септември се търгуват на 1.67 лв., което би трябвало да означава още преоценка в отчета за трето тримесечие.
Въпреки отчетената загуба ББР остава свръхкапитализирана, като декларира 34.23% капиталова адекватност в края на 2020 г. спрямо 29% година по-рано. Това е най-високото съотношение сред банките в България, но то до голяма степен се дължи на двете целеви увеличения на капитала миналата година с пари от бюджета – със 700 млн. лв. заради ковид мерките и със 140 млн. лв. заради покупката на дела в ПИБ. Индикатор за повишения риск в портфейла на ББР е и че още от 2019 г. БНБ и налага допълнително 1.75% капиталово изискване по втори стълб, което е сред най-високите, прилагани от регулатора.