Пандемията от Covid-19 се превърна в безпрецедентна здравна криза, засягаща всички страни по света. И сега европейските държави се подготвят за нова криза, която също няма аналог. Става дума за недостиг на енергийни ресурси, който според експерти се очаква от няколко години.
Зелената сделка върви по план. Токът поскъпва, с него и
Континентът има остър недостиг на газ и въглища, което създава риск за мащабни прекъсвания на електроенергията, ако вятърните и слънчевите енергийни източници се окажат недостатъчни, пише британското издание Daily Express.
Европа очаква със страх идването на сурова зима и увеличаването на цените на едро на енергоизточниците, които причиняват енергийна криза в континентален мащаб. Великобритания, Германия и няколко други държави съобщават за недостиг на енергия и се надяват да се запазят умерените температури, за да не претоварват и без това напрегнатите електроснабдителни дружества.
В Европа недостигат газ и въглища. И ако няма енергия от възобновяеми източници като вятъра, е възможен най-лошият сценарий, включително прекъсвания на електрозахранването и затваряне на промишлеността.
Енергийна криза назрява от няколко години, тъй като Европа все повече зависи от други източници на енергия, като вятър и слънце. Промените в политиките за опазване на околната среда принудиха някои държави да затворят своите въглищни и атомни електроцентрали. Това доведе до намаляване на резервните генериращи мощности, които биха могли да се използват през особено трудни периоди.
Инфлацията расте
Голямото увеличение на цените на енергията вероятно ще тласне инфлацията в цяла Европа тази година, предупреждават икономистите. Министърът на бизнеса на Обединеното кралство Кваси Квартенг проведе спешна среща в понеделник с ръководители на газовата индустрия в опит да ограничи вредните последици от скока на пазарните цени.
Той каза, че ако доставчиците от среден клас имат проблеми тази зима, когато се опитват да защитят потребителите от покачващите се цени на жилищните и комуналните услуги, те ще бъдат възложени на външни изпълнители.
За вътрешно потребление ЕС се нуждае от енергийни ресурси, внесени от трети страни. През 2019 г. вносът се основаваше на петролни продукти, включително петрол. По това време петролът представляваше две трети от вноса на енергия в Европейския съюз. 27% се падаха на природния газ и 6% на твърдите изкопаеми горива.
Русия е основният доставчик на нефт, газ и твърдо гориво за страните от ЕС. През 2019 г. тя представлява почти три четвърти от вноса на газ за държавите от ЕС - приблизително 41% от общия ѝ износ. Статистиката показва, че ЕС е получил 34,3 тераджаула енергия от Русия през 2019 г., което е с 0,1 тераджаула по-малко в сравнение с предходната година.
На второ място са останалите износители. Те представляват 22,4 тераджаула. Следва Норвегия с 13,2 тераджаула (16%).
Останалите доставчици на газ са както следва: Катар - 8,3 тераджаула; Алжир - 7,7 тераджаула; Нигерия - 5,3 тераджаула; САЩ - 4,8 тераджаула; Великобритания - 2,1 тераджаула; Тринидад и Тобаго - 1,9 тераджаула
Зависимостта на ЕС от вноса
Зависимостта на ЕС от нетния внос през 2019 г. беше еквивалентна на 61%. Това означава, че повече от половината от енергийните нужди на ЕС са задоволени от нетния внос. Този индикатор варира в различните страни. В Малта, Луксмебург и Кипър тя е повече от 90%, а в Естония само 5%. Зависимостта на ЕС от вноса на енергия се е увеличила значително след 2000 г. Тогава той беше само 56%.
Нагнетяването на европейските газохранилища днес е най-ниско от повече от 10 години. Цените на газа в Европа само през 2021 г. са се утроили, тъй като Русия ограничи допълнителните доставките за континента, за да запълни собствените си газохранилища, изпразнени миналата студена зима. Самата Русия е изправена пред енергийна криза и затова цените в Европа ще останат високи дори зимата да е мека.
Източници: Daily Express, "Труд"
Експерти: Поне с 20 % поскъпват токът, парното и водата от януари в България
Идва енергийна бомба за потребителите догодина, каза Владислав Панев
„54 млн. лв. са капка в морето от задълженията на "Топлофикация" - София, те общо са към един милиард към БЕХ и към Булгаргаз“, посочи пред БНР Владислав Панев, съпредседател на "Зелено движение" и част от коалицията "Демократична България".
Има ново дело на "Булгаргаз" срещу "Топлофикация" - София за неизплатени 54 млн. лв.
„Проблемът тази година с "Топлофикация" - София е, че към 1 юли бяха определеницени, на които тя продава парното на софиянци, на база на цени на природния газ от 45 лв. на мегават час. А в момента "Топлофикация" купува газ от "Булгаргаз" на цени към 80 лв. на мегават час.
От първи октомври ще станат 90 лв. за мегават час, което е загуби за "Топлофикация" само за този отоплителен сезон в размер на 270 млин. лв. още допълнително над сегашните си задължения.
Това ще бъде енергийна бомба за потребителите през идващия отоплителен сезон, когато видят изравнителните си сметки през. Тоест, ако "Топлофикация" е плащала повече за газа, тя трябва да надвземе тези пари за следващия сезон от своите абонати“, заяви още Панев.
„Става въпрос за колосални суми. Най-вероятно от 1 януари ще има 20 на сто поскъпване, ще видим, но ударът няма да е еднократен за абонатите на "Топлофикация", каза още Панев.
„Начинът на вземане на решение на КЕВР е такъв, че до 1 януари имаме гарантирани цени на тока, парното и на вода за бита“, коментира темата пред БНР и Георги Кадиев, председател на партия "Нормална държава".
„След първи януари 2022 обаче КЕВР има право да ги увеличи и на трите енергоразпределителни дружества, и със сигурност ще го направи. С какъв процент те ще преценят. 20 на сто увеличение е абсолютно минималното. Трябва да се подкрепи само този бизнес, който губи конкуретноспособност заради поскъпването на еленергията", каза още Кадиев.
Панев подкрепи твърдението на Георги Кадиев за това кой бизнес трябва да бъде подкрепен.
Над 40% от работещите бедни българи нямат пари, за да отопляват домовете си.
Това ни нарежда на второ място в Европейския съюз по енергийна бедност, сочи анализ на Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП).
Поради ниските си заплати почти три милиона души в Европейския съюз не могат да си позволят да отопляват домовете си, въпреки че работят, сочи още анализа.
Той е направен по време на покачване на цените за енергия в Европа.
В началото на есента и в навечерието на зимата 15 на сто от бедните хора в Европа, които са заети, няма да могат да включат отоплението.
Този процент е равен на 2 713 578 души в цяла Европа, предупреждават от Европейската конфедерация на профсъюзите.
Според EКП ситуацията се е влошила в десетина държави-членки на ЕС през последното десетилетие, а се прогнозира, че повишаването на цените на електроенергията в Европа ще доведе до още по-голяма енергийна бедност.
Най-лошо е положението в Кипър – 45,6 процента, след това България – 42,8 процента, Литва – 34,5 процента, като в рамките на България става въпрос за 129 990 души.Най-големият ръст на бедните работници, 16,5 %, които не могат да си позволят отопление от 2009 г. насам, е регистриран в Хърватия.
Източник: БНР