Казвах им навремето на онези за КриСталинка, на комунист вяра да нямат, ама не ме слушат. Сега се пишманят и си скубят косите, ама късно е, чадо!
Тъй беше и с Боковица, и за нея им казах.
Тъй беше и с Ленчето Крадлата.
И с Мара от Хаджидимово.
И с Надка Гаражната.
Имаше и една посланичка, дето баща ѝ беше горд съдия в Народния съд, избил елита на България.
Помним още и фидоската, масларката, етемката, онази от бензиностанцията и т.н.
За Цецка, за Менда, за ПКП, за буля Корни, за братгалевица и за пуедседателката на Пауламента даже не ми се мисли.
Навсякъде сега у нас простотия и дива татянадончевщина!
Абе, къде са умните, красиви, добри, хрисими и честни българки? Къде са?
Няма ги. Що ги няма?
Плаче ми се.
Отивам в мазата да си отворя един компот.
Акад Петър Иванов
