Петър Стоянов: "Иване, кажи си!"
Нека първо започна с въпроса: Какво би станало, ако Иван Костов наистина беше казал каквото знае?" - Какво, всъщност щяхте да чуете? - Знаете ли? Аз зная.
------------------------------------------------------------------------
Отговорът на тези въпроси се съдържа в тоталното мълчание с което "отговори" тогавашния, единствен досега автентичен премиер на държавата. Добър или лош, обичан и мразен, разбиран или напълно неразбран, този човек управляваше реално и лично всички процеси, включително кризите, свързани с международни и вътрешни предизвикателства. Всички останали премиери и държавници до днес, в едно с Борисов, бяха парцалени кукли на конци, които играеха играта, но не управляваха нищо съществено. Освен кражбите.
------------------------------------------------------------------------
Какво трябваше да каже Иван Костов? - Според мен нищо.
Лично аз предполагах, че ще каже поне едно малко нещо за Петър Стоянов, но той предпочете да понесе и неговите грехове като свои, както и на всички останали клиентелисти в тогавашния политически проект СДС. Проблемът е, че аз самият вече не мога да кажа и това, което съм видял и знам лично, защото е достатъчно гнусно. По-гнусно от това да си холограмата "Петър Стоянов", който уж винаги има какво да каже за демокрацията, но никога не може да каже едно истинско и вярно нещо за себе си.
ГЕРБ ще му прилича, както и на Даниел. Такива са тези видове.
