Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
САЩ трябва да продължат икономически, а следователно и политически, да доминират на световната арена, което може да се постигне чрез използване на природните ресурси на планетата, но без възникване на политически проблеми. За целта трябва да се разрушат държавните структури в съответните страни и да се създаде политико-икономически хаос.
While we were screwing around in Afghanistan they turned Philadelphia into this pic.twitter.com/sIj5Em51zn
— Jack Posobiec 🇺🇸 (@JackPosobiec) September 5, 2021
Последното може да се реализира чрез разделяне на страните по етнически и религиозен принцип, което е приложимо в страни, простиращи се от Мароко до Пакистан - този регион е наречен от САЩ „Големият Близък изток” и именно за него полковник Ралф Петерс разработва известната карта за промяна границите на региона още преди „Чудовищната измама”, но обявена през 2005 г.
Определението „Чудовищната измама”, както и друга информация, е заимствано от книгата на Тиери Мейсан „L’Effroyable imposture”, изд. 2002 г. и се отнася до терористичния акт от 11 септември 2001 г., в резултат на който бяха съборени двете впечетляващи сгради на Световния търговски център в Южен Манхатън, Ню Йорк. Тогава 19 ислямски терористи извършиха четири самоубийствени атаки с четири отвлечени пътнически самолета. Терористите са от „Ал Кайда” (”Базата”) на Осама бин Ладен, създадена и финансирана от САЩ с цел борба срещу съветските войски в Афганистан. Два от самолетите се врязаха в двете кули-близнаци на Световния търговски център, третият се разби в Пентагона, Вирджиния, а четвъртият падна в открито поле в Пенсилвания. По официални данни броят на загиналите при атентатите е 2974 души, повечето от които са граждани на 90 държави, работили в офисите на 430 компании, базирани в унищожените небостъргачи.
Впрочем ето малко информация за Световния търговски център, която илюстрира „добрия избор” за извършване на терористичната операция. Той е комплекс от седем сгради, построени на площ от 65 дка в местността „Граунд Зеро”. Изграждането му започва през 1966 г. и се финансира със 750 млн. долара от Дейвид Рокфелер. Открит е през 1973 г. От седемте сгради най-известни са внушителните „Twin towers” („Кули близнаци“) - северната кула е висока 417 м, а южната 415 м. Те са с по 110 етажа, върху покривите им има площадки за вертолети, а 50-те хиляди работещи в тях се придвижват с общо 104 асансьора.
Досега няма обяснение за срутването на кулите-близнаци. И двете са ударени странично, но се срутват вертикално. Няма обяснение и за взривовете, споменати от пожарникарите и чути от свидетели, нито за скъсаните, а не стопени от възникналия пожар носещи стоманени опори на сградите - и два факта са доказателство за организирано взривяване. Няма и данни, че ударът в Пентагона е от самолет - на следващия ден, на пресконференция, пожарникарите заявяват, че не са открили части на самолет около и в сградата.
За този терористичен акт има множество предположения и дори твърдения кой и как го е организирал – дали идеята е на „Ал Кайда” или чрез посредници е била подсказана от специалните служби на САЩ, знаели ли са за него тези служби и не са го предотвратили, или са били в пълно неведение за неговата подготовка и осъществяване. Всичко това буди интерес, но то не е същественото в случая. Важно е какво се случва след него.
Още в 10 часа сутринта на 11 септември Ричард Алан Кларк, специален съветник на президента Дж. Буш-младши по борба с терроризма, въвежда плана за т.нар. непрекъснат контрол. Този план е разработен от президента Айзенхауер и се активира в случай на ядрена война. На 11 септември обаче не е обявена ядрена война, което позволява на редица експерти да твърдят, че въвеждането на плана е преднамерено действие с цел създаване на силно обществено напрежение, както и на обстановка за осъществяване на предварително планирани мерки под прикритието за широкомащабна борба с тероризма.
В това отношение унищожаването на двете кули-близнаци е много добър повод. От каквато и гледна точка да се погледне, унищожаването им прави силно впечатление и действително предизвиква напрежение не само в САЩ. Затова и въвеждането на плана за непрекъснат контрол на пръв поглед изглежда оправдано.
След въвеждане на плана в действие президентът Буш и Конгресът са отстранени от власт, връзката с тях е прекъсната и те са поставени под военна защита. Интересен момент е инициативата на руския президент – след като му е докладвано от ГЩ, че Космическото разузнаване е установило изстрелване на ракета от кораб на ВМФ на САЩ по посока на Пентагона, той прави опит да се свърже по телефона с американския си колега, но не успява. По това време президентът Буш-младши е настанен във военната база в Небраска, а членовете на Конгреса се транспортирани в специално защитено укритие на Комплекса „Raven Rock Mountain”. Правомощията им са възстановени в края на същия ден.
В създалата се обстановка на неувереност, съмнения и страх от нови заплахи, президентът Буш-младши внася в Конгреса Закон за борба с тероризма, наречен „Патриотичен акт” - твърди се, че той е подготвян преди удара в продължение на две години. След влизането му в сила известната „Декларация за правата” по въпросите на тероризма губи сила и става неприложима, което означава въвеждане на масов контрол на американските граждани от специално създадено по-късно за тази цел Министерство на националната сигурност. Това се отнася до вътрешната политика, а твърде важно е какво ще се направи за външната, която трябва да осигури постоянно лидерство на САЩ в глобализиращата се световната икономика.
Силовият подход, приложен през 1999 г. срещу Югославия, е успешен, но и твърде опасен – той може да нанесе съществени вреди на неговите вдъхновители и изпълнители. Затова е нужен друг подход и неговата същност е в новата политико-икономическа доктрина „Ръмсфелд-Цебровски”. Според нея използването на природните ресурси, и преди всичко енергийните, трябва да се контролират от САЩ. Това важи за слаборазвитите страни, притежаващи значителни природни ресурси, а развитите могат да ги използват, но с благоволението на САЩ – в това отношение нека си спомним перипетиите около руския „Северен поток-2”.
САЩ трябва да продължат икономически, а следователно и политически, да доминират на световната арена, което може да се постигне чрез използване на природните ресурси на планетата, но без възникване на политически проблеми. За целта трябва да се разрушат държавните структури в съответните страни и да се създаде политико-икономически хаос. Последното може да се реализира чрез разделяне на страните по етнически и религиозен принцип, което е приложимо в страни, простиращи се от Мароко до Пакистан - този регион е наречен от САЩ „Големият Близък изток” и именно за него полковник Ралф Петерс разработва известната карта за промяна границите на региона още преди „Чудовищната измама”, но обявена през 2005 г.
Посочената доктрина не предвижда печелене на локални войни, напротив, те трябва да продължават във времето колкото трябва или, в някои случаи, колкото се може повече. Целта е разрушаване на структурите за управление на съответната страна и непрекъснато създаване на хоас, защото, според полковник Петерс, „стабилността е враг на Америка”. Това обаче означава, че трябва да се промени и предназначението на част от въоръжените сили. Задачата е възложена на министъра на отбаната Доналд Ръмсфелд, с чиято заповед се формира „Управление за трансформация на силата” - за негов ръководител е назначен адмирал Артур Цебровски.
Адмирал Цебровски трябва да промени, отчитайки глобализирането на световната икономика, използването на въоржените сили на страната така, че те да са в състояние да удовлетворят изискванията на доктрината. Успешната дейност на адмирала по осигуряване приложението на доктриналните постановки доведе до „добри резултати” в Йемен, Либия, Сирия, Ирак. Тези страни бяха със стабилни държавни структури, но разрушени след намесата на САЩ и хвърлени в хаос, с който и до днес не могат да се оправят. В Афганистан прилагането на доктрината продлжи 20 години и завърши с организирана от самите американци победа на талибаните с идеята, че тази територия ще стане източник на хаос в Средна Азия – навярно не напразно там остана американско въоръжение и бойна техника за 85 млрд. долара.
Източник на напрежение може да стане и историческата област „Голямият Хорасан”, която включва части от територията на Иран, Афганистан, Узбекистан, Таджикистан и Туркмения. Вече няколко години движението „Вилает Хорасан” се бори за създаването на исламски халифат на тази територия.
Победата на талибаните сигурно ще предизвика подем в радикалния ислям не само в Средна Азия, но и в други райони, населени с мюсюлмани, и ще има дългосрочни последици. В това отношение е прав арменският експерт Р. Арзуманян (www.fondsk.ru от 10.09.2021 г.), че активирането на радикалния ислям и вихрещата се пандемия са две части от стратегията на колективния Запад за създаване на нов световен ред.
Наскоро американският президент обяви, че САЩ се изтеглят от Афганистан и повече няма да налагат демокрация по света с военна сила. Но демокрацията може да се налага и по други начини, например с участието на части от 50-хилядния корпус спецназ, оборудван без познавателни знаци, или чрез използване на частни военни компании, с които Пентагонът, а и не само той, отдавна разполага. Затова, когато потрябва и срещу когото потрябва, доктрината „Ръмсфелд-Цебровски”, възникнала след „Чудовищната измама”, ще се приложи на практика и без огромната военна мощ на страната.