Откъс от проникновението на Проф. Людмил Георгиев
... За мен, особено от психологическа гледна точка, твърде интересно е противопоставянето между "ваксъри" и "анти-ваксъри", не само у нас, но и в Западната цивилизация, тъй като зад привидността на противоположните позиции, се откроява една и съща човешка реакция.
За какво всъщност става дума?
За "ваксърите" е повече от разбираемо, че колкото повече хора се ваксинират, толкова повече ще намалява опасността от Ковид-19, а това ще предполага перспективите за "връщане на живота" към "старото нормално". За "анти-ваксърите" е фундаментално съмнението, че всъщност тъкмо ваксините срещу Ковид-19 са опасни за живота на хората, поради което си искат "старото нормално" тук и сега, в момента, а кампаниите за ваксинация и особено "привилегиите" за ваксинираните са анти-човешки и недемократични. Всъщност, ако се опитаме да надникнем зад "очевидността" на тези противоположни тези, ще открием, че в тяхната основа стои един и същ човешки психичен факт - емпиричният страх от смъртта или, ако щете, метафизичното безпокойство от осъзнатия край на човешкото съществуване, тъй като Създателят сякаш е искал да се подиграе с "най-висшето" си творение, човекът, за да даде на него единствено възможността да знае, че е смъртен. Иначе казано, "ваксърите" се страхуват от смъртта в същата степен, в която от смъртта се страхуват и "анти-ваксърите", защото и за едните, и за другите смъртта е окончателното "друго на живота", а не "част от живота" - теза, която пронизва мисленето на хората от "нашата" отдавна секуларна Западна цивилизация. Точно в този смисъл, откривайки безспорното общо между "ваксъри" и "анти-ваксъри" - страхът, всеобвземащият и смразяващ човешкото битие страх от смъртта, за мен е повече от комично тяхното противопоставяне; искам да кажа, че и двете страни са еднакво жалки. Не, драги, друг, съвършено друг е пътят за преодоляване на вашия ужасяващ страх от смъртта, който и едните, и другите се опитвате да прикривате, обявявайки едва ли не тотална война едни срещу други! Просто трябва да четете, да се образовате, да преживявате емпатийно болките на другите, да сте смирени и най-важното, може би - да се опитате да разберете и осъзнаете, че смъртта не е "другото на живота", а че е "част от живота". Или, както казваше големият френски изследовател на африканските представи за смъртта, Луи-Винсент Тома, че "белите западни хора разбират от всичко друго, но не разбират истински смъртта"!
Това е положението, "ваксъри" и "анти-ваксъри"...
Как да оцелеем пандемията и мерките
Резонанс: Мистерията и науката за повишаване на имунитета на човешкото тяло
Защо тези хора в „близък контакт“ със страдащи от Covid-19 не са заразени?
