След серията абсурдни назначения, които показаха, че Слави Трифонов не е носител на промяната, а лице на подмяната, неговата партия „Има такъв народ“ загуби доверието на народа и на следващите избори ще потъне в забрава. Това е мнението на социолога Добромир Живков, управител на агенция „Маркет линкс“, провери Narod.bg.
Вижте какво смята преподавателят в Нова български университет, интервюто е пред в. „Сега“:
– Г-н Живков, на изходна позиция ли сме? Като че ли разделителните линии между основните политически играчи стават все по-непреодолими и вървим към нови избори.
– И да, и не. Трудно е да се предвиди какъв ще е изходът от създалата се политическа ситуация, доколкото не виждаме успешно взаимодействие между т. нар. нови партии. Имаше очакване, че те ще постигнат някакъв вид споразумение и ще излъчат кабинет с подкрепата на БСП. В този смисъл може да сме близо до изходната позиция, а тя е нови предсрочни избори.
– Защо не се случи разбирателството между тези партии? Ясно беше още преди вота на 11 юли, че ще имаме фрагментиран парламент, че ще трябва да се водят преговори за общо коалиционно управление и пр. Какво толкова не успяха да разделят?
– Не смея да търся отговорност само в една политическа сила, но за мен непредвидимостта на „Има такъв народ“, резките политически завои, които прави буквално часове или дни по-късно, са наистина много трудно за осмисляне и формиране на адекватна реакция. Трябва да признаем, че ИТН отначало не подходиха диалогично.
Ако разгледаме поетапно техните стъпки след изборите на 11 юли, ще видим предлагането на проектокабинет, който не е дискутиран с нито една от останалите сили в НС, след това смяна на подхода и започване на преговори с част от политическите сили след разговорите с „Демократична България“ и ИБГНИ казаха, че имат почти пълно съвпадение по приоритетите, но в този момент ДБ тактично замълча.
След това дойдоха и разговорите с ДПС, които малко или много, за мен целяха да бъде даден знак, че ГЕРБ и движението не трябва да бъдат пакетирани в едно. Последва проектокабинет номер две със спорния му капацитет. За мен това е липса на ясна стратегия и непоследователност. А в тази ситуация стана видно и сериозно вълнение в БСП от възможността партията да се превърне в по-решаващ фактор в политическия живот.
– БСП даже директно поиска третия мандат, за да състави правителство… Възможен ли е кабинет между левицата, ДБ и „Изправи се. БГ. Ние идваме!“ и доколко ще е стабилен? Не са ли много различни тези формации?
– Те са много различни, но в някои европейски държави ставаме свидетели именно на такъв тип коалиционни формати, които си поставят една голяма цел – промяна на съществуващия управленски модел. Така е в Унгария, в Полша.
Самите участници в този тип коалиции, на пръв поглед политически безпринципни, всъщност си дават сметка, че това взаимодействие може би е временно състояние. Бих се радвал да стигнем до момента, когато няма да се налага партиите да прибягват до подобни коалиции и всяка от тях ще защитава собственото си идеологическо пространство. Но това ще означава, че сме в нормално демократично управление.
Компромис, в случая, трябва да се направи – както от гледна точка на партиите, така и от техните избиратели. Защото алтернативата е непоемане на политическа отговорност от новите партии и връщане на управленския модел на ГЕРБ, вероятно с подкрепата на ДПС.
– Едни избори през октомври-ноември как ще променят картината и възможно ли е изобщо?
– Сега разделението и противопоставянето са много видни и не можем да прогнозираме какво би се случило след три месеца. Партиите попадат в задънена улица при опита да взаимодействат и това няма да се промени. Вероятно е отново тройна коалиция да не бъде достатъчна и да се наложи отново четири партии да работят заедно. Да не забравяме, че на „входа на парламента“ чакат и „Възраждане“, която не е изключено да бъде представена в следващо НС. Това допълнително ще го фрагментира и ще направи задачата още по-сложна.
– „Има такъв народ“ ще успее ли да получи нов вот на доверие на трети избори за годината?
– Да, от настоящата перспектива очаквам те да понесат известна електорална загуба. Защото очакванията към партията бяха много сериозни. Колкото и да се вглеждаме в техните действия, трудно бихме намерили стратегическа посока или дългосрочни цели. Не успявам да разчета в действията и посланията на ИТН поглед за 2-3 години напред. Оставам с впечатлението, че тя има мисия с ограничен обхват, която не винаги е във фокуса й. Дали ще бъде промяната в изборния закон и въвеждането на мажоритарна избирателна система, дали ще бъде намаляването на партийната субсидия, не знам. Но ИТН действа изключително хаотично.
Нека си зададем въпроса – какъв сценарий си представяше българското общество след двата избора, особено когато на 11 юли ИТН стана първа политическа сила? Да покани на разговори останалите сили, да се обсъдят приоритети, да се дебатира по политики и реформи, да бъде разработено подробно коалиционно споразумение, да бъде разделена отговорността в правителството, включително и неговия персонален състав. Избирателите им дадоха кредит на доверие, за да поведат политическата битка за смяна на модела, и сега ще има определено разочаровани. Още след 4 април имаше известен отлив от ИТН, най-вероятно заради нежеланието им да опитат да формират кабинет още в 45-ото НС, но тази загуба беше компенсирана от прилив на нови избиратели. Затова имаше номинален растеж и не можем да бъдем сигурни, че при нови избори няма да се повтори същият сценарий.
Ако погледнем на картината още по-високо, виждаме, че България е в един мащабен преход. Имаме реална смяна на управлението, която тече от назначаването на служебното правителство. Имаме не особено плавна смяна на политическия елит – все пак близо половината от политическите сили в НС са нови. Нека не си представяме, че тази промяна ще се случи безпроблемно и за относително кратък период от време. Промяната, която обществото очаква и изисква и за която гласува, няма как да бъде реализирана за половин или за една година. Говорим не само за промяна на изпълнителната власт, но за разкъсване на всички зависимости, които подкопават устоите на демократичната и правовата държава.
– Казахте „нови модели“, но нали точно с тази заявка дойдоха тези нови партии – да „изчегъртат“ модела ГЕРБ, да въведат нов тип отношения, комуникация и пр. Но се оказа, че най-страшното е „коалиция“?
– Изобщо не е страшна тази дума, нито формата на управление. ИТН я представят по този начин, което поставя въпроса дали зад публичните заявки не стои стремеж за оправдаване и непоемане на политическа отговорност, в по-мрачните сценарии дори за саботиране на процесите на промяна. И това дава поводи за спекулации дали през последните две седмици ИТН не взаимодейства по-добре с ГЕРБ и ДПС. До момента не виждам заявката за изчегъртване да бъде изпълнявана.
– Споменахте за служебния кабинет. Възможна ли е трансформация му в редовен, както искат някои от политическите сили с уговорката за двойното гражданство на министър Кирил Петков?
– Всеки вариант трябва да бъде обсъждан. Вероятно ще има поне няколко персонални промени в евентуален проектокабинет, базиран на служебния. Към настоящия момент това изглежда е вариантът с най-голям потенциал. В ситуация сме, в която служебното правителство се ползва с голяма подкрепа, с автентична публична легитимност, която всяка политическа сила трябва да вземе предвид при следващите си стъпки. Видяхме как изглежда на фона на служебния кабинет предложеният състав на правителство на ИТН. Затова този ресурс е добре да бъде използван, особено предвид задаващите се кризи.
– Последните дни се постави и въпроса за избори „2 в 1“ – президентски заедно с парламентарни.
– В такава изборна въртележка сме попаднали тази година. Ясно е, че са неизбежни президентските, но избори „2 в 1“, колкото и да е трудно, биха били по-доброто развитие заради предполагаемата по-висока избирателна активност, която можем да очакваме. Това би повишило легитимността на следващия парламент. Сега, с 42 процента гласували ситуацията не изглежда обещаваща за последващата мобилизация. Но ако на следващи избори постигнем активност около 50%, това би означавало, че обществото ще е подходило с повече доверие към българската демокрация.
ВИЗИТКА: Добромир Живков е социолог, управител на агенция „Маркет ЛИНКС”. Председател на Браншовата организация на професионалистите в маркетинговите изследвания и проучванията на общественото мнение. Преподавател в Нов български университет.