Терзийски и Маринов са невинни...
След като мълчаха 24 часа, реакциите на представителите на ГЕРБ на кадрите с полицейско насилие от протестите през миналата година, показани в петък и търсени повече от година, включително от два съдебни състава, стават все по-нагли и дори агресивни. Вътрешният министър, командвал ведомството на 10.07.2020 г. Младен Маринов, сега депутат от партията на Борисов, написа във Фейсбук текст, почти идентичен с този на наследника му на поста Христо Терзийски.
Маринов, около когото още витаят съмнения, че е работил с висаджийския бос Мето Илиенски, твърди: „Никога и по никакъв повод през цялата си кариера на полицай не съм укривал данни за извършено престъпление. Народни представители и лица, които твърдят, че съм укривал данни за престъпления в качеството ми на вътрешен министър, ще трябва да докажат тези свои твърдения пред българския съд. Призовавам разпространените в петък от временната парламентарна комисия видео кадри да не бъдат използвани за нагнетяване на политическо напрежение и омраза в българското общество“.
Очаквали ли сме друго?
Няма осъзнаване.
Няма разкаяние.
Няма извинение.
Няма срам.
Няма оставка от парламента.
Няма морален катарзис.
Но има отрицание и заплахи.
Питаме се: в какво семейство е възпитаван този човек? В каква среда е израснал? Къде и на какво е обучаван? Какви ценности изповядва?
Проф. Чезари Ломброзо, истински познавач на човешките тъмни страни задава един важен въпрос: Възможно ли е човек да изгуби разсъдък в името на властта в прекия смисъл? Да извърши престъпление? Очевиден ли е отговорът? Огледайте редичките на управляващите – той, отговорът, е там“.
Огледахме се и видяхме онези кадри от оставката на Маринов, която Борисов му поиска, защото имало съмнения, че е свързан с ДПС и Пеевски. Маха го от министър с този аргумент, но го издига за депутат. Това се казва тактика на морала. Всъщност го махна, за да се заличат следите за полицейското насилие.
Мариновци, христовци, гешевци и борисовци не четат Ломброзо. Те са последователи на Феликс Едмундович, който им е завещал „великата“ мисъл: Ако все още не сте в затвора, това не е ваша заслуга, а наш пропуск.
Докато не получат заслуженото, ще ни спукват от бой, ще ни влачат по арестите и ще ни обвиняват, че искаме да разбиваме държавата и кроим преврати. Те това могат.
Въпросът е ние какво можем и защо търпим.
Фрог нюз