Много от играчите в мръсната българска политика се бяха надъхали за зловещо плюене и омраза по „Има такъв народ“, ако нашето правителство беше вкарано за гласуване в парламента и беше подкрепено от ГЕРБ и ДПС. А тези две водещи партии на статуквото наистина можеха да го подкрепят само с една цел – да нанесат тежък имиджов удар върху „Има такъв народ“. Защото „Има такъв народ“ е истинският опонент на ГЕРБ и ДПС.
Ако партия „Има такъв народ“ не се беше появила на политическата сцена, сега властта отново щеше да е в ръцете на Бойко Борисов, на ГЕРБ и на патриотите, както и на задкулисния им партньор ДПС.
С оттеглянето на правителството на господин Пламен Николов отнехме удоволствието на тези играчи от сипенето на жлъч и омраза по адрес на „Има такъв народ“, а и по адрес на нашите избиратели. Сега съвсем логично тези политически играчи са недоволни, че няма да има гласуване на кабинета.
Но гласуване практически имаше. То се проведе вчера.
„Демократична България“ и „Изправи се БГ!Ние идваме“ единодушно заявиха, че ще гласуват против кабинета на „Има такъв народ“. Заявиха го с един остър и поучителен тон, като направиха и поредните внушения. БСП също решиха, че няма подкрепят правителството на „Има такъв народ“.
И днес цял ден чувам – ама защо няма да има правителство на „Има такъв народ“? Защо няма да се гласува? Защо няма да има дебати?
Това е някаква шизофрения. Имам чувството, че живеем в лудница.
Ами, няма да се гласува, защото не получихме желаната подкрепа. Толкова е просто. Ние, правителство, подкрепено от ГЕРБ и ДПС, няма да правим. Не го ли разбрахте най-после?
Всъщност, от вчера до днес се срутиха всички кули от слухове и внушения, че кабинетът на „Има такъв народ“ е кабинет на Сараите, на Пеевски, на Бойко Борисов, на задкулисието. Няма как кабинетът на „Има такъв народ“ да бъде на Сараите или на когото и да е било, при положение че кабинетът на „Има такъв народ“ го няма. Няма го, бе. От вчера го няма.
Ако бяхме толкова зависими и подвластни, това правителство щеше да го има. Но го няма, защото властта за нас не е на всяка цена. Ние сме свободни и можем да влезем във властта и да управляваме, само ако бъдем такива – свободни. И ако суверенът реши.