Много просто нещо. Прави се навсякъде по белия свят, където хората са по-умни.
Ако използвахме съвременната визуална психодиагностика, физиогномиката, криминалната антропология на Чезаре Ломброзо, основаваща се само на емпирия, както и психологически тестове и другите методи на клиничната психология при подбора на хората за важните йерархични позиции в управлението, щяхме за съвсем кратко време да узнаем обективната истина за всеки кандидат и претендент за власт, какъв е той, какво може и какво не може, какви предимства и недостатъци има в действителност, какво да се очаква от него.
Обратното, когато ползваме само случая (по бензиностанции, на улицата, в просташко шоу и др.), води до голям майтап, подигравки, смях, обществено хилене и… после сълзи.
В психологията господства важен принцип “Вътрешното е външно”, нищо не може да се скрие, значи ако си прост, това ясно се вижда, ако си умен - също, всичко се вижда, и по никакъв начин не може да се измени фактът, че даден човек е такъв, какъвто е. Да се правиш на умен, или на честен, без да си такъв, както много често се случва у нас, е пределно смешно и пределно тъпо, могат да се вържат само идиоти.
Затова политиката в България, общо взето, си е голям майтап и кикотене.
Ако ползвахме приложната психология и психодиагностиката, ако слушахме Ломброзо, във властта нямаше да има, както е било досега, както е сега, и както се очертава да бъде в бъдеще, толкова много откровени глупаци, неграмотни комплексари, мошеници, извратени простаци, чалгаджии, алкохолици, наркомани, покварени лъжци, крадци и престъпници.
И България, разбира се, нямаше да е такава, каквато, за жалост, е.
акад. Петър Иванов
