Чета пак последното гневно изявление на Слави, с което отменя предното си гневно изявление, направено след по-предното гневно изявление.
Чета го отново, защото свикнах да се старая да давам втори шанс на Слави. Но истината е, че всъщност давам шанс на себе си. Да разбера, да приема.
Чета го пак и пак не разбирам защо ми е толкова гневен. Не съм му приел кандидат-премиера? Не е вярно. Аз не приемам кандидатури за премиери, защото не съм в парламента, където реално се предлагат и гласуват тези позиции.
Аз съм обикновен гражданин и не приех нещо друго, много по-генерално в изявлението на Слави. Не приех да ми набутват в гърлото плиткоумни национални приоритети, измислени и написани на неясно чие коляно. А този гняв, с който ми кипват супата, не просто не ми е по вкуса. Този гняв не им се полага вече.
Гневът е право на народа. На суверена, както му казват. След резултата от изборите Слави и хората му вече логично не са част от него. Точка.
Радослав Бимбалов, Facebook
