Валентин Вацев: Триморието е антируски и антигермански проект и това не може да се скрие
Само в България може да се внуши на обществото, че след Триморието тук ще потекат реки от мляко и мед и че всички пътища, включително и междуселските ще бъдат четирилентови, посочва анализаторът
- Успех ли е за България присъствието на 14 държавни глави за форума „Три морета“, г-н Вацев?
- Колкото повече държавни глави се съберат наведнъж в София, толкова по-приятно е, но истинските проблеми са на друго място. Истинският проблем е поводът за събирането. Става дума не за културен фестивал, а за действия в една опасна за България област – влизането на България в Триморието. Така че ние можем да се радваме на нашите гости, но сме длъжни да не забравяме причината, поради която те се събират в София.
- България няма ли нужда от развитие на инфраструктурата си – това е една от основните линии в Триморието?
- Без съмнение, България има нужда от сериозно развитие на инфраструктурата си, но в по никакъв начин не може да се докаже, че това е основна сюжетна линия в проблематиката на Триморието. Аз не бих оспорил евентуални икономически ползи за България от участието в този антируски и антигермански съюз.
- Защо да е антигермански съюзът? Германският президент е един от гостите, които очакваме в София на 8 юли.
- Един германски президент може би е длъжен да присъства на такива места, за да се запознава от източника за развитието на сюжета. Във всеки случай проектът е антируски и антигермански. И това не подлежи на скриване. Само в България може да мине този номер – да се внуши на обществото, че в България ще потекат реки от мляко и мед и че всички български пътища, включително и междуселските ще бъдат четирилентови. Работата е там, че в специализирания, а напоследък и в общия, обикновения печат, по целия свят инициативата Триморие се разглежда по своята истинска мяра – това е проект за разделяне на Русия от Западна Европа. По-специално – за разделяне на Русия от Германия и от Франция. Проектът си има история. Само ще спомена, че става дума за ключовата идея на бащата на атлантизма сър Халфорд Макиндер, който утвърждава, че по никакъв начин не може да се разрешава на Германия и на Русия да се съюзяват, защото това по дефиниция е в ужасна вреда за англосаксонския свят. В историята на проекта влиза и инициативата на Йозеф Пилсудски (б.р. - държавен глава на Полша между Първата и Втората световна война), който също е виждал в този проект – Триморието, антируски смисъл и възможност за развитие на предвоенна Полша. Забележете, че в този проект не участва Гърция.
- Но гръцкият президент също ще бъде в София за конференцията.
- Могат да дойдат всякакви президенти, но засега Гърция не дава белези за участие. Колкото и президенти да дойдат, те винаги са добре дошли на българска територия. Въпросът е в същината, а не във външната протоколна част на мероприятията. А Триморието като геополитическа инициатива, има откровен антируски и антизападноевропейски характер.
- Участвайки в тази инициатива, България няма ли шанс да й придаде повече икономически смисъл, отколкото, ако не участваме и критикуваме отвън?
- Теоретически – да. Аз си представям как целият екип на външното ни министерство – от министъра до екипа преводачки, влиза в сериозен дебат с Държавния департамент и успява в разумни срокове да промени нагласите на американския Държавен департамент. Аз отказвам да участвам в инициативата по заблуждаване на българския народ. Колкото по-настоятелна и по-пробивна е икономическата пропаганда по повод Триморието, толкова по-ясно е, че тук става дума за ангажимент на България във военен и в геополитически смисъл. В специализираните руски издания пише – „България беше срещу Русия в Първата световна война, във Втората световна война и ето сега, в навечерието на Третата световна война България е също антируски настроена“. Така говорят руските българофоби, които много малко се различават от българските русофоби – подозирам, че са на една и съща бюджетна сметка.
- На наша територия кой ще обере позитивите и кой – негативите от Триморието?
- Негативите ще бъдат обрани от цялото българско общество, от българския народ, тъй като при едно военно развитие на този сюжет, изолирането на България от Западна Европа е във вреда на България. Включването на България в какъвто и да е антируски военно-политически съюз е смъртно опасно, тъй като Русия умее да защитава своите геополитически интереси с всички мирни и немирни средства. Кой ще обере позитивите – разбира се, управляващата партия и управляващият днес България политически елит. Но той самият е в края на своята историческа валидност, така че никакви позитиви не могат да съдействат за неговия исторически успех.
- Какво реално очаквате да произтече от Триморието, тази инициатива все пак е в началото си?
- Големите дебати предстоят. В тях ще се включат всички значими сили и всички значими геополитически фактори, тъй като това е глобален проект. Ще бъдат сложени на масата всички „да“ и всички „не“ по смисъла на този проект и ще стане ясна – и за тези, които засега се изхитряват да не разбират – неговата антируска и антигерманофренска природа. Аз очаквам развитието на този проект да представлява следващият етап от развитието на НАТО. Съюзът НАТО, такъв, какъвто е в днешните дни, е нещо архаично, почти антично, нещо с остарели структури, с остарели методи на ръководство и целеполагане. НАТО трябва да бъде и ще бъде преобразуван в нещо от този род, също и в система от други мероприятия. Така че проблемът тепърва предстои да се обсъжда, нормално е ние, българите, да се включим по-рано в това обсъждане, тъй като то директно но засяга. Има смисъл да се следят и световните реакции в специализираните и в общите световни средства за информация в Европа, в Съединените щати и в Близкия Изток. Всички наблюдатели, които до момента са се изказали, виждат ясно антируската природа на проекта. Още веднъж ще подчертая – прави се мащабен опит за изграждане на защитен кордон от Север към Юг, който да ограничи Русия, да раздели Германия и Франция, цяла Западна Европа от руското направление. Такива опити са се правели и преди, така че в историческата си част този проект не съдържа нищо ново.
Но в новите обстоятелства, в навечерието на серия от глобални конфликти, които ще избухнат в следващите от пет до десет години, този проект е точно на мястото си като подготовка за въоръжени конфликти и парцелиране на световното пространство. Както и друг път съм казвал, глобализацията завършва с регионализация и със серия от военни конфликти в световен мащаб. Част от това превръщане на глобализирания свят в регионализиран ще бъде и проектът за Триморие. Разбира се, проектът ще се развива бавно. Той ще отнеме не години, а може би едно – две десетилетия, но във всички случаи природата му няма да се променя. Интересното тук е, че проектът е колкото антируски, толкова и антизападноевропейски.
- Какво казва на Западна Европа този проект, след като е антизападноевропейски?
- Този проект напомня на водещите страни в Западна Европа – на Германия и Франция, че има кой да решава вместо тях в геополитически план. Съвсем наскоро се появи идеята за самостоятелно обсъждане на глобалните проблеми между Русия и Германия и Франция наново. Тя беше на германския канцлер и на френския президент. Тази инициатива в Брюксел бе прекъсната с гласуването на по-малките, но по-проамерикански настроени членове на Европейския съюз. Това са членовете на ЕС, които предстои да изграждат Триморието.
Преди няколко дни в Европейския парламент е вкарано нещо, което наподобява съединени европейски въоръжени сили. Инициативата е подкрепена от 14 европейски държави, включително Германия и Франция, но не е подкрепена от България. Обществата във Франция и Германия си дават сметка, че някой се опитва да решава вместо тях. За тях този сюжет не е нов.
