След 10 години диктат на хунтата ГЕРБ доходите в България драматично изостават спрямо тези в сравними по икономическо развитие държави – Гърция, Румъния, Чехия, Естония, разкри Narod.bg.
Не е нормално работещ човек без деца в България да изкарва годишно 6386 евро (нетен доход) по данни на Евростат, а в Гърция, която преживя тежка криза – 15 763 евро, обясни икономистът Мартин Димитров.
Според него изоставането в доходите на работещите хора в България спрямо нивата в ЕС е шокиращо. Двама работещи с две деца в Гърция получават 34 408 евро, в Чехия – 25 526 евро, в Естония – 29 905, в Румъния – 17 734, а в България взимат едва 12 813 евро на година.
Димитров смята, че въпросът с доходите на работещите семейства е неотложен за следващото управление, което ще е под засилен натиск да постигне висок растеж на икономиката, защото само това е начинът за по-високи заплати.
Защо България е последна по доходи в ЕС?
Според икономиста водещата причина за ниските доходи е политическият и олигархичен контрол върху икономиката. По-конкретно, той описва проблемите така:
• свръхконцентрация (монополизъм) и селективно толериране на малък брой близки до властта фирми;
• 1 млрд. заеми за 8 фирми от държавна банка;
• 3.4 млрд. от обществени поръчки за 7 фирми;
• малките дружества ги глобяват за 2 лева недеклариран оборот, а на други се опрощават 10 млрд. неплатени данъци за три години;
• не са гарантирани правата на собственост – ако реши, някой идва и ти взима фирмата (справка – скандала „8-те джуджета“);
• земеделските евро субсидии са концентрирани в малко на брой големи;
• целенасочено се отказва международно разследване за КТБ, тъй като много нелицеприятни факти могат да се разкрият.
Какъв е резултатът?
Според Мартин Димитров случващото се е катастрофално за икономиката – и съответно за доходите на хората:
• инвеститори избягват такива дестинации, защото осъзнават, че не могат да се конкурират с фирми, близки до властта;
• целта въобще не е да се привлекат инвеститори (в някои отрасли), защото това би довело до конкуренция за фирми, близки до властта;
• близките до властта фирми смачкват останалите, които им се изпречат на пътя (пример – приетият закон срещу малките бензиностанции);
• много хора се отказват да кандидатстват по обществени поръчки, защото предварително е ясно кой печели;
• контролните органи се занимават с тормоз върху малките фирми, защото за част от големите има други правила;
• малки и средни фирми избягват да правят бизнес в сфери, в които доминират близки до властта компании, за да не подразнят силните на деня.
Първата стъпка – съдебна реформа и затваряне на пробойните в бюджета
„В крайна сметка в олигархично-монополната икономика целта не е повишаване доходите на населението, защото това би повишило разходите за труд, а това е лошо за „нашите“ бизнеси. Всъщност целта им е правилните хора да запазят контрола си върху даден сектор“, обобщава икономистът, а не доходите на хората да се увеличат.
Именно затова според Димитров без реформа на правораздаването, за която се бори „Демократична България“, няма как да има просперираща икономика, тъй като всички чисто икономически мерки ще са недостатъчни. „Съдебната реформа задължително трябва да е първата стъпка“, коментира Димитров.
Не може държавна фирма („Автомагистрали“, б. р.) да получава 4 млрд. основно за in house поръчки и след това да превъзлага без ясни критерии и правила. Не може след многомилионни ремонти на язовири, те да приличат на локви. Не може да няма отговорност за милиарди в КТБ, а малкият бизнес да плаща огромни глоби за недекларирани 2 лева.
След изборите ще има натиск за вдигане на данъци
„В България само чакат да минат изборите и веднага ще предложат да вдигат данъци, но „Демократична България“ ще защитава ниските данъци“, посочва Димитров. Той очаква да има тежък сблъсък по темата. Натискът вероятно ще дойде от БСП, но и от други партии, особено когато стане ясно колко голям ще е бюджетният дефицит тази година. Всяко увеличение на данъците ще спре икономическото възстановяване и би било сериозна грешка.
Мартин Димитров смята, че ако продължи пандемията за малкия бизнес ще бъде по-благоприятно държавата да поеме 1/3 от осигуровките за определен период от време, за да могат тези малки фирми да оцелеят.
Предлагаме лустрация за доказано участие в корупция
„Както сме предлагали да има лустрация на бивши кадри на „Държавна сигурност“, имаме идея да има нещо като лустрационни текстове за фирми и граждани, които са участвали в корупционни практики“, предлага Мартин Димитров.
Според него е възможно и в България да се създадат критерии, по които на фирми или граждани в България, които са уличени в корупция, им се забранява да участват в определени финансови операции. Например, ако фирма е провалила изпълнението на обществена поръчка и това е коствало милиони на данъкоплатците, редно ли е на такава компания да се възлагат нови поръчки за нови милиони, пита Димитров.
За служебното правителство
„Служебният кабинет тръгна добре, но не трябва да има свръхочаквания към него. Няма как той да свърши работата за два месеца, но той може да започне важни промени“, смята Мартин Димитров.
Страшно важно е данъчният контрол да бъде първо върху големите предприятия, където рискът за бюджета е много голям, и после – върху средните и малките фирми.
„Това е един от най-големите грехове на ГЕРБ – те не контролираха достатъчно големите фирми, а тормозеха малките“, коментира Димитров. Според него действията на служебния кабинет в тази посока са правилни. Той обаче е смята, че бързо трябва да се извърши проверката на новия шеф на НАП Румен Спецов, за да няма съмнения за нередности.
По отношение на разкритията за „Българската банка за развитие“ Димитров смята, че въпреки всичко банката няма нужда да бъде закривана. Достатъчно е да се въведе таван върху размера на отпусканите кредити. Служебното правителство сложи ограничение от 5 млн. лв., но според Димитров то трябва да бъде свалено до половин милион.
„Няма как да имаме гаранция, че дори да сложим прилични хора начело на ББР, те няма да се изкушат да направят това, което е правено до момента. Затова трябва да има таван върху размера на кредита и той да е достатъчно нисък“, смята Димитров.
