Известен наш адвокат обяви какви ще бъдат последствията за България от закона "Магнитски". Какво да очакваме след огласяването на списъка „Магнитски“ вероятно е въпрос за 1 млн. евро. Никой до момента не би могъл да предвиди с достатъчна доза увереност и надеждност какво точно ще се случи. Сега се налага да реагираме на мерки, взети на няколко хиляди километра от България. Така адвокат Михаил Екимджиев коментира за Фрог нюз всичко случващо се около сагата „Магнитски“ у нас и отвъд Океана.
Според него тепърва предстои Европа да ни окаже натиск заради кражбите на Пеевски и Борисов.
Адв. Екимджиев допуска, че следващото осветяване ще бъде свързано с конкретни корупционни действия на хора от българската прокуратура и от българската съдебна система, защото „в една корупционна схема винаги има две страни“. „Така че следващото ниво на осветяване трябва да е на тези, които са създали предпоставките за корупция и на тези, които не са взели мерки за разкриване на корупцията“, смята той.
Ето какво още каза адвокат Михаил Екимджиев пред Фрог:
- Какво да очакваме след огласяването на списъка „Магнитски“?
- Това вероятно е въпрос за 1 млн. евро, защото никой до момента не би могъл да предвиди с достатъчна доза увереност и надеждност какво точно ще се случи. За първи път в историята след създаването на закона „Магнитски“ той се прилага толкова широкообхватно в една държава като България, която освен вътрешното национално право, има втори юридически пръстен – правото на Европейския съюз и Конвенцията за правата на човека. Сега се налага ad hoc, за конкретен повод, буквално в движение, да реагира на мерки, взети на няколко хиляди километра – от администрацията на Съединените американски щати.
- Какви действия следва да предприеме българската държава?
- В по-общ план – само от държавата ни и от нейните национални власти зависи какво точно ще предприеме и дали нещо ще предприеме. Като абсолютно огледална повърхност тя би могла да отрази посланието на американските власти без да реагира, както не реагира адекватно по повод първото осветяване на Андон Миталов. За близо година не се е случило нищо по този казус. По-цивилизованата, по-партньорската, по-европейската реакция е обаче, след като анализира информацията от правителството на съюзническа държава, да се приемат правила, и то най-добре тези правила да бъдат обективирани в закон, в който през парламента суверенът да реши точно какви стъпки ще се следва. Така например постъпи Литва в подобна ситуация, макар че там бяха засегнати само няколко души. Хем трябва да се вземат необходимите адекватни мерки за предпазване и на държавните фирми, и на частния сектор от това американските санкции да не се разпрострат твърде нашироко като вирусна зараза в банковата система и икономиката на България, хем от друга страна да не се стигне до ситуация, в която съвсем периферни съконтрагенти на фирмите, визирани в списъка на американското правителство, да понесат диспропорционално тежки санкции. Вече има сигнали, че на фирми, които са включени в списъка на българското Министерство на финансите, им се отказват банкови транзакции. Тоест физически лица не могат през банка да си платят разходите за ток, за вода, за отопление и т.н. Не съм убеден дали това не е вече твърде рестриктивно като мярка. Разбира се, аз не знам какво имат като базова информация и Министерството на финансите, и ДАНС, които сезират банките, но се страхувам, че заради липсата на опит може да се стигне до едно презастраховане и вместо да изпишем вежди, да избодем очи. Какво имам предвид – могат да бъдат замразени авоарите на множество физически и юридически лица, които не са сериозно обвързани с бизнеса на Пеевски и на Божков. А това ще доведе до фалити. От друга страна самата българска икономическа политика в последните 10-12 години беше така водена, че почти всеки човек, който имаше някакъв по-голям бизнес, неизбежно би се докоснал до завладените от Пеевски бизнеси, например. Според мен на този етап, когато няма парламент, мерките и от служебното правителство, и от ДАНС трябва да бъдат по-скоро предупредителни, препоръчителни, добронамерено дефинирани и насочени, отколкото санкционни, замразяващи и криещи опасност от тежки и непоправими икономически загуби за засегнатите лица, които, естествено, след това биха потърсили правата си срещу държавата. Напълно възможно е да се стигне до заплащането на сериозни обезщетения в един по-късен момент, ако тези мерки наистина се окажат прибързани и преекспонирани. Това е общата картина.
- Какви са правата на санкционираните лица?
- Първо – те могат да развият кореспонденция и с Министерството на финансите, и с ДАНС, да опишат какво всъщност се случва. Защото системата е следната: има един американски списък, нашето Министерство на финансите го разширява и го спуска на Държавна агенция „Национална сигурност“, която пък комуникира с банките, които по своя преценка решават какво точно да направят с банковите авоари на засегнатите лица. И ако някое физическо или юридическо лице се чувства прекомерно засегнато, ако не може да развива никакъв бизнес, ако не може да плаща за ежедневните си нужди, ако не може да плаща адвокатската си защита по заведени дела, то може да поиска или да бъде тотално изключено от списъка, или поне малко да се разхлаби тази финансова бримка, така че тези фирми и бизнеси да не бъдат ненужно и преждевременно задушавани. Това може да се случи единствено ако лицето попада само в българския списък и под действията на българските власти. Ако пък са в първичния американски списък има процедура, която позволява те да поискат от американските власти отблокиране на част от техните суми в тамошните банки. Това може да стане за завеждане на дела, за плащане на държавни такси и такъв тип необходими неотложни разходи. Това са първите стъпки, а вече в зависимост от това какъв ще бъде резултатът от тази кореспонденция – какво ще отговори ДАНС, какво ще отговори МФ, ще се планират следващите стъпки, които могат да бъдат искове за обезщетение срещу държавата.
- Спомняме си, че по време на първия локдаун Делян Пеевски, който е сред санкционираните по „Магнитски“, бе сред най-големите благодетели на болници. Какво ще стане с дарените от него пари? Може да се окаже, че вероятно са от престъпна дейност.
- Напълно е възможно, но според мен трябва да има гъвкав подход. Когато макар и такива пари със съмнителен произход отиват за добри каузи, няма причина те да бъдат връщани, вместо да останат в системата на здравеопазването.
Някои казват: „На нас са ни блокирали всички сметки, ние не можем да си ангажираме защита срещу процесите, инициирани от държавата срещу нас“. Във всички случаи трябва да се гарантират конституционните права – правото на процесуална защита, правото на личен живот, неприкосновеността на жилището. Това не е лесна задача. Тя не може да се реши за часове. Трябва да се проучи човешкия опит, да се види какво точно предвижда този закон в Литва, който е приет при сходна ситуация. За съжаление на бъдещият български парламент се пада нелеката задача ние да сме пионери в една област, която досега не е разработена в Европа. Те трябва да решат какъв закон да приемем, така че хем да бъдат удовлетворени настояванията на Щатите, които във всички случаи имат и политически, и икономически, и правни основания – не можем да ги неглижираме, защото сме държава-съюзник в НАТО, а от друга страна да не се получава така, че и без това крехката българска икономика и крехкият български бизнес да бъдат поразени от това блокиране на значителни активи. Тук е висшият пилотаж и майсторлъкът. Да се навяваме, че бъдещият парламент наистина ще притежава необходимата експертиза да намери един балансиран подход, така че да бъдат удовлетворени изискванията на всички страни в някакъв разумен и оптимален баланс. Не мога да кажа точно какъв би бил този подход, тъй като не знам в момента на базата на какви критерии МФ прави тези допълнителни списъци. Не знам точно какво предприема ДАНС. Боя се, че понеже там няма особена юридическа експертиза, те действат вместо с херметически скалп, със сърп и чук и поразяват масово. Това може да се окаже контрапродуктивно.
Ние обаче така трябва да филтрираме тази светлина, която пусна щатската администрация, че хем да бъдат осветени главните действащи лица, тези отрицателни герои в българската политика и икономика, а отговорността да бъде достатъчно добре фокусирана и концентрирана върху тях и техните бизнеси, хем от друга страна да не бъдат прекомерно засегнати трети добросъвестни лица. Някои от тях са контактували с тях от немай-къде, просто защото структурата на българската икономика е такава, че в някои браншове Пеевски не може да бъде прескочен без да се стигне до негова фирма или до негов бизнес.
- В момента се говори на ниво САЩ и на ниво България. Ние обаче сме част от Европейския съюз. Според Вас могат ли да секнат ли евросредствата към посочените лица?
- Това пък допълнително внася още странични шумове в системата. Този въпрос поставя нов аспект на проблема – как европейските институции гузно ще интерпретират този сигнал от Щатите, защото по подразбиране първо те би трябвало да реагират, когато в една държава-членка се случват такива откровени безобразия по темите корупция и злоупотреби с фондове на европейските данъкоплатци. В никакъв случай няма да остане без реакция. Склонен съм да мисля, че Европейската комисия и Европейският парламент ще втвърдяват тона срещу България за предприемане на категорични мерки, свързани с върховенството на правото и с контрола и ефективността на прокуратурата. Възможно е да се задействат по-ефикасно и през Европейската прокуратура. Според мен първото посещение на Кьовеши именно в България беше сигнал точно за това, въпреки че тя не го вербализира. Така че всичко е въпрос на бъдеще, но Европейският съюз ще бъде подложен на изключително силен натиск от собствените си граждани и от правителствата на държавите-членки да предприеме мерки, така щото Пеевски и Борисов да не могат да крадат парите на европейските данъкоплатци. Това вече не е проблем само на България, а е присвояване на средства, събирани от всички граждани на ЕС. Та и от там ще има мерки. Допускам, че ще се задвижи точно този механизъм, при който отпускането на различни европейски средства ще бъде обвързано с промените в съдебната система и с гаранциите за върховенство на закона. Това е тема, която се обсъжда поне от 2-3 години. Смятам, че точно американският сигнал може да е един прекрасен повод този механизъм да бъде приложен като демо версия именно срещу България.
- Очаквате ли да изплуват още имена?
- Допускам, че след като видяхме как действат американските власти – първо Андон Миталов, след това Пеевски и Божков, разбира се има и неназован политик, споменато е и бездействието на българската прокуратура – следващото ниво ще бъде свързано с конкретни корупционни действия на хора от българската прокуратура и от българската съдебна система. Може би твърде силно ми се иска и затова така си го представям, но горе-долу логиката е такава, защото в една корупционна схема винаги има две страни. На този етап те осветиха преди всичко тези, които са давали подкупите, но по-голяма е ролята на тези, които създават предпоставките за даване на подкуп – тези, които искат подкупите и рушветите чрез неясно законодателство, чрез разрешителни, лицензионни режими, чрез тази безкрайна дискреция на администрацията, която сама преценява дали, кога и в какви срокове да действа. Така че следващото ниво на осветяване трябва да е на тези, които са създали предпоставките за корупция и на тези, които не са взели мерки за разкриване на корупцията. Тези, които са създали предпоставки са от властите, а тези, които не са взели съответните мерки за предотвратяване и санкциониране на корупцията са хората от съдебната система.
