Не гледам редовно Панорама, но тази вечер я гледах. До 40 тата си година съм живял в комунистическа България. Смомних си с какво отвращение съм слушал тези дълги години фалша и лъжата на комунистическите лидери. В публичнта среда, друго нямаше.
Нашето семейство беше вътрешен емигрант на територията на България тогава. Това отвращение беше семейна черта, която ме беше закърмила. Следващите години живеех във Франция и бях се освободил до голяма степен от това чувство, защото бях далеч от задължението да слушам този отвратителен фалш и лъжа. Тази вечер един от присъстващите на Панорама, ми напомни отново за това отвращение. Чисто емоционално, без да влизам в някакви задълбочени оценки.
Просто чувството на отвращение към фалша, лъжата и моралната нечистоплътност. И този човек беше герберската председателка на парламентарната им група, някоя си Десислава. До нея беше представителят на БСП. Логично бе той да събуди това чувство у мен, но не би. Тази която го събуди у мен беше тази фалшива до мозъкът на костите си жена. Думите ѝ, изражението на лицето ѝ, всичко излъчвано от нея събуди у мен това отвращение което ме бе тормозило през първите 40 години на моят живот. А освен, че съм се научил да правя и хладнокръвни анализи, но никога не съм убил чувството ми и никога не ме е лъгало.
Петър Бояджиев, Facebook
