След стихването на политическите сътресения през лятото, когато в България се провеждаха ежедневни протести срещу корупцията, изглежда премиерът Бойко Борисов се изправи и партията му е готова да спечели най-много гласове на парламентарните избори в неделя. Но няма гаранции, че той ще удържи премиерския пост, тъй като страната може да се изправи пред голямо разместване на местата в парламента и трудно сформиране на коалиция.
Така започва статия в "Politico". Обществената и политическа обстановка в България отново е водеща новина в брюкселската медия. Изданието нееднократно е публикувала критични материали в разгара на антиправителствените протести през изминалата година. Сега на фокус са предстоящите избори.
Ето и останалата част от статията:
Някогашния пожарникар и бодигард Борисов и неговата партия ГЕРБ доминират политическия живот в България вече над десетилетие. Неговата популярност обаче спихна през изминалата година, когато вълната от антиправителствени демонстрации заля страната и продължи месеци наред. Хиляди български граждани излязоха по улиците и поиска оставки. Основното обвинение към властта е провала в борбата с корупцията, както и че държавата е позволила на олигарсите да диктуват дневния ред на страната. Борисов отказа да подаде оставка, въпреки че България се впусна в най-голямата политическа криза от 2013 г. насам. Вместо това отсече главите на няколко свои министри, обеща конституционни промени и да преведе страната през пандемията от коронавирус.
Дни преди неделния вот обаче изглежда общественият гняв е забравен.
Много от случаите в корупционния лабиринт на България са свързани със злоупотреба с европейски средства. Въпреки това обаче Борисов се задържа стабилно на международната сцена. Той остана в "мъртвата точка" на своите съюзници в Брюксел, каквито са например германския канцлер Ангела Меркел и ЕНП - политическата група на Борисов в Брюксел. София не е заплашена от съкращаване на европейските пари за България.
От гледна точка на дипломацията най-внимателно се наблюдава ролята на малките националистически партии в която и да било нова коалиция. Те бяха основни агитатори във вземането на решение за българското вето на преговорната рамка за присъединяването на Република Македония към Европейския съюз.
Опитният поллитик Борисов използва своето дългогодишно предпочитание да води кампания в социалните мрежи, за да остави общественото недоволство зад гърба си. Все повече заменя медийния прожектор с излъчване на видеоклипове на живо във Facebook - няма прекъсвания от журналистически въпроси. През последните месеци Борисов неуморно обикаля страната зад волана на своя джип. В духа на предизборния партиен лозунг "Работа, работа, работа" Борисов инспектира строителни площадки и магистрали, посещава новопостроени детски градини, бърбори с работници и се ръкува с поддръжници в отдалечените села.
Изглежда, че тази стратегия на "селски чар" се отплаща. Политическите наблюдатели прогнозират оспорвано гласуване на 4 април. Според последното проучване на Алфа Рисърч ГЕРБ са на първо място с 28.1% на гласовете, следван от основния си опонент в лицето на Социалистическата партия, която получава 19.8% от вота.
Способността на партия ГЕРБ да оцелее след кризата на летните протести се дължи на факта, че подобно на българските партии по политическия спектър на страната, Борисовата партия има силни местни организации. Критиците на Борисов се оплакват, че партийната мрежа е толкова силна, че хората там смятат, че работата и благополучието им е пряко зависимо от партия ГЕРБ.
Комикът в коалицията
Това не значи, че плаването на Борисов е гладко. Дори ГЕРБ да спечели изборите, малко вероятно е да се получи мнозинство. Сегашинят му коалиционен партньор - обединение на две малки националистически партии, се бори отделно за народната подкрепа и може да не получи достатъчно гласове, за да влезе в парламента.
Докато премиерът се бореше с демонстрациите през лятото и се опитваше да завърши мандата си, на хоризонта се появиха редица нови политически играчи, които се превръщат в предизвикателство за ГЕРБ на тези избори. “Има такъв народ” - нова партия, водена от популярния телевизионен водещ, певец и комик Слави Трифонов, се цели да получи протестния вот.
Трифонов няма политически опит, но въпреки това се нарежда сред първите партии вече месеци наред, сочат сондажите. През 2016 г. човек от неговия екип скъса в ефир снимката на тогавашния президент Росен Плевнелиев. Същата година шоуменът инициира национален референдум, който се концентрира върху изборните права и партийните субсидии. Освен това Трифонов организира и кастинг за политици по модела на риалити форматите, а по-късно основа и партията си. Сега изглежда ИТН се нарежда като трета политическа сила в следващия парламент и се превръща в непредвидим играч.
Други две партии също се надяват да канализират протестния вот от миналата година.
Христо Иванов, бивш правосъден министър и лидер на опозиционната партия “Да България” фокусира кампанията си около борбата с корупцията. През месец юли той организира изненадваща визита на плаж по българското черноморие, близо до резиденцията на Ахмед Доган - основател и бивш лидер на партията на етническите турци в страната.
Иванов бе посрещнат от няколко мъжаги, които по-късно се оказаха служители на Националната служба за охрана, които го отпратиха, въпреки че българските плажове са отворени, а самият Доган изначално няма право на такава защита. Напрежението край Росенец освети привилегированото отношение, с което се ползват задкулисните политически играчи като Доган. Това бе една от повратните точки в надигането на общественото недоволство срещу олигархията през миналото лято.
Междувременно трима самопровъзгласили се за лидери на демонстрациите, обединиха сили с партията на Мая Манолова - бивш член на Социалистическата партия и омбудсман. Техният съюз “Изправи се! Мутри вън!” се цели в подкрепата на дясно-центристките избиратели.
Липсата на общ опозиционен фронт обаче, може да засили преднината на Борисов.
Непредвидимият играч в лицето на COVID-19
Изборите идват в едно доста предизвикателно за България време. Страната е най-бедната членка на Европейския съюз и се бори с овладяването на третата вълна на инфекцията. В сряда България отчете нов рекорд в броя на новозаразените за ден - 5 176 души. Това е най-високата стойност, отчетена в страната от началото на епидемията. Седмици наред висок е и броят на починалите, вследствие на COVID-19.
През есента на миналата година системата на здравеопазването бе почти пред колапс. Хаотичните действия на правителството и бавната ваксинация може да костват победата на управляващата партия. От друга страна, третата вълна може да разколебае някои граждани в намерението им да гласуват - сценарий, който е в полза за Борисов.
Превод и редакция: Джесика Вълчева
