Унищожителният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека през 2020 г. в България, освен всичко друго, извади един акцент, който се разми в потока от коментари – че Щатите са категорично против нов премиерски мандат на компрометирания Бойко Борисов.
Политолог с позиция в държавните структури коментира пред Narod.bg, че след внимателен прочит на текста дори за предубедените ще стане ясно, че именно Баце е основна мишена на доклада.
„Независимо каква ще бъде коалицията след 4 април, защото ГЕРБ няма ресурса да управлява сама, САЩ ще направят нужното, за да пресекат мераците на Бойко да се спаси от съдебно преследване с четвърти мандат като министър-председател.
Засега се спрягат няколко варианта за управленска коалиция на ГЕРБ с възможни партньори БСП, ДПС и партията на Слави Трифонов. Която и комбинация да ни бъде сервирана, министър-председателят няма да се казва Бойко Методиев Борисов.
Чувам, че паниката сред управляващите е на ръба на кризата – без Баце отгоре схемите пропадат, а с нов премиер начело, който да започне проверка на досегашния, работата става наистина сериозна”, обясни информаторът на Narod.bg.
Убийствения за хунтата US документ бе обявен на интернет страницата на ведомството на 30 март вечерта, като резюме на български бе публикувано от американското посолство у нас.
https://www.state.gov/reports/2020-country-reports-on-human-rights-practices/bulgaria/
Съществените проблеми, свързани с правата на човека под управлението на Бойко Борисов, посочени в доклада на Държавния департамент, са:
насилствено отношение от страна на полицията;
произволни арести;
сериозни проблеми с независимостта на съдебната система; сериозни ограничения на правото на свободно изразяване, включително цензура на медиите, насилие и заплахи за упражняване на насилие срещу журналисти, както и корпоративен и политически натиск върху медиите; тежки корупционни деяния; престъпления, свързани с насилие или заплахи за упражняване на насилие;
В доклада заключват, че властите в България са предприели стъпки за наказателно преследване във връзка с нарушаването на човешките права, но действията в тази посока са недостатъчни и се наблюдава проблем с безнаказаността.
Нарушаване на медийните свободи
В доклада дебютира и бизнесменът Кирил Домусчиев, който вече директно е титулуван като „олигарх“.
„Консолидирането на медийната собственост от олигарси направи новинарските организации уязвими по отношение на политическото влияние над редакционната политика.
Независимите медии бяха обект на открити атаки от политици на всички нива и на административен и юридически натиск. Обществено финансираните БНТ и БНР бяха обект на опити за контрол над редакционните им политики чрез политическото влияние над тяхното ръководство“, отбелязват от Държавния департамент.
Друг акцент в документа е придобиването на „Нова TV“ от Кирил Домусчиев и последвалата вълна от уволнения и напускания на уважавани журналисти от медията, включително разследващи.
„Те бяха заменени от началници и журналисти от Канал 3, телевизия, за която се смята, че е свързана с депутата Делян Пеевски“, коментират от Държавния департамент.
Като „ограничение на свободата на изразяване“ се отбелязва също и наказателното преследване от страна на прокуратурата на председателя на Българския фармацевтичен съюз Асена Сербезова заради публичните предупреждения за възможни дефицити на лекарства покрай пандемията на Covid-19.
В доклада са описани също и побоят над главния редактор на в. „168 часа“ Слави Ангелов, който е и разследващ журналист, както и над журналиста Димитър Кенаров от страна на полицията по време на протестите през септември. Отбелязва се и отказът на МВР да разследва задълбочено посегателството над Кенаров.
Проблемите с правосъдието
Докладът на Държавния департамент е критичен и по отношение на достъпа до справедлив съдебен процес у нас. Отбелязва се, че конституцията и законът предвиждат съдебната система да е независима, но „корупцията, неефективността и липсата на отчетност са широко разпространени проблеми“.
Доверието на обществото в съдебната система остава ниско поради схващането, че магистратите са податливи на политически натиск и че правораздават неравнопоставено, се твърди в доклада.
Цитирано е и интервю на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов пред Der Spiegel, където той казва: „Висшият съдебен съвет, който е органът за самоуправление на съдебната система основно се състои от определени по политическа линия и зависими членове. Затова ще бъде честно да се каже, че най-важната част от българската съдебна система се намира под политическо влияние и може да бъде корумпирана“.
Неуспешната борба с корупцията
По отношение на борбата с корупцията у нас заключенията на Държавния департамент също не са особено обнадеждаващи. „Въпреки че законът предвижда криминално преследване за корупция от страна на длъжностни лица, правителството не го прилага ефективно и длъжностни лица във всички сфери на държавната дейност са ангажирани безнаказано с корупционни практики.
Има данни за корупция в правителството, включително подкупи, конфликт на интереси, участие в сложни схеми за присвояване, нарушения в сферата на държавните поръчки и търговия с влияние“, се казва в доклада.
Уточнява се, че към септември прокуратурата е образувала 525 нови разследвания за корупция, но по нейни данни само около 5% от този тип преписки водят до осъдителни присъди. Отбелязва се и заключението на „Антикорупционния фонд“, според който от 40 подоби разследвания с голям обществен интерес през последните 5 години, само три са довели до присъди, като две от тях са били условни, а една – глоба.
В доклада са описани течащите в момента дела срещу бившия кмет на район „Младост“ в София Десислава Иванчева, както и срещу бившия ръководител на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев, който е обвинен за търговия с влияние за неправомерно издаване на български паспорти.
Натиск върху НПО сектора
В доклада е описано и отношението на властите към неправителствения сектор, като се казва, че, общо взето, местни и международни групи за правата на човека действат без ограничения, но и че е проблемно сътрудничеството от страна на публичните служители на национално и местно ниво.
„Някои политически партии, граждански движения и медии публично атакуват и призовават за затваряне на определени НПО-та, защитаващи малцинствени групи и получаващи финансиране от чуждестранни донори.“ ВМРО например е посочена като партия с политически дневен ред, насочен срещу гражданския сектор, след като през лятото внесе законови промени, които предвиждат засилване на контрола на държавата над дейността на неправителствения сектор.
В доклада се припомня и как Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) спря формирането на Съвета за развитие на гражданското общество, в който влязоха критични към управляващите неправителствени организации, с формален аргумент за „корупционен риск в правилника“, ограничавайки избора на членове и правейки органа непредставителен.
