Още в края на м.г. кабинетът прие решения, които останаха незабелязани и потънаха в мрак. Нa 3 дeкeмври 2020 г. МС одобри Нaциoнaлния пaндeмичeн плaн (актуализация на документа от 2006г.) и ситуацията следва да ce ръкoвoди oт Нaциoнaлeн пaндeмичeн кoмитeт, а не от НОЩ. Четвърти мeceц обаче не се чува и не се знае нищо за този орган. Не се разбира дали изобщо е формиран и дaли вcичкo, кaзaнo oт щаба, трябвa дa гo изпълнявaмe, след като е нелегитимен.
Същевременно самото правителство, при наличие на решение на НС за обявяване на пандемия, започна да управлява с инструментариум, свързан с епидемия. Има обаче съществена разликата при управлението на двете кризи.
При пандемия всички мерки се взимат от Национален пандемичен комитет. Неговият статут е уреден в Националния план за готовност на България при грипна пандемия. Докато при епидемия ситуацията е друга. Тогава мерките се вземат и се управляват от здравния министър. Има голяма разлика между Националния епидемичен комитет и МЗ. Имаме решение за обявена пандемия, би трябвало всички мерки да се вземат от въпросния Комитет. Съответно, здравният министър превишава законовите си правомощия, а НОЩ изобщо не би следвало да съществува.
"Този пандемичен план е програмен документ. Той е в основата на всички планове, които ще се правят оттук нататък", заяви министърът на здравеопазването Костадин Ангелов още след неговото приемане. Защо ли не го спазва?
Реално МС не спази собствените си решения и не работи по Националния план. Съобразно документа единственият орган, който може да одобрява мерки, свързани с пандемия, както и мерки, свързани с преодоляване на социално-икономическите последици, е точно Националният пандемичен комитет.
Иначе за неговия състав трябваше да има решение на кабинета. В този комитет следва да се включват експерти от различни министерства, представители от професионални организации. Това означава, че освен държавните служители, трябва да има експерти с професионална компетентност от различни структури и организации – бизнес организации, търговско-промишлена палата, стопанската камара, представители на образованието, на профсъюзите, на туризма и т. н. Причината е, че става дума за мерки, които са свързани не само с коронавируса, но и с икономическите последици от него.
