/Поглед.инфо/ България няма интерес от изкуствено изостряне на отношенията с руската държава, а в последно време по всичко личи, че Румен Радев е разбрал тази истина
С официалното връчване на акредитивните писма новият руски посланик в България Елеонора Митрофанова официално встъпи в длъжност, като този акт, освен своя церемониален характер, съдържаше и редица символни послания. Извън пределите на протоколните изисквания, срещата между държавния глава и новия официален представител на Русия в България дава надежда за импулс към подобряване на отношенията между двете страни, страдащи от множество неизказани думи и неизяснени позиции. Още с идването си у нас Митрофанова демонстрира добро познаване и уважение към българския език, което ясно пролича в приветствията и по случай 3 март и 8 март. За разлика от отсрещната страна на булевард Дондуков, където това едва ли е възможно да се случи, Радев показа, че е разбрал този жест и проведе срещата с Митрофанова на руски език. Възможността за непосредствен контакт в общуването между две дипломатически фигури доста често е по-важно от останалите традиционни практики и значително подобрява шансовете за стопяване на ледовете.
Друг открояващ се символен акт, който си струва да бъде отбелязан, е подаръкът, поднесен от Митрофанова на българския президент. Книгата за трите религии, придружена от житието на автора ѝ Софроний Врачански, публикувана на руски език, е красноречив пример за преплетените езикови и религиозни основи на българо-руските взаимоотношения през вековете. Освен това, през последните години именно върху тези два стълба се осъществяват най-агресивните опити за насаждане на изкуствени противоречия не само между двете държави, но и между двата народа. От позициите на мъдростта, този подарък може да бъде разгледан и като символ на смирение пред общите начала в историята ни.
Не на последно място, следва да отбележим и сравнително продължителната за подобни церемонии среща между двете официални лица, проведена след официалното връчване на акредитивните писма. В дух на добронамереност и двете страни декларират намеренията си да работят за подобряване и устойчиво развитие на двустранните отношения, които, въпреки стабилната си основа, през последните няколко години често биват поставяни пред сериозни изпитания.
Отвъд дипломатическата символика, без значение дали това се харесва на мнозина или не, Русия заема съществена част в европейската история. Нейната политика периодично има сериозно въздействие върху процесите в Източна Европа и в частност на Балканите. Също така без никакво значение за историческата правда е и омаловажаването на политическата активност на Русия в региона, довела до възстановяване на българската държавност. Мъдрият държавник би разбрал, че България няма интерес от изкуствено изостряне на отношенията с руската държава, а в последно време по всичко личи, че Радев е разбрал тази истина, щом и чужди и свои се опитват активно да го въвлекат в този неадекватен конфликт.
Дали чрез внушаване на неуважение към руските дипломатически представители, дали чрез инсценирано медийно въвличане в международни инициативи, които често пъти остават непонятни и за коментиращите ги, дали чрез продуцирани скандали, факт е, че множество фактори се опитват да „скарат” президента с Русия и по този начин да го лишат от възможността за сериозна външнополитическа алтернатива. Разбира се, опитната руска дипломация едва ли ще се хване на тези игри, защото, както се казваше в една популярна песен, „Москва слезам не верит”. Достатъчно е да споменем, че през последните години Радев, единствен от ръководителите на държавата, открито споменава ролята на Русия в Освобождението на България и то от „най-високия” български връх Шипка. За разлика от своя предшественик, Радев едва ли може да бъде обвинен в неуважение към когото и да било от дипломатическите представители у нас, вероятно защото не му е работа да бъде марионетен ястреб на чужди интереси.
Може би най-интересното явление през последните месеци бяха опитите, както отдясно, така и отляво, президентът да бъде представен едва ли не като апологет на някакъв агресивен елемент на инициативата „Три морета”. Самият факт, че първи Цветан Цветанов обърна внимание, че Радев правел опити да измести фокуса към „меките” аспекти на това сътрудничество казва достатъчно. Тези глави, в които дрънкат оръжия, е добре да знаят, че България няма нужда от конфликти – нито преки, нито косвени. Страната ни се нуждае от всестранно развитие и не бива да става заложник на чужди приоритети, които на всичкото отгоре са в доста спорен синхрон с националните ни интереси.
В период, за който все по-характерна става думата диверсификация, България не бива да си поставя ограничения пред външнополитическата такава. Обратното би противоречало на „свободния пазар” на геополитически алтернативи. След добрия първи сигнал от срещата между Радев и Митрофанова, остава надеждата, че двустранните отношения, поне що се отнася до правомощията на българския президент, има от кого да бъдат поставени на висотата на мъдростта и взаимното уважение между двете държави.
Източник/ци: И все пак Софроний Врачански ще надделее над „Трите морета” - Поглед Инфо