Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Пандемията води световната икономика към дългова катастрофа

/Поглед.инфо/ Наскоро известният Институт за международни финанси (САЩ) публикува данни за глобалния дълг в края на 2020 г. Той публикува подобни рецензии от много години. Но последният доклад показа, че през изминалата година почти всички рекорди за растеж на дълга, записани по-рано, са били разбити.

Авторите на рецензията обясняват тъжните рекорди с такъв фактор като пандемията на коронавируса, обявена от СЗО. Тя от своя страна поиска големи разходи за борба с COVID-19 и провокира различни мерки за ограничаване на икономическата дейност. Огромните разходи на държавите за борбата срещу пандемията доведоха до увеличаване на бюджетните дефицити, които бяха напомпани (и продължават да бъдат помпани) чрез увеличаване на националния дълг. И частният бизнес трябваше да прибегне до нови заеми, за да оцелее.

За последното изчисляване на световния дълг институтът събра и обработи данни за 61 държави, които според експертите на института представляват лъвския пай от общия световен дълг.

И така, през последната година общият световен дълг е нараснал от 257,4 трилиона на 281,5 трилиона долара, тоест с 24,1 трилиона долара. През десетилетието глобалният дълг се е увеличил с 88 трилиона долара. Оказва се, че миналата година представлява повече от една четвърт (27%) от общото увеличение на дълга през десетгодишния период 2011–2020. Наблюдава се безпрецедентен скок на глобалния дълг. За последно рязко нарастване на показателя беше регистрирано през годините на световната финансова криза от 2008-2009 г. Но тези абсолютни цифри на растеж не могат да се сравняват с 2020 г.

И ето относителните показатели. В края на 2020 г. общият глобален дълг е бил 355% от световния БВП, в сравнение с 320% година по-рано. Оказва се, че увеличението за годината е било 35 процентни пункта. Нещо невиждано за целия период на наблюдения, проведени от института. За сравнение: през 2008 г. увеличението е с 10 процентни пункта, а през 2009 г. - 15 процентни пункта.

Прави впечатление, че по-голямата част от общото увеличение на световния дълг през миналата година се пада на група икономически развити страни. Дългът на тази група се е увеличил през годината от 182,8 на 203,7 трилиона долара, или почти 22 трилиона долара. Дългът на групата държави, наречени „развиващи се“, през това време се е увеличил от 74,6 на 77,7 трилиона долара, или приблизително с 3 трилиона. Делът на икономически развитите страни в глобалния дълг в края на 2019 г. е 71,1%, а в края на 2020 г. вече е нараснал до 72,5%.

Общият дълг за света и отделните държави се разглежда в контекста на четири сектора на икономиката: 1) публичния сектор; 2) сектор домакинства; 3) секторът на нефинансовите корпорации; 4) финансовият сектор.

През изминалата година най-малкото увеличение на световния дълг е регистрирано в сектора на домакинствата - от 48,5 на 51,1 трилиона долара (2,6 трилиона долара). Във финансовия сектор дългът се е увеличил през годината от 63,6 на 67,5 трилиона долара (с 3,9 трилиона). Ръстът на глобалния дълг в сектора на нефинансовите корпорации е много забележим: от 75,2 на 80,6 трилиона долара (с 5,4 трилиона). А максималният ръст е регистриран в публичния сектор: от 70,1 на 82,3 трилиона долара (с 12,2 трилиона).

Оказва се, че повече от половината от общото увеличение на глобалния дълг през 2020 г. е в публичния сектор. Повтарям още веднъж: много държави (главно от групата на икономически развитите) рязко увеличиха бюджетните си разходи за борба с пандемията и премахване на икономическите последици. В много страни бюджетният дефицит достигна безпрецедентни размери. Страни като Южна Африка, САЩ, Австралия, Китай, Великобритания имат бюджетни дефицити, достигащи или дори надвишаващи 10% от БВП. Бюджетните дефицити бяха покрити от държавни заеми, както на вътрешния, така и на външния пазар.

Разбира се, САЩ остава лидер по абсолютна стойност на общия дълг (всички сектори на икономиката). През изминалата година той е нараснал от 71 трилиона на 80 трилиона долара, или 9 трилиона долара. Това представлява над 37% от нарастването на общия глобален дълг.

Най-голямото нарастване на относителното ниво на дълга през последната година е регистрирано в САЩ и много други развити страни. В щатите в края на 2019 г. относителният дълг е бил 331,5%. Така увеличението на показателя надхвърля 40 процентни пункта. В Европа рекордно нарастване на относителните показатели показаха страни като Франция, Испания, Гърция. И цялата еврозона показа увеличение през годината в размер на 39 процентни пункта. Тоест почти не изостава от Америка.

Извън Европа най-големи са увеличенията в Южна Корея, Турция, ОАЕ и Китай. И така, в края на 2019 г. относителното ниво на общия дълг на Китай е 301% от БВП. Година по-късно тази цифра нараства до 335% от БВП. Годишният ръст е 34 процентни пункта.

Що се отнася до Русия, нейното ниво на дългова тежест възлиза на 145,7% от БВП, което е приблизително 2/5 от средното за света. Ето как изглежда структурата на общия дълг на Руската федерация в края на миналата година по сектори на икономиката (% от БВП): секторът на нефинансовите корпорации - 92,1; битовия сектор - 21,9; публичен сектор - 18,6; финансови - 13.1. Както можете да видите, малко по-малко от 2/3 (63,2%) от общия руски дълг падна върху сектора на нефинансовите корпорации.

През годината нивото на дълговата тежест на руската икономика се е увеличило с 25 процентни пункта. Ръст на дълга: сектор на нефинансовите корпорации - 15.4; битов сектор - 3,5; публичен сектор - 4,0; финансов сектор - 2.1.

Нефинансовите корпорации допринесоха основно за растежа на общия дълг на Русия през 2020 г. Дългът е създаден предимно чрез пускане на корпоративни ценни книжа на руски и чуждестранни финансови пазари.

Има интересна информация за структурата на дълговете на държавите по видове валути, в които е предвидено погасяването на задължения. Ето картина на Русия в края на миналата година. Дял на деноминираните в рубли дългове в общия обем (%): сектор на нефинансовите корпорации - 75; публичен сектор - 54; финансов сектор - 61; сектор домакинства - 99.

И ето структурата на руските дългове в чуждестранни валути по три основни групи валути

Сектор

Американски долар

Евро

Други валути

Нефинансови корпорации

42,9%

49,4%

7,7%

Държавен сектор

88,6%

11,4%

0,0%

Финансов сектор

86,3%

7,8%

5,9%

Както можете да видите, в публичния сектор и финансовия сектор на руската икономика структурата на дълговете, поставени на външните финансови пазари, е доминирана от долара. Преобладаване на дълга в евро над дълга в долари се наблюдава в сектора на нефинансовите корпорации. Делът на дълга в други чуждестранни валути е изключително незначителен.

Да разгледаме Китай, който рязко увеличи дълговете си както в абсолютно, така и в относително изражение през последната година. Увеличението им се дължи главно на пускането на вътрешния пазар, те са деноминирани в юани. В сектора на нефинансовите корпорации делът на дълга в чуждестранна валута в Китай е бил едва 3,8%, в публичния сектор - 1,4%, във финансовия сектор - 19,3%, а в сектора на домакинствата - нула. Въпреки че Китай натрупва всички видове дългове с ускорени темпове, той го прави главно за сметка на вътрешния финансов пазар, с помощта на заеми в юани.

Експерти от Института за международни финанси разчитат на прогнозите на МВФ, според които икономическият растеж се очаква да се възстанови през 2021 година. Ръстът на световния БВП трябва да бъде 5,5%. Въз основа на това се приема, че до края на тази година няма да има толкова рязко увеличение на относителното ниво на дълга. Но в абсолютно изражение световният дълг ще продължи да расте. Вярно, с малко по-бавни темпове от миналата година. Проучването очаква абсолютната стойност на глобалния дълг да достигне 300 трилиона долара до средата на 2022 година.

Ще издържи ли глобалната икономика на такава гигантска тежест на дълга? Много ще зависи от това каква политика ще водят водещите централни банки в света. Ако те поддържат ключовите лихви на сегашното ниско ниво (на места те са отрицателни), тогава все още може да се надяваме, че ще бъде възможно да се справим с бремето на дълга. И ако те започнат да се покачват, тогава лихвените проценти по много дългове също ще започнат да растат (днес лихвените проценти са предимно „плаващи“, а не фиксирани). Обслужването на дълга в началото ще стане трудно, а след това невъзможно. Ще избухне глобална дългова криза, последиците от която са трудни за предвиждане. Световният елит много добре разбира, че има избор само между лошо и много лошо. Поради тази причина е замислен планът за „Голямото нулиране“ (обявен миналата година от Клаус Шваб). Планът призовава за радикална промяна в настоящия социално-икономически модел, който може да се нарече „дългов капитализъм“.

Превод: В. Сергеев

Източник/ци: Пандемията води световната икономика към дългова катастрофа - Поглед Инфо

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!