Срещата в Овалния кабинет: Ще поиска ли Тръмп от Борисов US военна база на брега на Черно море?

Автор:
Валерия Велева

Едно от най-знаковите събития за политическия календар през тази година ще бъде официалното посещение на министър-председателя Бойко Борисов в Овалния кабинет на Белия дом. На 25 ноември негов домакин ще бъде американският президент Доналд Тръмп.

Посещението се подготвя повече от година.

И двете страни отдавна даваха знаци за такава визита, но тя стана факт едва след три ключови решения на българското правителство:

за закупуването на 8-те изтребителя Ф-16, за закупуването и регулярната вече доставка у нас на американски втечнен газ като стъпка към намаляване на зависимостта от руски природен газ и за изгонването на руските шпиони от България.

Според откровението на бившия външен министър Соломон Паси "визитата на Борисов в САЩ е знак на благодарност за свършеното".

Оттук нататък предстои да видим за какво бъдеще ще си говорят двамата държавници край камината на най-известния кабинет в света и какво ще произтече от този разговор за развитието на България.

Изявлението на говорителя на Белия дом по повод посещението на Борисов хвърля някаква светлина: "Съединените щати и България са съюзници в НАТО и президентът очаква да бъдат обсъдени начини за засилване на общите за двете страни интереси в областта на сигурността, особено за гарантиране на стабилността на Черноморския регион, улесняване на енергийната диверсификация и противодействието на зловредните влияния, застрашаващи суверенитета на България”.

Последните две изисквания вече сме ги изпълнили - демонстрирахме съюзническа вярност в областта на сигурността, противодействаме до дупка срещу проводниците на зловредните руския влияния и полагаме неимоверни усилия за енергийната диверсификация .

Остава първото - Тръмп очаква да разбере от Борисов стъпките, които ще предприеме България за гарантиране на стабилността на Черноморския регион. В това отношение най-важният, ключовият въпрос е - ще бъде ли повдигната темата за военноморска американска база и постоянното присъствие на НАТО-вски кораби в българската траектория на Черно море?
Това ще бъде парещият въглен на визитата на българския премиер, който до този момент не се отказал, поне публично от тезата си, че в "родната част от Черно море ще има само платноходки, яхти и круизни кораби".

Още в наалото на годината се появиха информации, че върху България се засилва натискът от страна на САЩ да осигури постоянно присъствие на съюзниците от НАТО в района на Черно море. Процесът е част от нарастващата ескалация на напрежението между Москва и Вашингтон, а България отново е заложник в играта на големите.
Сред военните по-упорито се говори, че американците са харесали най-голямата българска военноморска база в Атия край Бургас за изграждане на постоянен център за координация на операциите на НАТО в черноморския регион.

В същото време българският вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов в интервю за ТАСС от март 2109 г. категорично заяви: "България няма планове да разполага военноморски бази на НАТО на своя територия".

Но че има такава опасност алармира самият министър-председател Борисов, който през фувруари 2019 г. на тридневния форум по сигурността в баварската столица заяви пред 600-те участници и в присъствието на вицепрезидента на САЩ Майк Пенс, на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, на външните министри на Русия, Иран, Ирак и Катар: "Това, което слушам, че Черно море става важно стратегическо място... Много съм тревожен. Усещам, че районът ни, вследствие на конфликта Русия-Украйна, никак... никак няма да бъде спокоен."

"След проведените срещи на високо равнище премиерът Борисов изрази сериозни опасения за мирното бъдеще на района ни, което на фона на надеждите му за "платноходи, яхти, туристи - мир и любов", е най-малкото повод за сериозен поглед към предупреждението", написа тогава анализаторът Виктор Стефанов.

Досега линията за "засиленото присъствие на НАТО в Черно море" сред българските управляващи се прокарваше настойчиво от бившия вече Втори човек в ГЕРБ Цветан Цветанов. След поредната му Молитвена закуска във Вашингтон в началото на годината Цветанов заяви, че "на Русия трябва да й се покаже, че Черно море не е нейна територия". Ястребските позиции на Цветанов не се споделяха от Борисов и това бе една от точките на техния вътрешен конфликт.

Преди ден обаче бившият външен министър Соломон Паси категорично заяви, че "САЩ трябва да имат силно присъствие в Черно море, за да възпират Русия". Колко "силно" да е това присъствие? Конвенцията от Монтрьо за черноморските проливи (1936 г.) ясно регламентира какви военноморски съдове могат да влизат в Черно море, забранява влизането на самолетоносачи както и престой по-дълъг от 21 дни на кораби от държави, които нямат крайбрежие.

Всичко това показва, че колкото повече доближава времето до визитата на Борисов в САЩ сякаш толкова повече мирисът на барут в Черно море измества мечтата за мир и любов в Черморския регион.

Това, което говори днес Соломон Паси, има свой постамент назад във времето. В средата на февруари след заседание на Съвета на НАТО в Брюксел, провело се в навечерието на Мюнхенската конференция, генералният секретар Йенс Столтенберг потвърди, че алиансът обмисля да засили военното си присъствие в Черно море.

Това предизвика моменталната реакцция на руския външен министър Сергей Лавров, който обвини НАТО, че "безпрецедентно и многократно" увеличава военния си потенциал в близост до границите на Русия. "Става дума за подсилване на ВМС на страните членки на НАТО, преди всичко Румъния и България, плюс да направят по-чести влизанията в Черно море на кораби от некрайбрежни държави", уточни в Мюнхен думите си руският дипломат.

Всичко това показва от какво голямо значение не само за България, но и за черноморския регион ще бъде визитата на Борисов във Вашигтон и позициите, които той ще отстоява там.
В този смисъл посещението му далеч не опира вече до прословутата снимка край камината на Белия дом.

Впрочем, Борисов е вторият след д-р Желев български държавник, който ще сложи в колекцията си втора снимка край прочутата камина. През декември 2012 година президентът Обама посреща премиера Борисов в Белия дом в началото на своя втори мандат. Тогава посещението беше работно, готвено в спешен порядък - отново в знак на благодарност на американската администрация за българската подкрепа в Афганистан и за "усърдното разследване на терористичния акт край Сарафово, при който бяха убити израелски граждани".

Днес ситуацията в света е много по-сложна, а на Борисов е отредено да играе по тънкия лед между американските и руските интереси на Балканите. И в същото време да защити българските национални интереси, за които мирът и сигурността са над всичко. Нещо повече - резултатите от посещението вероятно ще рефлектират върху разпределнието на силите във вътрешната политика, ще дадат знак и за политическото дълголетие на самия Борисов, за когото политическата и икономическа стабилност вътре в страната и в региона са от съществено значение.

Но че ситуацията около България е все по-сложна, говори и публикуваният в началото на октомври т.г. доклад на американския правителствен аналитичен център "Ранд Корпорейшън", който представя стратегия за "възпиране" на Русия в Черноморския регион. Според американските анализатори за отпор на "растящото руско влияние" в региона трябва да бъдат разположени в Румъния и в България системи за противовъздушна отбрана и брегови ракетни комплекси.

Веднага след това се появи и коментарът на Леонид Ивашов, президент на Академията за геополитически проблеми: "Американците приеха още през 2015 г. стратегия за контрол върху Черно море, но нямат представа как да контролират ситуацията тук. Те изгубиха тук много позиции, по-специално с оглед невъзможността да изградят военни бази в Крим, както планираха. Фактически са изгубили като съюзник и Турция, която при някакъв въоръжен конфликт чисто и просто може да забрани американски кораби да минават през проливите, Анкара има това право според Конвенцията от Монтрьо. Същото важи и за чуждестранни кораби с ядрени оръжия на борда. Сега САЩ замислят като тактически ход да разположат ракети в Румъния и България, а като перспектива - в Украйна и Грузия. И не само като средства за отбрана, но и за нападение - под удара на крилати ракети може да се озове на практика цялата европейска част от Русия".
"Но ние не тъпчем на едно място, вземаме именно отбранителни мерки, които зачеркват всички планове на САЩ", предупреждава Леонид Ивашов.

Борисов е наясно с всичко това. И се опитва хем да се хареса на Тръмп, хем да не разгневи непоправимо Путин.

Има и още нещо, което е от съществено значение - активен противник на американските планове за разполагане на ракети в Европа, включително в черноморските региони е Турция, която не желае ескалация в Черно море. Защото за всяко действие си има противодействие - както казва Москва, военни обекти, застрашили в някаква степен сигурността на Русия, веднага се вземат на прицел.

Сложна е играта на Борисов. Балансът е много труден. Вероятно заради това българският премиер изтиква на преден план енергийните проекти, прокарването на тръби и газопроводи като елемент на възпиране на всякакви военни действия.

Докъде ще му стигнат силите в тази игра?
И какво ще сложи Тръмп в кощницата на Борисов, ще разберем само след седмица.

Източник/ци: http://epicenter.bg/

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

БУДНАЕРА не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни