Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Какво е мястото на Европа в новия световен ред

 

Лидерите на Г-7 на срещата в Биариц Снимка: АФП

Автор: Жан-Пиер Фике, "Фигаро"

Живеем в период без аналог с никой друг в историята. Трябва да съберем всички парченца от мозайката за да го разберем.

Жан-Пиер Фике е автор на книгата „Китай 2000, илюзия за безкраен просперитет“ (Chine 2020, l’illusion d’une prospérité sans fin, 2019).

  

Много шум за нищо?

 

Именно на такава мисъл ни навежда анализът на статистическите данни за търговията между Китай и САЩ. Ето и някои цифри на американската администрация: ако сравним показателите за първото полугодие на 2019 г. с тези от първото полугодие на 2018 г., става ясно, че американският внос от Китай за една година се е увеличил с 250 млрд. долара, достигайки почти 260 милиарда. За същия период американският износ за Китай леко е намалял от 64 на 61 млрд. долара. Така излиза, че голямата шумотевица, предизвикана от нееднократните нападки на Тръмп срещу Пекин нищо не са променили. Макар че китайците обещаха да намалят отрицателното салдо в двустранната търговия, практически това не стана. 

Китай продължава активно да субсидира износа си в САЩ и старателно разработва мерки за заобикаляне на новите мита. Пекин прави гръмки изявления и дава големи обещания, без да търпи загуби от реализацията на стоките си на американския пазар. Освен това, немалка част от китайският износ се пада на изнеслите в Китай производствата си американски предприятия. Тъй като става въпрос за добри печалби, включително и от китайска страна, едва ли някой очаква, че Qualcomm или Apple в скоро време ще се откажат от прекрасно отработените си схеми със стотици подизпълнители и доставчици на услуги. 

Затова Тръмп може да беснее колкото си иска и да пръска слюнки, но всички разбират, че той само лае, но не хапе. Тръмп говори много и за връщане на производствата в САЩ, но на практика нищо не се случва. Тоест, дали всичко това не е само за пред публиката? Най-същественият момент от всички приказки досега беше блокирането на възможността за покупка на високо-технологични предприятия от Китай в развитите страни. Ако говорим за правата на човека обаче, това вече е друга история. Засега се вижда само, че намаляването на броя на свинете води до нарастване на цените на месото, че Пекин протяга ръце към Хонконг, че Huawei преживява нелеки времена и че понижаването на курса на юана тласка нагоре нефтените котировки. Дали това е толкова важно? По-важното е, че сега няма кой да попречи на преизбирането на Си Дзинпин за трети мандат, но редом с това, според логиката той трябва да се замисли и кой ще бъде неговия приемник.

 

Анестезираният  свят

 

Една китайска поговорка гласи, че ако проблемът е неразрешим, трябва да започнеш оттам, като първо се погледнеш в огледалото. В Америка зад няколко високи дървета се крие гора. Някои европейци, направили големи покупки в САЩ, се върнаха с думите, че не са и подозирали, че са придобили закостенели структури с несменяеми ръководства, които получават огромни заплати. Положението в САЩ се изостря и трябва да се признае, че доминирането на американците в различни сфери се отрази лошо на конкурентоспособността на страната. Струва си Америка да се върне към корените си. 

Но да хвърлим едно око и на Африка. На терминалите на етиопските и кенийски авиолинии две трети от пасажерите са китайци. Някои казват, че дългосрочното китайско финансиране вече е намаляло в сравнение с миналото, но  това е така, защото е свързано с обстоятелството, че предоставяните заеми служеха за установяване на политически и търговски отношения с африканските държави. Сега отношенията вече не са така необходими, защото се установиха здрави търговски връзки. Африканците са убедени, че тези отношения са взаимноизгодни. Европейците и американците си заминаха от Африка без битка. Французите потънаха в социални разходи и вече нямат средства за Африка. Германските бизнесмени не виждат по-далеч от егодишните си отчети и обявиха африканския пазар за недостатъчно рентабилен. 

 

Руската заплаха

 

„Русия ще се възстанови, защото има нефт“. Така казваха в началото на 90-те години. Но какво ще остане днес от Русия, ако изключим черното злато? Само един брутен вътрешен продукт на нивото на Холандия. Рискът е много голям, защото цената на нефта се поддържа само от конвергенцията на политическата воля. Крупните играчи, като Иран, Либия и Венецуела днес не са от значение. Но при тяхното връщане на пазара цените ще се сринат и светът вече няма да прибягва до отрицателни лихви. На Русия ще ѝ се наложи да се присъедини към Европа, ако не иска да завърши като Мозамбик или Ангола, на които е отредена единствено ролята на доставчик на нефт за Китай.

 

А Европа?

 

„От Атлантика до Урал“, както казваше генерал Дьо Гол. Но за това ще трябва да се преодолее едно препятствие. Мечката ще трябва да прибере ноктите си, а останалите да преодолеят страха си. На Европа ѝ трябва дипломация и армия. „Широка програма“, както отново би казал френският генерал, не действа, Германия не иска. Кой ще обясни на Берлин, че за създаването на цифрова икономика в началото е необходимо да има мощни въоръжени сили? Именно те са първите и най-добри клиенти на тези технологии. В противен случай, ние така и ще си останем под външна опека. Но нима това не е препратка към основите на Германия? Тя се е чувствала прекрасно по времето на Римската империя, която се разпадна на множество държави без собствена външна политика.    

Превод: Никола Стефанов

Източник/ци: http://glasove.com/categori

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!