Следвайте "Буднаера" в Телеграм
"Бойците против фашизма" - власт и привилегии
© Личен архив на Калин Тодоров
Тодор Живков като човек от народа
Когато в края на Втората световна война комунистическите партии идват на власт с помощта на съветското оръжие в Източна Европа, заявеното им намерение е да създадат общество на равенство. Но между новите елити и "масите" много скоро се очертават сериозни различия. В българския случай това се подсилва и заради безпрецедентната жестокост в разправата с представителите на предишния политически режим и светкавичното въвеждане на системата от привилегии на новите управляващи. Утвърждаването на комунистическия режим променя биографиите на "бойците срещу фашизма", станали по-късно "активни борци срещу фашизма и капитализма" – превърнали се в привилегирована класа.
Бившите партизани и системата на привилегии
Формирането на партийно-бюрократична прослойка от средите на бившите партизани започва веднага след преврата на 9 септември. Партизанското движение 1941-44 г. е инспирирано, а и в голяма степен ръководено от съветски функционери. Част от партизанските акции имат характер на лични и политически отмъщения, други са свързани със снабдяване с храна и оръжие, има и няколко саботажни акции.
Дискусиите за броя на партизаните продължават. Затрудненията идват и от факта, че голяма част от тях се включват в движението малко преди преврата на 9 септември. Например сред 103 партизани от гр. Якоруда в нелегалност от 1943 г. са само 7, 13 души се включват в отряда на 20 април 1944 г., 13 - през май, 12 – през юли, и още 23 – през август 1944 г. Седмица преди преврата към отряда се присъединяват още 36. Всички тези хора и техните семейства след това се ползват от привилегиите, произтичащи от статута "боец срещу фашизма" и "активен борец срещу фашизма". На обсъжданията по време на учредителната конференция на Съюза на народните партизани на 8 юли 1945 г. ген. Благой Иванов посочва: "Съпротивителното движение в България: партизани, военни групи, ятаци, до 9 септември са били 21 700, от които живи партизани са 5-6000 души, а всички партизани са били около 7000 души.".
Междувременно веднага след преврата започва чистка в армията. Според доклад на полк. Георги Дамянов до Георги Димитров от ноември 1944 г. арестувани са 746 офицери, а офицерски чин са получили 720 партизани, повечето без военна подготовка и дори без средно образование.
Сред стотиците "народни партизани", които получават високи военни чинове, е и Тодор Живков, удостоен с чин полковник още през септември 1944 г. На 10 септември органите на полицията са закрити, създадена е "Народна милиция", чийто състав също се формира най-вече от партизани или заявили се като близки към партизанското движение.
Механизмите на привилегироването се задействат почти веднага след установяването на новата власт. Само месец след преврата (12.10.1944 г.) влиза в сила Наредбата-закон за подпомагане на жертвите в борбата против фашизма и капитализма, който предвижда финансова помощ, възстановяване и ремонт на жилищата на пострадалите. Това е само началото на поредица от подобни мерки...
Пенсионната система също много бързо става част от организиращата се система за привилегии. Народна пенсия понякога се отпуска с обикновена бележка, написана от по-известен партизанин – а в архива на Съюза на бойците се съхраняват стотици, подписвани 1945–1949 от хора като Славчо Трънски, Митка Гръбчева, Добри Джуров, Тодор Живков. Такава бележка е достатъчно доказателство за признаване на статут на "пострадал", а малко по-късно – и на статут на "боец срещу фашизма" с произтичащите от това възможности.
"Подписаният Владимир, Хр. Калайджиев (Коцето), бивш полит. комисар на чета Бачо Киро‘ на отряда ‚Чавдар‘, впоследствие на III батальон при бригадата ‚Чавдар‘ и на IV Народноосвободителна бригада, удостоверявам, че другарят Владимир Георгиев Цойков беше партизанин в отряд ‚Чавдар‘ от 04.04 до 25.04.1944 г., когато биде освободен от ръководството на отряда поради недобро здравословно състояние. София, 25.08.1947 г. " /ЦДА, ф.359Б, оп.1, а.е.141, л.179./
Съюзът на народните партизани и Съюзът на бойците против фашизма
– организиране на привилегиите
На 8 юли 1945 г. в София се провежда Първата национална конференция на бившите партизани. Водещ на заседанията е полковник Тодор Живков.
Една от основните теми е за "партизанския стаж". Варненският делегат Демир Борачев предлага да бъдат признавани за партизани присъединилите се към движението до 15 август 1944 г. "В нашия край – посочва той – след 1 септември който е влязъл в партизанското движение, не го признаваме, защото след 1 септември дойдоха много". Предлага се и датата 5 септември (Благой Иванов), а ген. Борис Копчев иска "да се приеме 7 септември, когато Съветската армия влиза и при съмнения, да се правят проверки." Интересна е и аргументацията на полк. Тодор Живков: "8–10 септември да бъде, защото след обявяване война на България от страна на СССР ставаше ясно, че при това положение повече няма да устоим и другарите, които се колебаеха преди това да излязат, тогава можеха много по-лесно да се притекат на помощ на партизанските отряди".Малко след това Живков прекратява разискванията и предлага за гласуване датата 07.09.1944 г., да влезе в устава на Съюза на народните партизани.
Важна част от обсъжданията е въпросът за подпомагането и за подобряване на материалното положение на членовете на съюза. Според изложението на ген. Бл. Иванов вече са отпуснати пари на семейства на убити партизани – първоначално по 30 000 лв. на семейство, а малко по късно "извоюват" по 50–80 000 лв. Той продължава: "Отпочнахме борба за подпомагане живите партизани, които понесоха най-големи щети в борбата срещу фашизма – на ергените по 10 000, на женените – по 20 000 лв". Истинският натиск за финансиране на подпомагането на "народните партизани" по приетото вече законодателство продължава след формалното организиране на съюза.
Започва и изграждането на околийските и местните дружества с цел да "да се грижат за материалното и морално задоволяване на бойците". Само за втората половина на 1946 г. са учредени 3 472 дружества с 162 592 членове. Стряскащото число (при 5–6 000 партизани) идва от там, че междувременно, без да е свикан конгрес за промяна на устава на Съюза, започва приемането на "всички участници в нелегалната дейност комунистическата партия през 1923-1944 г., включително и на ятаци, и на участници в "Отечествената война". Това става по инструкции на Георги Димитров, за да се покаже по-широка "социална база на революцията и да се превърне съюзът в "мощна антифашистка организация – опора на народната власт".
През есента на 1947 г. Централен инициативен комитет от Съюза на българските народни партизани подготвя официалната му реорганизация. На 26–28 октомври 1947 г. се провежда учредителен конгрес на Съюза на бойците против фашизма (СБПФ) – като приемна институция на съюза на партизаните.
Още във встъпителния доклад, представен от ген. Боян Българанов, се посочва, че по Наредбата-закон за подпомагане на бойците от ноември 1944 г. до август 1947 г. са изплатени 751 659 000 лв. От създаването на Съюза на народните партизани до доклада на Българанов "съюзът е съдействал за отпускането на 1 000 пенсии, за възстановяването на 560 опожарени жилища и жилищни сгради, за отпускане на помощи на 5 781 пострадали семейства, за изпращането на 500 сираци на загинали другари в пансиони и общежития, за изпращането на около 800 другари на лечение в санаториуми и болници и около 4 500 в почивни домове и за настаняването на работа на над 500 бойци". Според докладчика обаче: "Все още няма достатъчно грижа. За в бъдеще важна задача ... подпомагане на пострадалите бойци и техните семейства и да може всеки активен борец против фашизма да бъде издигнат и направен годен да заеме туй място в нашия живот, което той напълно е заслужил със своята минала борба."
Тук трябва да се спомене, че докато съществува парламентарна опозиция, гласуването в Народното събрание на сумите за подпомагане на бойците среща остра съпротива. Емблематичен е случаят с депутата от БЗНС в 26 ОНС и в 6 ВНС Елисавета поп Антонова (подигравателно наричана "Зелената попадия") при обсъждането на държавния бюджет за 1947 г. Тя подлага на критика заложените над 900 000 000 лв. за подпомагане на "пострадалите от фашизма". След критичната й реч, буквално е смъкната от трибуната и бита от депутатките–комунистки. Няколко месеца по-късно, в навечерието на Великден на 1947 г. Елисавета поп Антонова е нападната от организирана група комунистически активисти в църквата "Св. Богородица" в Габрово и е пребита почти до смърт. След разтурянето на опозицията е въдворена в лагера "Босна".
На учредителния конгрес на Съюза на бойците се прокарва и втората важна линия, по която ще се работи организирано - увековечаването на паметта на загиналите герои и събирането на възпоменания ("да се събере суров материал, необходим за написването на нашата героическа борческа история").
Според устава на Съюза на бойците против фашизма, се дефинират изискванията за членство на различните категории "бойци": партизани през периода 1923–1944 г; бойци срещу Деветоюнския преврат от 1923 г.; въстаници от Септемврийското въстание от 1923 г.; интербригадисти; участници в бойни групи в периода 1941–1944 г.; въстаници и военнослужещи, взели участие в "Деветосептемврийското въстание" от 1944 г.; бойци от "отечествената война" от 1944–1945 г.; ятаци и помагачи на партизаните; затворници и концлагеристи, политемигранти и нелегални дейци, пострадали в борбата против фашизма и др.
Към месец август 1949 г. СБПФ има 3707 дружества в градове и селата с 158 032 членове. В сравнение с 1947 г. са с 20 000 по-малко – след проверки и чистки на "врагове с партиен билет".
"Народният полковник" Тодор Живков и Съюзът на бойците против фашизма
Представяният след преврата на 9 септември 1944 г. като сътрудник на Първа Софийска въстаническа оперативна зона и пълномощник на Окръжния комитет на БРП(к) и произведен в чин полковник, Тодор Живков играе ключова роля в Съюза българските народни партизани и в Съюза на бойците против фашизма. Подобно и на други партийни функционери, именно там той успява да очертае контурите на борческата си биография и да катализира партийно-политическата си кариера.
Показателна е ситуацията на Учредителния конгрес на съюза от есента на 1947 г., когато отново той ръководи заседанията. Възторжено-патетично се представят кандидатите: "верния и последователен ученик на Димитров и секретар на славната БРП /к/ другаря Вълко Червенков; героинята и ръководителката на нашата съпротива, гордостта на нашия народ и българските жени, главния секретар на НК на ОФ другарката Цола Драгойчева; славния народен генерал Добри Терпешев; славния партизански командир Денчо Знеполски" и пр. Сред по-семпло представените е и "народният полковник Тодор Живков". В началото на втория ден на конгреса Живков е въведен в протокола като "участника в съпротивата в Софийска област", а само няколко часа по-късно, когато се представят предложенията за членове на ЦК на СБПФ, той вече е "председателствуващият нашия конгрес, стар известен партизанин от ‚Чавдар‘ – Тодор Живков".
Макар да е и организационен секретар на областния комитет на БРП(к) в София, Т. Живков, е много активен и в съюза и особено като председател на т.нар. партизанска комисия – той е избран за "отговорник за уреждане материалните нужди на бойците партизани, членове на бойни групи, ятаци и помагачи". В архивния фонд на съюза стотици документи за ходатайство за признаване на "звание" партизанин или ятак носят неговия подпис.
Т. Живков е този, който предлага още през 1945 г. "борците за свободата да напишат свои спомени и впечатления от партизанския си живот, с което ще се подготвят материали за написване история на партизанското движение у нас; от отделните отряди, бригади и зони да се съберат партизанските песни, легенди; да се организират музеи или отделни при съществуващите музеи, в които да се съхраняват партизански вещи и документи, а творческите работници – произведения (разкази, драми, маршове, песни) с партизански сюжети".
През януари 1948 г. Тодор Живков вече е първи секретар на Градския комитет на БРП (к) в София, а от март – и председател и на ГК на ОФ в София. Делегат е на Петия конгрес на БКП и е избран за член на ЦК на БКП. Постепенно и подобно на други от ръководството на съюза, "намаляват възможностите му за пълноценно участие в съюзния живот и най-вече като член на партизанската комисия". Към 1950 г., когато Живков става секретар на Политбюро на ЦК на БКП, той вече е слабо ангажиран в съюза.
Краят на "бойците" и перспективата на "борците"
След 1947–1948 г. голяма част от функциите на СБПФ се поемат директно от БКП, от министерства и "обществени организации". Съюзът все повече се ангажира с мемориални функции (изграждане на партизански паметници, събиране на партизански спомени, подготовката на "Изложбата на съпротивата" и др.) и с мобилизиране на членовете му по линия на "комунистическата бдителност".
През юни 1949 г. Политбюро на ЦК на БКП излиза с решение за преустройството на някои масови организации. Според това решение СБПФ запазва характера на "боева организация на Отечествения фронт". Дейността му се насочва към "изграждането и укрепването на групите за съдействие на органите на властта, за поддържане на бдителност сред населението към народните врагове и за увековечаване на паметта на загиналите в борбата срещу фашизма".
През 1959 г. ЦК на БКП създава Комитет на активните борци против фашизма и капитализма (КАБПФК). Целта е възраждането на системата за обществени привилегии за признатите за активни борци и техните наследници, които се превръщат във важна опора за позицията на диктатора Тодор Живков начело на тоталитарния режим.
Този тип социално инженерство на тоталитарния режим, започнало веднага след преврата на 9 септември 1944 г., съживява и легитимира предмодерни родово-землячески лоялности и партийно-клиентелистки манталитет. С течение на времето групата на "активните борци" непрекъснато се разширява, а привилегиите се умножават, като заедно с това мемоарната литература преувеличава и митологизира партизанската антифашистка съпротива.
Източник/ци: https://www.dnevnik.bg/a
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!