Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Турция показа защо бежанците не са просто "проблем на християнска Европа"

Надписи като този на сирийски магазин в квартал 'Кючюкчекмедже' в Истанбул (сниман на 5 юли) ще останат в историята. За последните няколко седмици областният управител на града е изяснил на 5866 магазина 'турските регулации за надписи' и е разпоредил 1533 други да сменят табели на арабски.

© Reuters

Надписи като този на сирийски магазин в квартал "Кючюкчекмедже" в Истанбул (сниман на 5 юли) ще останат в историята. За последните няколко седмици областният управител на града е изяснил на 5866 магазина "турските регулации за надписи" и е разпоредил 1533 други да сменят табели на арабски.

https://www.dnevnik.bg/sviat/


Да отидеш до магазина в Истанбул и да се озовеш в Идлиб - историята, разказана от сирийски бежанец миналия месец, далеч не е приключение. Тя показва какво може да стане с милиони пребиваващи в страна, скована от икономическа криза.

В Европа бежанци и мигранти от Близкия Изток, малко над милион за 2015 г., разтвориха пропаст, заради която популисти предвкусваха разпада на "брюкселския диктат" заради "заплахата за християнската цивилизация". Турция, която е в криза и която изведнъж започна да става все по-враждебна към сирийците, бягащи от война, е пример какъв е истинският проблем за мощна икономика, приютила милиони от тях.

Отслабне ли, те са първите изкупителни жертви.

Защо Турция тихо се обръща срещу бежанците? "Дневник" потърси отговора, като събра данни и мнения на експерти.


Всичко започва със слухове

Тази пролет в големите градове зачестиха посегателствата срещу магазини на сирийски бежанци. Примерите дойдоха от Анкара, но най-вече от Истанбул - за седем години турският мегаполис стана най-големият сирийски град извън Сирия. Изпотрошени витрини, изгорени рекламни материали (като при един инцидент в квартал "Кючюкчекмедже" полицията използва сълзотворен газ) не са ежедневие, но зачестяват. Според Международната кризисна група само за втората половина на 2017 г. инцидентите, насочени срещу сирийци, са се увеличли три пъти спрямо същия период предходната година, а за цялата по-минала година жертвите им са най-малко 35 души.

Години наред - и особено около сделката между ЕС и Турция, ограничаваща нелегалната миграция - европейски представители посещаваха бежанските лагери по границата. Там те всъщност виждаха много малко от бежанците - eдва няколкостотин хиляди. Днес едва около 100 хил. от 3.6 млн. души живеят в лагери. Първоначално бяха основно в южните провинции и там, въпреки ограниченото медийно отразяване, турски издания разпространяваха данни за нарастваща безработица, културни различия и инциденти.

За да интегрират сирийците извън сивата икономика (а и в опит да намалят икономическата тежест върху бюджета), турските власти въведоха през 2016 г. разрешителни за работа с регулации - на практика за тях кандидатстват работодателите. Бежанците не може да взимат под минималната заплата, а делът им в съответната компания не може да е над 10 на сто от този на работниците турци.

Последва разселване, най-вече към големите градове - Истанбул, Бурса, Анкара и Измир: същото движение, осъществявано десетилетия наред от милиони турци и оформило днешните икономически центрове. В началото това не бе проблем за Турция, която близо пет години изтъкваше ползата за икономиката и капитала, внесен в Турция от по-заможните и икономически активните. Често наблягаше и на безкористното изпълнение на хуманитарния дълг към бягащите от война (каквото, изтъкваше Анкара, Европа не показваше).

Кризата промени това.

Официално в Истанбул живеят близо 547 хил. сирийци - във всички 39 негови района, но предимно в европейската част. Броят на регистрираните в най-големия турски град не се очаква да нарасне - преди две години Анкара на практика ограничи достъпа на сирийци, а десет провинции (сред тях - Истанбул) спряха да регистрират новодошлите сред тях. Това обаче подтиква някои турски медии да говорят за до милион сирийици в мегаполиса, ако се броят 350 хил. регистрирани в други провинции (но живеещи незаконн там) и близо 100 хил. нерегистрирани никъде в Турция.

Дали всички те работят, няма данни. Според Международната кризисна група само в сивата икономика, срещу по-малко заплащане, са били заети между 750 и 900 хил. (при 2.1 млн. сирийци в активна възраст) в началото на миналата година, но те са за цяла Турция. Данни в турските медии сочат, че хиляди фирми са отворени в цялата страна от сирийци. Например за шест месеца миналата година от 778 фирми 473 са в Истанбул в много сектори като търговията на едро, недвижимите имоти, строителството, търговията на дребно и по-малко в туризма, транспорта, текстилната индустрия и консултантския бизнес.

В тази обстановка кризата удари Турция и се усети силно в икономическото ѝ сърце. Инфлацията, двуцифрената безработица, цената на храните (принудила властите да отворят "правителствени" щандове за зеленчуци, от домати и чушки до лук) попречиха на ненадминатия в печелене на избори президент Реджеп Тайип Ердоган не успя да донесе победа на кандидата си, въпреки че пое кампанията в големите градове "на ръчно управление". Покрай изборите кабинетът започна по-често да говори за нелегално пребиваващите сирийци, а опозиционният кандидат Екрем Имамоглу (макар да заяви и добри политики за жени и деца от Сирия) обеща Истанбул да се включи активно в кампанията за премахване на сирийски надписи в магазините.


От всички над 3.6 млн. сирийци (по <a href='https://data2.unhcr.org/en/situations/syria/location/113' target='_blank'>данни от 25 юли</a>) повечето (малко над половината) са в активна възраст - между 18 и 59 г.. Едва 3.3% са над 60-годишни, над 14% са до 4-годишна възраст. След затягането на приема на сирийци броят им на практика не нараства.

© Скрийншот https://data2.unhcr.org/en/

От всички над 3.6 млн. сирийци (по данни от 25 юли) повечето (малко над половината) са в активна възраст - между 18 и 59 г.. Едва 3.3% са над 60-годишни, над 14% са до 4-годишна възраст. След затягането на приема на сирийци броят им на практика не нараства.

"Лошото състояние на икономиката се отразява на всички. Това подхранва антисирийски настроения, особено между местните, които се състезават със сирийците на неформалния трудов пазар," каза за "Дневник" турският икономист от сирийски произход Омар Кадкой от изследователския център за икономически политики TEPAV. "Може да има неблагоприятни последици от това състезание - като разселване - но това се случва неформално и е трудно да се достигне до конкретни заключения."

Според изданието "Ал Монитор" хаштагът "Сирийци, вън" е най-популярният в нощта на победата а Имамоглу. Атила Йешилада от центъра за политическии изследвания Global Source Partners дори заяви наскоро: "Това, че Ердоган твърдо защитаваше задържането на сирийските бежанци, бе една от причините за загубата на Истанбул. Но Ердоган най-накрая разбра посланието и погромът срещу "недокументирани сирийци" най-накрая започна.

Не е само икономиката - напрежението към сирийци се трупа в Истанбул и други градове от години. В национално проучване на турската агенция PIAR бежанците се оказаха вторият най-голям проблем след икономиката. Проучване на университета "Кадир Хас" в Истанбул от миналия месец сочи, че 54.5% от респондентите са изразили негативна нагласа към сирийците през 2017 г. Тази година делът им е 67.7 на сто - над две трети.

В доклад на TEPAV от миналата година, озаглавен "Променящите се нагласи към притока на сирийските бежанци", се посочва, че между 2006 и 2015 г. делът на несъгласните, че чужденците са се интегрирали, е скочил от 9.3 на 40% - най-голямата промяна сред 72 европейски провинции, участвали в изследване на Евростат. Следва промяната в София (21 пункта) и Анкара. TEPAV я свързва в голяма степен с пристигналите в града сирийци.


"Горчивите реалности"

Миналия месец турското вътрешно министерство и управителят, назначен от правителството в провинция Истанбул, обявиха, че започват кампания за извеждане на мигранти без разрешение да живеят в града. Онези от тях, които нямат право да пребивават там, ще бъдат настанени в лагери, но недокументираните в Турция ще бъдат депортирани в страните по произход. Кампанията не е само срещу сирийци, но сред почти 13 хил. изведени от града за 3 седмици делът им е най-голям.

"Никой няма да гледа на Истанбул като на център за нелегална миграция," каза вътрешният министър Сюлейман Сойлу в началото на месеца. По-късно позицията бе променена - сирийците, регистрирани в Турция, но не в Истанбул, имат срок до 20 август да се върнат в "провинцията" си, а недокументираните на теория ще бъдат изпратени в лагери, а след това ще могат да бъдат разселени където поискат - но не и в Анталия и Истанбул.

В социалните мрежи все повече сирийци се оплакват от напрежение и инциденти след слухове, насочени срещу тях. В тази обстановка, въпреки осъзнаването, че мнозина от дошлите като бежанци ще останат, медиите говорят повече за връщането в Сирия. Според Анадолската агенция прибралите се в страната си за първите шест месеца на годината са 80 хил. души. През юни Ердоган заяви, че върналите се в зоната под турски контрол са около 330 хил. "Вярвам, че когато се реши проблемът в Манбидж и източно от Ефрат, броят много бързо ще достигне милион."

За в. "Гардиън" говорител на турските миграционни служби заяви, че няма случаи на принудителна депортация - връщания има само когато това става доброволно - и се води негативна информационна кампания. Източник на британското издание в ООН казва: "Постоянно чуваме за бежанци, принудени да подпишат онзи формуляр. Отговорност на (Върховния комисариат за бежанците на ООН) е тези бежанци да не се окажат в Идлиб, а (организацията) се проваля."

Кой е прав - Анкара или сирийците и активистите? "И двете версии са верни," каза за "Дневник" Кадкой. "Източници потвърждават депортация на сирийци, но броят остава несигурен. За съжаление "доброволният" аспект (на връщанията) не беше проверен от трета страна, а именно ВКБООН." Правителството вече известно време следва по-твърда политика срещу неразрешената миграция, добави той. "Недокументираните сирийци не са нещо ново, но сегашният отговор се корени в горчивите реалности".

Състезанието се ожесточава

С тези решения властите отговориха на задълбочаващото се недоволство, което назидателната (спрямо Европа) политика на "отворени граници" за мигрантите дълго прикриваше.

Състезанието на сирийци и турци е особено явно в неформалната икономика, се в доклад на Международната кризисна група от миналата година. Така нискоквалифицираните турци се конкурират за по-малко позиции, предлаганите заплати са по-ниски. Това подхранва недоволство дори сред кюрдите, мигрирали от провинциалния югоизток, за да работят в сивата икономика на по-големи градове. Някога това малцинство бе смятано за подбиващо заплатите в предимно "турските" градове. Сега арабите в много от тях са "новите кюрди" - в Торбалъ, в покрайнините на Измир, кюрди и роми принудиха сирийски работници в земеделието да избягат от палатковия си лагер, след като плъзнаха слухове, че бежанците са пребили дете. Турци нападанаха сирийци с ножове, а 30 души бяха ранени.

Друг доклад на TEPAV от март 2019 г., "Сирийците в Истанбул и следвоенните гета", изследва три квартала в Истанбул, степента на интеграция и отношението към новодошлите. Макар в един от трите квартала да няма напрежение в резултат на успешни политики на интеграция, изследванията на терен оформят общи черти. И в трите сирийците владеят турски, но "говорят арабски в районите, където предимно живеят и работят, обличат се различно и проектират житейските си навици и практики". Те също така "избягват установяване на контакти с турски граждани" и "по-скоро пазаруват при сирийци". Жените не работят, повечето магазини ползват арабски надписи, не турски.

Сирийците обясняват, че предпочитат да живеят там, защото кварталите са с "консертавивна структура", защото научават за тях от приятели и роднини и защото характеристиките на района им напомнят за Сирия. Живеят на групи - по 15-20 души в квартал - и това влияе на наемите отрицателно. Все пак те са щастливи в съвместния си живот с турците.

Според Международната кризисна група в много случаи с решението да не взаимодействат местните сирийците "подхранват убеждението на (домакините), че... не се подчиняват на турските обществени норми". "80% от сирийците мислят, че могат да се интегрират, докато около 80% от турските граждани казват, че не могат," цитира докладът думите на европейски представител. Цитирано от същата група проучване гласи, че 63% от турците или се чувстват "далечни", или "много далечни" на сирийците, докато 72 на сто - "Близки" или "много близки" с турското общество.


Публикация на 'Ал Монитор' от края на юли <a href='https://www.al-monitor.com/pulse/originals/2019/07/turkey-syria-erdogans-refugee-policy-started-to-backfire.html' target='_blank'>показва</a> и още един източник на напрежение, отвъд проблемите с работата, културните различния, капсулирането и непотвърдените слухове за престъпления, грабежи и изнасилвания. Той, изглежда, се е появил около празниците Ейд ал Фитр и Ейд ал Адха (Рамазан байрам и Курбан Байрам, тази година съответно през май и август). Хиляди сирийци са отпътували от Турция за Сирия за религиозните празници и мнозина се питат: ако Сирия е безопасна за посещения, не трябва ли останат там. Севилай Йълман, колумнист в 'Хабертюрк', пита защо отиват въпреки 'кръвожадния режим' и 'защо се връщат в Турция, ако всичко е наред'.<br />

© Associated Press

Публикация на "Ал Монитор" от края на юли показва и още един източник на напрежение, отвъд проблемите с работата, културните различния, капсулирането и непотвърдените слухове за престъпления, грабежи и изнасилвания. Той, изглежда, се е появил около празниците Ейд ал Фитр и Ейд ал Адха (Рамазан байрам и Курбан Байрам, тази година съответно през май и август). Хиляди сирийци са отпътували от Турция за Сирия за религиозните празници и мнозина се питат: ако Сирия е безопасна за посещения, не трябва ли останат там. Севилай Йълман, колумнист в "Хабертюрк", пита защо отиват въпреки "кръвожадния режим" и "защо се връщат в Турция, ако всичко е наред".

В тази обстановка Ердоган се надява да договори със САЩ създаването на свободна зона в северна Сирия и заплашва с военна операция (наричана от Вашингтон немислима), ако това не се случи.

Анализаторът от Вашингтонския институт за близкоизточна политика Сонер Чагаптай смята, че Ердоган, подкрепата за когото според него намалява и заради сирийците, е готов да отиде и по-далеч. "Дори може да иска да договори сделка с режима на (Башар ал) Асад, признавайки го като законно правителство на Сирия в замяна на това Дамаск да позволи на бежанците да се завърнат." Най-малкото той ще поиска Турция да запази контрол над земите си в Сирия, за да могат още от тях да се приберат.

Лидери в Европа изгубиха значително време и енергия за дребни политически цели, вместо да премислят политиките си за интеграция. А застаряващото население и нуждите на икономиката предполагат, че миграцията към Европа едва започва. Събитията в Турция от последните месеци (чийто прираст слабо забележимо, но трайно се забавя) показват, че Анкара, която се държеше нравоучително с Европа, всъщност е избрала същия път.

Източник/ци: https://www.dnevnik.bg/sviat/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!