Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Тиери Волтон: Защо осъждаме престъпленията на нацизма, а приемаме тези на комунизма?
Автор: Александър Девекио, “Фигаро”
“Ленин е изобретателят на комунистическата система, всички останали ръководители само са я прилагали, разкрасявайки методите му. В историята на комунизма няма разрив, а приемственост, нещо по-лошо: влошаване с апотеоза на абсолютната драма на червените кхмери в Камбоджа. Независимо дали го искаш или не, да твърдиш, че си комунист, или да си бил такъв без съжаление, означава, че се нагърбваш с тази история и тази равносметка. Можем ли да си представим един национал-социалистически симпатизант да се оправдава за нацистката политика? Затова и равносметката на комунизма е толкова трудна за разбиране. Тя засяга толкова хора в световен мащаб, че предпочитат да я забравят или отрекат”. В новата си книга, Le Négationnisme de gauche (Левият негационизъм), Тиери Волтон анализира историческата и идеологическа слепота на определена част от левицата за престъпленията на комунизма. Според френския историк това отрицание е не само морален въпрос, но и пречи на ясното възприемане на днешните предизвикателства: експанзионизма на Китай и възхода на ислямизма. Интервю с Тиери Волтон публикува "Фигаро".
- Защо тази книга срещу “левия негационизъм” се появява днес? Защо този въпрос е толкова важен в един преобладаващо “постокомунистически” свят?
- Именно защото живеем в посткомунистически свят, е важно да разберем каква беше тази идеология и произтичащата от нея система, да видим какво е останало днес в страните, които продължават да се осланят на нея, и в главите на хората, които тази доктрина е очаровала.
Преди две години, по повод 100-та годишнина от октомври 1917 г., събитието, поставило началото на комунистическия ХХ век, истинската реалност на тази трагична история остана скрита от много клишета, въпреки доказаните и безспорни факти. Именно това е негационизмът: не тълкуване на историята, което е въпрос на мнение, а отричане на реалността.
Представянето на появата на комунизма като красиво завоевание на човека, с неговите славни страници, разпространявани от тогавашната пропаганда, целяща именно да скрие истината за драмата, които повечето медии използваха преди две години, без да помислят, символизира устойчивостта на този негационизъм.
Ако не погледнем в лицето тази история, сме обречени да не разберем нейното наследство, като политиката на Русия при Путин, популисткия уклон на някои бивши социалистически европейски страни или пък експанзионизма на Китай. В по-широк смисъл, ако не видим равносметката от комунизма, ако я омаловажим или по-лошото - отречем, може да позволим на други смъртоносни идеологии от този или различен тип да предизвикат същите катастрофални последици. Борбата с левия негационизъм, както всички форми на негационизъм, е колкото въпрос на морал, толкова и предпазна мярка, в името на “Никога повече!”.
- С отричането на нацистките престъпления се борим сурово, докато отричането или омаловажаването на престъпленията на комунизма се приема. Как си обяснявате този двоен стандарт?
- Двата случая са различни. На първо място, нацизмът беше победен и осъден от победителите, комунизмът рухна сам и не беше обект на никакъв процес, бил той и морален. Така че нашето отношение към миналото не е едно и също. Освен това техните идеологии нямат нищо общо: едната е изключваща, докато другата, обратното - претендира, че е обединителна. От едната страна - избран народ срещу всички останали народи, а от другата - обещанието за светло бъдеще за цялото човечество. Нацизмът развива неравенството на расите, докато комунизмът предлага класово равенство; отхвърляне срещу привличане, така да се каже. Егалитарното общество, обещано от комунизма, грабва всичко хора, това е причината, поради която е толкова трудно да се приеме неговата равносметка, защото тя убива всяка надежда.
Впрочем, и това е от съществено значение, геноцидът над евреите е посегателство към всички хора, защото става дума за елиминиране на Другия, т.е. на мен, защото аз винаги съм друг за някого. Класовото изтребление, извършено от комунистите, е по-позволено, ако смея да кажа, тъй като става дума за елиминиране на политическия враг, нещо, което хората винаги са практикували, откакто живеят в общество. Само че, и в това е същественият и злокобен принос на комунизма за човечеството, никога държавите не са практикували толкова кървава гражданска война срещу собствения си народ, както онези, които се осланят на тази идеология.
- Често се смята, че отрицателите на газовите камери идват от крайната десница. Вие обяснявате, че идеологическият произход на негационизма е по-сложен и може да има пропускливост между крайнодесния и крайнолевия негационизъм…
- Сред отрицателите на газовите камери има такива, които са водени от расови причини, които изобличават претенциите на евреите, че са богоизбран народ и, в крайна сметка, са заслужили съдбата си. Обвиняват ги, че искат да оползотворят мъченичеството си. Те се стремят да омаловажат геноцида, да докажат, че лагерите за изтребление не са били това, което се говори.
На другия борд, който е политически, са онези, които твърдят, че Аушвиц е послужил за параван на съюзниците, на капиталистическите демокрации, за да скрият или омаловажат собствените си престъпления (колониализъм, експлоатация от човек на човека и т.н.). Те също поставят под съмнение мащаба на престъплението. Подобно обяснение размахват отрицателите на комунистическата равносметка, които твърдят, че изтъкването на драмата на ГУЛАГ служи да се прикрият злоденията на капитализма. По това всички негационисти си приличат.
- Защо левият негационизъм, както и десният, често вървят ръка за ръка с антисемитизма?
- Крайнодесните и крайнолевите негационисти се обединяват в изобличението на Израел - който, според едни, е алиби за западното чувство за вина, а според други - предмостие на капитализма-империализма на арабска земя. За щастие, антисемитизмът е отхвърлен, всички твърдят, че са антиционисти, но в действителност винаги Евреинът, Другият е този, който пречи, за когото става дума.
Антисемитизмът не е привилегия на нито един лагер. На расовата конотация на десницата съответства класовата визия на левицата, която дълго време е отъждествявала евреите с богатите. Това сближаване на негационизмите на гърба на Израел - независимо какво мислим за политиката, водена от тази държава - е червено-кафяво превъплъщение, негласно споразумение срещу общия враг, подобно на предвоенния пакт Хитлер-Сталин срещу демокрациите.
- Китай, който прие глобализирания капитализъм, днес се радва на известна политическа и медийна снизходителност. Не е ли той не по-малко комунистически?
- Комунизмът на власт се характеризира с един безспорен и боготворен лидер, една-единствена идеология, една партия. Китайската народна република отговаря на тези критерии. При комунизма е важен абсолютният контрол на властта, като този на китайската партия-държава. Капиталистическата алчност, която е сляпа пред необятния пазар на бившата империя, послужи и все още служи на тази тоталитарна комунистическа власт да укрепва могъществото на страната и да утвърждава контрола си над обществото.
Някои демокрации започват да схващат това, докато Пекин все повече налага своите възгледи на международната сцена. В историята има едно правило, че режим, който потиска собствения си народ, какъвто е случаят с комунистите в Китай, представлява заплаха и за своите съседи. Така че възходът на китайския империализъм е потенциална опасност. Медиите, смаяни от успехите на Народната република (дължащи се до голяма степен на западните инвестиции, да не го забравяме), започват също да се тревожат. Беше време.
- Каква е отговорността на интелектуалците, особено на френските, за този негационизъм? Защо комунизмът упражнява такова влияние върху тях?
- Днешният ляв негационизъм се корени в слепотата на интелектуалците за комунизма през целия ХХ век. Създаването от Ленин на партия на професионални революционери, предназначена да замени загиващия пролетариат, който се е обуржоазил, за да прави революция, позволи на дребнобуржоазните интелектуалци (средата, от която произлизат повечето комунистически ръководители) да се окажат в сърцето на случващата се история.
Марксизмът-ленинизмът отговори на стремежа на интелектуалците, които още от Платон мечтаят да водят народа, предлагайки му и ръководство, и пътен лист: да направят революция, за да построят социализма, който трябва да доведе до комунистически рай. Най-тъжното в тази слепота е предателството на надеждата от самата комунистическа практика. Действително всички интелектуалци, които не се подчиниха на партийната линия, бяха първите ликвидирани от въпросните режими, под аплодисментите на техните колеги на Запад, които оставаха опиянени от доктрината. Във Франция традицията на политическа ангажираност на интелектуалците, още от епохата на Просвещението, обяснява особеното им влечение към комунизма, със съпътстващата го слепота.
- Според троцкистите ленинизмът няма нищо общо със сталинизма. Не се ли отклони от правия път комунистическата идеология? Може ли да бъдеш комунист, без да си солидарен с неговите масови престъпления?
- Ленин е изобретателят на комунистическата система, всички останали ръководители само са я прилагали, разкрасявайки методите му. В историята на комунизма няма разрив, а приемственост, нещо по-лошо: влошаване с апотеоза на абсолютната драма на червените кхмери в Камбоджа.
Независимо дали го искаш или не, да твърдиш, че си комунист, или да си бил такъв без съжаление, означава, че се нагърбваш с тази история и тази равносметка. Можем ли да си представим един национал-социалистически симпатизант да се оправдава за нацистката политика? Затова и равносметката на комунизма е толкова трудна за разбиране. Тя засяга толкова хора в световен мащаб, че предпочитат да я забравят или отрекат.
- Същите ли са механизмите на отрицанието на някои интелектуалци по въпроса за ислямизма?
- До известна степен има сходство между комунизма и ислямизма, разбиран като политическа интерпретация на мюсюлманската религия: една и съща претенция, че искат да променят хората, налагайки им общи начини на живот, и една и съща амбиция да властват над света. Възможна е идеологическа замяна от едното към другото. Към това се прибавя една и съща омраза към демокрацията - капиталистическата, в случая с комунизма, нерелигиозна, в случая с ислямизма.
За да опростим: от една страна, има отворени общества, като нашето, от другата са неговите врагове - вчера комунистите, фашистите и нацистите (по реда на появата им на сцената през ХХ век), днес - ислямистите.
- Как бихте определили днешното ислямо-левичарство? Не е ли твърде неясно това понятие?
- Радикалността на терористите ислямисти се харесва на някои леви екстремисти, които виждат в нея продължение на класовата борба, уподобявайки терористите с “прокълнатите на земята”, с изоставените от глобализацията, което не е вярно, защото спонсорите и извършителите на атентати произлизат най-често от образованите, дори привилегировани среди.
- Трябва ли да има закони за левия негационизъм или това само ще го засили?
- Историята няма нищо общо със закона, в противен случай попада в капана на официалната история, характерна за диктатурите и тоталитарните режими. Историческата истина е дълго пътуване, което зависи единствено от дебата между историците, между гражданите също. Историята се пише чрез съпоставянето на идеи, като фактите, разбира се, не бива да се отричат, нито изкривяват според едно или друго убеждение. Освен това, забраната винаги рискува да привлече екстремисти от всякакъв вид, склонни да мислят, че крият нещо от тях. С негационизма трябва да се борим с оръжията на критиката.
Превод от френски: Галя Дачкова
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!