Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Петър Воденски: Турция гледа на Балканите като на бивша територия на Османската империя

Автор:

 

Петър Воденски е дипломат. Бил е генерален консул в Истанбул (1990) и посланик в Анкара (1991-1992),Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти е бил началник на Кабинета на министъра на външните работи (при Станислав Даскалов и Соломон Паси).Член на Стратегическия съвет към президента, създаден на 18 март 2019 г.

- Посланик Воденски, говорителят на турското външно министерство Хами Аксой заяви вчера, че речта на турския дипломат №1 Мевлют Чавушоглу е била „неправилно и погрешно преведена, интерпретирана и изкривена в българската преса“. В изявлението се казва още, че „приятелството ни с България е основано на здрави основи и няма да бъде провалено с подобни игри“. Два въпроса възникват в тази връзка: погрешен ли е бил преводът и дали уверенията на Аксой могат да се приемат като форма на извинение за случилото се? Като опит да се затвори страницата?

- Това не е никакво извинение, това просто е едно съвсем обикновено изявление на турския говорител. В него дори не са се опитали да намерят нещо по-интересно от фразата „преводачът е виновен, а също и злонамерени кръгове в България, които тълкуват грешно“. В учебника за пиар са изброени редица други хватки за излизане от неудобната ситуация, в които турският министър на външните работи сам се постави.
Но има и нещо обнадеждаващо – това изявление поне показва, че турските представители са ни разбрали и са се видели принудени да предприемат някакъв ход, с оглед - както казвате – „да се затвори страницата“.

- България – чрез външния министър и премиера, реагира бързо и адекватно на провокацията. Очаквате ли обаче политиката на Турция на Балканите, а в частност – България, да продължи да се развива в познатото русло на намеса и покровителство. Основно чрез турската Агенция по вероизповеданията – Дианет, но и чрез прокси-политически формации?

- В момента – без присъствието в турското правителство на Давутоглу – продължава, при това с още по-голяма плътност, да се прилага на практика неговата концепция на неоосманизъм, изложена концептуално в книгата му „Стратегическа дълбочина“. Турция гледа на Балканите (а и не само на тях) като на бивша територия на Османската империя, и прокарва политиката си със създадените инструменти в лицето на Дианет (правителствена дирекция по религиозните дела), МИТ (националната разузнавателна организация), ТИКА (турска агенция за сътрудничество и развитие), културния институт „Юнус Емре“. 

В редица балкански страни, както и в Западна Европа, има протурски политически партии, като се смята, че в България те са най-силни – буквално преди дни една от тях, (за която се смята, че е финансирана от Анкара), постави въпроса за признаване в България на турско национално малцинство (б. а. - ДОСТ).
Тази политика неминуемо ще продължи. Тук трябва да се зададе въпросът – какви мерки предприема България за пресичане на подобна намеса?

- Какви според вас трябва да са те?

- Мерки по линия на ДАНС, Прокуратурата, прекратяване на външното финансиране на конфесиите, осъвременяване на Закона за двойното гражданство и прочее. 

- Изказването на Чавушоглу бе предизборно, но не постигна целите си. Управляващата Партия на справедливостта и развитието изгуби местния вот в знакови места като Истанбул, Анкара, Измир. Дали тази загуба няма допълнително да радикализира властта в Турция?

- Според мен е малко пресилено да се каже, че ПСР е претърпяла поражение на тези избори. Да, загубата на няколко големи градове, като Анкара и особено Истанбул, е болезнена, но в същото време ПСР – в сравнение с президентските избори преди една година – взе 2% повече гласове. А и да не забравяме, че има законови възможности за преразглеждане на положението – например съдебни обжалвания, предвид факта, че на фона на 27 000 повече гласа за опозицията в Истанбул, има около 300 000 бюлетини, обявени за недействителни. В Анкара положението е сходно.
Смятам, че Ердоган продължава да държи здраво властта в ръцете си, като има пълната свобода да я упражнява според своите решения, при това напълно в съзвучие със законодателството.

- Като основна причина за загубата на големите градове се сочи кризата в Турция – инфлация, безработица, нестабилност. Какви са вашите прогнози за икономическото развитие и какво ще е влиянието върху политическите процеси? Може ли да се стигне до износ на проблемите, което може да засегне пряко България?

- Действително Турция изпитва икономически трудности, но подобни сигнали имаше и преди една-две години. Именно затова Ердоган изтегли президентските избори с година напред. Турската валута изгуби около 40% от стойността си, инфлацията е около 20%, три милиона и половина са безработни. Ситуацията бе допълнително усложнена поради санкциите, които Тръмп наложи на Турция. На този фон, усилията на правителството за справяне с трудностите пораждат симпатия – макар на моменти те да са по-скоро пожелателни, отколкото ефективни.

- Западните медии подчертават, че Ердоган може да бъде победен, че „който загуби Истанбул, губи Турция“. Реалистични оценки или прибързано ликуване?

- Не виждам причини за скорошното слизане от властта на Ердоган. Още повече, че следващите избори в Турция са през 2023 година.
В същото време, във философски план, всички ние рано или късно се отдръпваме, било в биологичен смисъл, било то в политически. Всяко нещо, което има начало, има и край. По този повод, нека пожелая щото Аллах да даде здраве и живот на Ердоган.

- Позволете и въпрос, свързан с ключов за България газов проект - „Турски поток“. Държи ли и тук южната ни съседка коз, с който може да се включи в геополитическата игра?

- Още преди десетина години група колеги си задавахме в служебно-приятелски кръг въпроса: „Дали е зависимост да купуваме от Русия енергоносители, и дали е зависимост да купуваме чрез Турция същите тези енергоносители? Дали във втория случай зависимостта ни не се увеличава двойно?“
Смятам, че Турция няма да пропусне да се възползва от споменатия от Вас „коз“.

Източник/ци: http://epicenter.bg/article/Petar-Vodenski--Turtsiya-gleda-na-Balkanite-kato-na-bivsha-teritoriya-na-Osmanskata-imperiya/179228/11/0

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!