Как призракът на комунизма управлява нашия свят

Трета глава: Масови убийства в Изтока

Втора глава: Европейски наченки на комунизма

Първа глава: Стратегиите на дявола за унищожаване на човечеството

Как призракът на комунизма управлява нашия свят: Въведение

Как призракът на комунизма управлява нашия свят: Предговор

Съдържание

Въведение

1. Насилствените основи на комунистическото управление
а. Възходът на съветските комунисти
б. Китайската комунистическа партия завзема властта

2. Масовото избиване на работническата класа
a. Потискане на съветските работници и селяни
б. Следване на съветския модел

3. Абсолютната жестокост на комунистическата партия
a. Зверства на съветския комунизъм
Гулаг: вдъхновение за хитлеровите лагери на смъртта
Съветският гладомор (убийства чрез глад)
Големият терор се обръща срещу съветския елит
б. Зверства на ККП
Големият китайски глад
Фанатичните кръвопролития и културният геноцид на Културната революция
Невиждано зло: преследването на Фалун Гонг

4. Износ на червен терор

Въведение

Измина цяло столетие откакто комунистическата партия завзе властта в Съветския съюз. По данни, събрани от Конгреса на САЩ, комунистическите режими са отговорни за смъртта на най-малко 100 милиона души. [1] "Черната книга на комунизма" описва подробно тази история на убийства. [2]

От разсекретени документи на правителства на нации от бившия Съветски съюз и Източна Европа, както и от официални данни за жертвите на комунистическите политически кампании в Китай и Северна Корея, обществото придобива добра представа за пристрастеността на комунистическата партия към убийствата.

Комунистическият тоталитаризъм е често сравняван с този на нацистите. Макар да има много сходства, е налице едно решаващо различие, което е често пропускано: нацистите целяха да елиминират еврейския народ, докато целта на комунизма надхвърля физическото избиване.

Вярващите не считат физическия разпад за истинска смърт, тъй като душата отива в рая или се ражда отново в цикъла на прераждане. Комунистическата партия използва убийството като инструмент за посяване семената на терора в умовете на хората, принуждавайки ги да приемат неговата зла идеология. Посредством унищожаването на нравствеността, хорските души са обречени на вечни мъки. Комунистическата партия цели унищожаване не само на физическото тяло на човек, а също и неговата душа.

Допълнителна характеристика на комунистическата партия е интензивността, с която провежда вътрешни чистки и избира най-жестоките водачи. За мнозина е трудно да разберат обосновката зад варварството, причинено от комунистическата партия сред нейните собствени редици, включително на онези, станали жертви само заради отклоняване от партията по определени въпроси, а иначе изцяло лоялни на партията и нейното ръководство.

Една причина е, че комунистическата партия, в своя бунт срещу боговете и човечеството, притежава инстинктивен страх, че краят ѝ винаги дебне зад ъгъла. За да подсили себе си, партията има нужда да набира хора, които нехаят за морално правилното и грешното. Тези хора изпъкват в процеса на кръвопролитията, и тяхното издигане до лидерски постове позволява на призрака на комунизма да осигури увековечаване на своята земна тирания.

През 1989 г., кадри на китайската комунистическа партия (ККП), които отказват да участват в кръвопролитията на площад "Тиенанмън" на 4 юни, биват прочистени. Дзян Дзъмин, който демонстрира своята жестокост по време на събитията, е повишен до лидер на ККП. След като Дзян започва преследването на Фалун Гонг през 1999 г., той повишава служители като Луо Ган и Джоу Юнкан до високи постове, тъй като те демонстрират своята способност да извършват най-безмилостните престъпления в преследването.

Друг мотив за убийство е да набира участници от обществеността, както това беше правено по време на Културната революция. Като извършват убийства и други престъпления, масите се замесват като съучастници във варварството на ККП, а най-жестоките извършители стават най-преданите последователи на партията. Дори днес, много бивши членове на Червената гвардия, извършвали нападения и убийства по време на Културната революция, не изразяват каквото и да било разкаяние за своите престъпления, казвайки, че не съжаляват за събитията в своята младост.

Нещо повече, като убива своите жертви открито и умишлено, комунистическата партия сплашва обществото и го държи в подчинение.

Всичко това ни позволява да изложим един общ принцип: през историята, убийства са извършвани при тиранични правителства или по време на война, защото има враг, който трябва да бъде победен. Характерно за комунистическата партия е, че тя трябва да има враг, а ако няма врагове, трябва да ги изобрети, за да може да продължи да убива.

В страна като Китай, с дълга история и богата култура, комунистическата партия не би могла да постигне своите цели без продължителни убийства. По традиция, китайският народ вярва в и почита божественото. Потопен в 5000-годишно културно наследство, китайският народ иначе не би толерирал съществуването на варварската и безбожна комунистическа партия. Единственото средство на ККП да поддържа своето управление, както бе научено от съветския пробен опит, е употребата на масови убийства.

1. Насилствените основи на комунистическото управление

Бидейки въплъщението на зъл призрак, отправната точка на комунизма не може да не е непочтена. След като Карл Маркс обяви, че "Един призрак броди из Европа — призракът на комунизма", бандити и побойници основаха Парижката комуна, унищожавайки френската столица и нейните несравними произведения на изкуството и културата. В Русия и Китай, комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) и ККП завзеха властта чрез жалки актове на заговор и кръвопролитие.

а. Възходът на съветските комунисти

През февруари 1917 г., недостиг на храна и влошаващи се условия на труд карат работниците в руската промишленост да обявят стачка. Докато безредиците обхващат страната, цар Николай II абдикира, и е формирано временно руско правителство. Научавайки за тези събития, Владимир Ленин незабавно се връща в Русия от заточение в Швейцария.

По това време бушува Първата световна война. Страните между Русия и Швейцария са все воюващи. В края на 2007 г., германското списание "Дер Шпигел" разкри 90-годишна тайна: кайзер Вилхелм II, който счита Русия за сериозна заплаха, осъзнава, е Ленин може да причини беда за Германия, затова позволява на Ленин да пътува през Германия към Швеция, после Финландия и накрая обратно към Русия. Вилхелм II също предоставя пари и боеприпаси на Ленин. Към края на 1917 г., Ленин е получил 2.6 милиона марки от Германия. [3]

Ето какво казва Уинстън Чърчил за ролята на Германия в завръщането на Ленин: "Използваха най-смъртоносното оръжие в Русия. Върнаха Ленин в плътно запечатан камион, сякаш превозваха някакъв вид чумен вирус обратно към Русия." [4]

Ленин извършва държавен преврат на 7 ноември 1917 г., или 25 октомври, по традиционния юлиански календар. С Октомврийската революция, Ленин сваля временното правителство и установява първия в света комунистически режим.

Но в демократичните избори за Всерусийското учредително събрание на 5 януари 1918 г., Партията на социалистическите революционери (ПСР, есери) печели мнозинството гласове на национално ниво, срещу болшевишката партия на Ленин, която контролира правителствената администрация. От електорат от 44.4 милиона души, 40 процента гласуват за ПСР, и болшевиките губят при 20 процента разлика.

След това поражение, Ленин нарушава обещанията си и обявява Учредителното събрание за "враг на народа". След като предварително са се подготвили да въведат военно положение в деня на срещата на Събранието в руската столица Петроград, болшевиките мобилизират войски и разпускат със сила Учредителното събрание, унищожавайки демократичния процес в Русия.

Октомврийската революция и последващият преврат на Ленин е произходът на всички свързани с насилие комунистически движения по света през 20-и век. Тя даде началото на възхода на комунизма и на безбройните последващи катастрофи.

б. Китайската комунистическа партия завзема властта

След 1917 г., когато Съветският съюз е току-що образуван, той изнася революцията в Китай, възползвайки се от факта, че Република Китай се е присъединила към Третия комунистически интернационал, или Коминтерна.

Болшевиките изпращат Григорий Войтинский в Китай, да учреди местна комунистическа организация. Тогава тя изпраща Михаил Бородин да организира съюз между Националистическата партия на Китай (Куоминтан) и Съветския съюз. По силата на това споразумение, нововъзникналата китайска комунистическа партия получава възможности за бърз растеж, чрез подкопаване на Куоминтан.

По време на Първата световна война, през осемте години, когато Куоминтан води настървена война срещу нашественическата японска армия, ККП използва конфликта като прикритие, докато разширява своите сили. Когато японците нахлуват в Китай, Червената армия е почти разгромена, но когато Китай побеждава, комунистическите сили се гордеят с 1.32 милиона души редовни военни части и 2.6 милиона души милиция. След капитулацията на Япония, ККП използва закрилата на мирните преговори с Куоминтан, тайно да разшири още повече своите сили.

Междувременно, дипломатическите усилия на ККП карат САЩ и Съветския съюз да изоставят своите политики на подкрепа към националистите. През 1949 г., ККП окончателно разгромява правителствените сили на Куоминтан, установявайки най-злия тоталитарен комунистически режим на земята.

В тази кулминационна точка от историята на световното комунистическо движение, то контролира една трета от човечеството и световната територия, тъй като обхваща Русия и Китай, най-големите в света нации по размер и население. Комунистически правителства се ширят на големи отрязъци от Европа и Азия, а много държави в Африка, Южна Америка и югоизточна Азия стават довереници или съюзници на КПСС или ККП.

Милиони хора дават живота си на бойните полета на Втората световна война, но с неочакван резултат: главоломна експанзия на тоталитарния комунизъм.

2. Масовото избиване на работническата класа

От теориите на Маркс до реториката на тоталитарните комунистически режими, всички са изпълнени с принципа на упование на работниците и селяните от пролетариата, и с обещания за представляване на техните интереси. Но на практика, при комунистическата система, работническата класа понася най-големите злоупотреби.

a. Потискане на съветските работници и селяни

През 1918 г., след като Ленин незаконно разпуска Учредителното събрание, работниците са първите, които се противопоставят на комунистическата диктатура. В знак на протест срещу разпускането на събранието, десетки хиляди работници от Петроград и Москва провеждат паради и демонстрации. Болшевишки войници потушават бунта със смъртоносна сила, стреляйки по демонстранти и изпълвайки улиците на Петроград и Москва с кръвта на работниците.

Най-големият в страната работнически профсъюз, Всерусийският изпълнителен комитет на железопътния профсъюз, обявява стачка в знак на протест срещу болшевишкия преврат и печели широката подкрепа на много други работнически организации. Както прави с работниците от Петроград и Москва, КПСС потушава стачките със своите въоръжени сили, а Всерусийският профсъюз и други независими профсъюзи биват забранени.

Останалите работнически организации са постепенно поставени принудително под контрола на КПСС. През пролетта на 1919 г., гладуващи работници в градове из цяла Русия неколкократно обявяват стачка с искане на същите дажби като на тези на войниците от Червената армия, права на свобода на словото и на демократични избори, и премахване на политически привилегии, предоставени на комунистите. С всички тези движения се справя тайната полиция ЧК, която хвърля в затвора или застрелва стачкуващите.

През лятото на 1918 г., Русия се изправя пред масов недостиг на храна заради продължаващата гражданска война. През юни, докато страната е на ръба на глад, Ленин изпраща Йосиф Сталин в Царицин, да изземе зърното от басейна на река Волга, традиционно житница на руското земеделие.

Тиранията на КПСС предизвиква съпротива от селяните. През август 1918 г., селяни в Пензенска област вдигат въоръжено въстание, и бунтът бързо се разпространява в околните райони. КПСС изпраща войски да потуши въстанията, а Ленин изпраща телеграма на пензенските болшевики. Ето преводът на оригиналната руска телеграма, направен от британския историк Робърт Сървис:

I. Обесете (и гледайте обесването да се случи пред очите на хората) не по-малко от 100 известни земевладелци, богаташи, кръвопийци.

II. Обявете техните имена.

III. Изземете всичкото им зърно.

IV. Определете заложниците съобразно вчерашната телеграма.

Направете го по такъв начин, че на стотици километра наоколо, хората да могат видят, треперят, знаят, крещят... [5]

Преди Октомврийската революция, Тамбов е една от най-богатите провинции в Русия. За да изземе нейното зърно, Съветският съюз организира много "реквизиционни команди" и ги изпраща в района. Над 50 000 тамбовски земеделци формират местни отряди (зеленоармейци), за да се борят с реквизиционните команди на КПСС.

През 1921 г., изправен пред задачата да потуши Тамбовското въстание, съветският режим предлага военният командир Михаил Тухачевски да бори "хулиганите" с отровен газ. Употребата от Тухачевски на химически оръжия в комбинация с палежи из целия район, обезлюдява напълно голяма част от Тамбов. Според оценки, 100 000 тамбовски селяни, участвали в съпротивата, и техни роднини, са хвърлени в затвора или са изпратени в заточение. Около 15 000 души умират по време на бунта.

Повсеместните кръвопролития в Съветския съюз служат като всеобхватен модел за идното преследване на китайските работници и селяни от ККП.

б. Следване на съветския модел

Китай има обширна и задълбочена култура с история от 5000 години. Неговият народ е потопен в традицията на прекланяне пред боговете и почитане на божественото. Призракът на комунизма, неспособен да покори 5000 години традиция само със заговор, се справя с традиционната китайска култура чрез системно насилие.

ККП се цели в елитите на обществото, които служат като носители на традиционната култура; унищожава физическите артефакти на китайската цивилизация и прекъсва връзките между китайския народ и неговите богове. Китайското традиционно наследство е заменено от "партийна култура", разпространявана сред оцелелите от масовите убийства на ККП. Тя превръща младите в коварни "вълчета", и те служат като пионки на призрака в продължителното унищожаване на човечеството.

Веднага щом взема властта, ККП започва да изобретява врагове, започвайки с убийства на елитите. В провинцията, партията избива земевладелци и аристокрация. В градовете, тя избива предприемачи, създавайки атмосфера на терор, и плячкосва богатството на гражданското общество.

С цел да провокира селяните да избиват земевладелци и "богати земеделци", и да подкрепят новия комунистически режим, ККП прилага така наречената поземлена реформа, която обещава собствена земя на селячеството. Но след като избива земевладелците, ККП твърди, че земята ще бъде върната на селяните под формата на "кооперативи". На практика, това означава, че земята все пак не принадлежи на селяните.

През март 1950 г., ККП издава Директива за строго потискане на контрареволюционните елементи, известна като контрареволюционна кампания. Кампанията се концентрира върху убийства на земевладелци и богати селяни в провинцията. ККП обявява, че към края на 1952 г., са елиминирани над 2.4 милиона "контрареволюционери". Всъщност, са убити над 5 милиона души, което се равнява на близо 1 процент от цялото китайско население.

След като убива земевладелците и богатите селяни в провинцията, ККП започва кампаниите "Трите анти" и "Петте анти", за да избие богатите граждани. По време на движението, от януари до април 1951 г., само в Шанхай, се самоубиват 876 души, според непълни статистики. Сред тях, много капиталисти се самоубиват заедно с целите си семейства.

ККП не спира с изтребването на земевладелци и капиталисти; тя също ограбва богатството на селяни, дребни търговци и занаятчии. След масовите убийства, по-голямата част от работническата класа обеднява.

3. Абсолютната жестокост на комунистическата партия

a. Зверства на съветския комунизъм

Гулаг: вдъхновение за хитлеровите лагери на смъртта

На 5 септември 1918 г., Ленин нарежда създаването на първия съветски концентрационен лагер, на Соловетските острови, за лишаване от свобода, мъчения и масови убийства на политически затворници и дисиденти, противопоставили се на Октомврийската революция. КПСС продължава започнатото със съзвездие от концлагери из целия Съветски съюз — печално известните трудови лагери Гулаг от ерата на Сталин.

Системата Гулаг (терминът Гулаг е съкращение на руски език от Главно управление на наказателните лагери) придобива чудовищни размери под ръководството на Сталин, докато КПСС засилва политическия си терор и провежда още по-големи чистки. По времето на смъртта на Сталин през 1953 г., има 170 Гулаг администрации с над 30 000 отделни лагера разпръснати из Съветския съюз, което Александър Солженицин отлично описва като "Архипелагът Гулаг" в едноименната си книга.

В своята документална творба, Солженицин изброява 31 различни метода, използвани от съветската тайна полиция, да изтощи силите на затворниците и да ги принуди да признаят всяко престъпление. [6]

Изпратените в лагерите Гулаг страдат от постоянен недостиг на храна и дрехи, докато са принуждавани да извършват тежък труд 12 до 16 часа на ден в смразяващия студ на руските зими. Смъртността е огромна. Много хора са задържани заедно с целите си семейства, съпрузите в затвора, съпругите изпратени в изгнание. Не са пощадени дори възрастните, някои вече над 80-годишни. Осъдените варират от високопоставен партиен елит, държавни лидери и военни командири, до напълно обикновени граждани от всички професии, включително религиозни вярващи, инженери, техници, лекари, студенти, професори, работници във фабрики и селяни.

Обичайно е хората да вярват, че концентрационните лагери са творение на нацистите, но на практика, съветската система Гулаг е предшественик на подобни репресивни форми по света, както в комунистически, така и в некомунистически режими. Според бившия съветски офицер-разузнавач и известен историк Виктор Суворов, преди Втората световна война, Хитлер изпратил в Русия офицери от Гестапо, да обикалят и изучават опита, натрупан от руснаците при изграждането на Гулаг.

По консервативни оценки, между 1930 г. и 1940 г., по време на предвоенния терор на Сталин, в системата Гулаг са загинали над 500 000 затворници. Системата е разформирована през 1960 г. През 2013 г., уебсайт на руската държавна медия докладва, че над 15 милиона души са били осъдени и затворени в трудовите лагери Гулаг, а над 1.5 милиона са изгубили живота си.

Съветският гладомор (убийства чрез глад)

Комунистическите режими често убиват хора с глад. Между 1932 г. и 1933 г., украинският регион страда от геноциден масов глад, известен като "холодомор" и причинен от съветския режим.

След гражданската война, налагането от ККП на колективно земеделие среща широка съпротива от украинското селячество. За да се справи с нея, съветският режим определя повечето опитни земеделци като "кулаци" и ги заточва в северен Сибир и републиките в централна Азия. Премахването на кулаците е огромна загуба за украинското земеделие, и през 1932 г., земеделската продукция се срива.

През зимата на 1932-1933 г., съветското правителство прекъсва хранителните доставки към Украйна и поставя заграждения по границите на републиката. Първоначално, украинците оцеляват с домашни запаси от зеленчуци и картофи, но скоро те са иззети от партийните власти. Голям брой земеделци умират от глад. Изпаднали в отчаяние, хората се обръщат към канибализма и изяждат изровени трупове на котки, кучета и добитък.

Властите пречат на селяните да пътуват до градовете в търсене на храна. Много хора умират от глад, докато следват железопътните линии.

Гладът "холодомор" превръща над 1 милион украински деца в сираци. Много от тях остават бездомни и са принудени да просят храна в градовете. За да избегне неудобното положение, Сталин подписва заповеди, които позволяват на полицията да застрелва деца на 12-годишна възраст.

Смъртността през "холодомор" се оценява от около 2.5 милиона до 4.8 милиона души. По време на глада, телата на жертвите могат да бъдат видени навсякъде из улиците на Харков, столицата на Украйна.

Големият терор се обръща срещу съветския елит

Целта на призрака на комунизма е да унищожи цялото човечество, включително накрая своите последователи. Това се разиграва по време на сталинската ера, докато КПСС провежда кървави чистки сред собствените си редици. През 1928 г., Сталин се прицелва във висшите ешелони на комунистическото ръководство.

От 1,966 делегати на 17-ия конгрес на КПСС през 1934 г., 1,108 са арестувани по обвинения в контрареволюционна дейност. От 139 членове на Централния комитет, избрани на 17-ия конгрес, четирима от всеки петима са застреляни.

Между 1919 г. и 1935 г., съветското политбюро избира 31 членове, от които 20 са убити в сталински чистки. Лаврентий Берия, ръководител на тайната полиция на Сталин, веднъж казва: "Покажете ми човека и ще ви намеря престъпление." С изключение на Сталин, всички членове на политбюро, останали по времето на смъртта на Ленин през 1924 г. — Лев Каменев, Григорий Зиновиев, Алексей Риков, Михаил Томски и Лев Троцки — са екзекутирани или убити до 1940 г.

В Големия терор не е пощадена никоя част от обществото — репресии в религиозните, научните, образователните, академичните и артистичните среди предшестват чистките, които унищожават военния и политически елит. Основните жертви на сталинския терор са обикновените съветски граждани.

Колко са арестувани, убити, лишени от свобода или заточени от Сталин в Големия терор? Дори днес няма пълни данни или отговори на този въпрос. В навечерието на разпада на Съветския съюз през юни 1991 г., Владимир Крючков, директор на КГБ, казва, че между 1920 г. и 1953 г., около 4.2 милиона души са "репресирани", 2 милиона от които през Големия терор.

Александър Яковлев, реформистки политик от ерите на Съветския съюз и Елцин, казва в интервю през 2000 г., че жертвите на сталинските репресии наброяват най-малко 20 милиона. [7]

б. Зверства на ККП

От 1949 г. — годината на основаване на режима на ККП — до 1966 г., десетки милиони китайци изгубват живота си в Кампанията за потискане на контрареволюционерите, кампаниите "Трите анти" и "Петте анти"; Антидясното движение и големия глад, причинен от Големия скок напред.

Този период е последван от кървава борба вътре в ККП. Докато расте ново поколение китайци, възпитани да бъдат атеистични "вълчета", индоктринирани с образованието на партийната култура на комунизма, призракът на комунизма започва кампания с дори още по-яростни убийства и унищожение, за да изличи 5000 години традиционна китайска култура.

Големият китайски глад

Между 1959 г. и 1962 г., Китай преживява най-смъртоносния глад в света. За да измами света, ККП твърди, че става въпрос за "три години природни бедствия".

Всъщност, през 1958 г., ККП внезапно започва движението с народните комуни и кампанията Големият скок напред. Тези безумни планове, които изчерпват зърнените запаси и унищожават китайската земеделска продукция, са подкрепяни от вълна от лъжливи доклади, написани от служители на всички ръководни нива, от селските райони до градовете. ККП използва тези доклади като основание да събира зърно от селяните, които са принудени да предадат на режима своите храна, семена и фураж.

Административните органи на ККП на всички нива изпращат отряди в провинцията. Те използват мъчения и разпити, да изтръгнат последното късче храна от злочестите селяни. Следвайки примера на съветските комунисти, ККП пречи на селяните да влязат в градовете да търсят храна, по този начин причинявайки масова смърт на семейства и дори на цели села. Канибализмът е повсеместен, а телата на жертвите на глада изпълват провинцията. Когато селяните са хващани да крадат, за да оцелеят, биват убивани.

Зърното, иззето от правителството, е търгувано за огромни количества съветски оръжия или за злато, с което ККП изплаща дългове, докато затваря очи за загубата на живота на китайски поданици. Само за три години, Големият китайски глад ликвидира десетки милиони хора.

Фанатичните кръвопролития и културният геноцид на Културната революция

На 16 май 1966 г., ККП публикува "Известие на централния комитет на китайската комунистическа партия", което бележи началото на Културната революция. През август, ръководени от децата на високопоставени кадри на ККП, гимназиални ученици в Пекин основават банда на червеногвардейците (хунвейбини). Бандата беснее из Пекин, в неистови претърсвания, нападения и убийства. До края на месеца, известен като "червения август", в Пекин са убити хиляди хора.

В пекинския квартал Дасин, за шест дена, между 27 август и 1 септември, са убити 325 души от 48 производствени бригади на 13 народни комуни. Загиналите са на възраст между 80 години и 38 дена, а 22 семейства са напълно изличени. Червеногвардейците бият със сопи, намушкват или удушават своите жертви. Убиват пеленачета и малки деца, като стъпват на единия крак и разкъсват детето на две.

Докато призракът на комунизма направлява хората да бият и убиват, той изтрива тяхното човешко състрадание, промивайки мозъците им с лозунга "отнасяй се с врага си с вцепеняващата жестокост на суровата зима". С всяко престъпление срещу човечеството, ККП измества традиционната култура и моралната добродетел на китайците. Отровени от партийната култура, много хора стават машини за убийства.

Когато повечето хора виждат или научават за кръвожадните действия на тоталитарната комунистическа държава, те са стъписани как някой може да пропадне до такова нечовешко варварство. Истината е, че те са обладани от прогнили демони и изродени духове, контролирани от призрака на комунизма.

Оценката на щетите от Културната революция е плашеща задача. Повечето проучвания предполагат минимум 2 милиона жертви. Рудолф Джоузеф Румел, американски професор, разследвал масови кръвопролития, пише в книгата "Кървавият век на Китай", че Културната революция е отнела живота на 7.73 милиона души.

Дун Баосюн, доцент в Шандунския университет в Китай, и Дин Лундзя, заместник-директор на Изследователската служба за партийна история в Шандун, издават в съавторство през 1997 г. книга със заглавие "Оправдайте невинните – реабилитирайте погрешно обвинените и осъдените". Книгата цитира Йе Дзиенин, по това време заместник-председател на Централния комитет на ККП, да прави следните изявления по време на закриване на централна работна конференция на 13 декември 1978 г.: "Две години и седем месеца изчерпателно разследване от Централния комитет установи, че по време на Културната революция са загинали 20 милиона души, над 100 милиона са пострадали от политическо преследване, ... и са прахосани 800 милиарда юана (198 милиарда лева)."

Според "Избрани произведения на Дън Сяопин", между 21 и 23 август 1980 г., лидерът на ККП, Дън Сяопин, е дал две интервюта на италианската журналистка Ориана Фалачи, във Великата зала на народите.

Фалачи пита: "Колко души са загинали в Културната революция?" Дън отвръща: "Колко души наистина загинаха в Културната революция? Цифрата е астрономическа и никога не може да бъде пресметната."

Дън описва типичен случай: Кан Шън, началник на тайната полиция на ККП, обвинява партийния секретар на провинция Юннан, Джао Дзиенмин, в измяна и че е агент на Куоминтан. Джао не само е хвърлен в затвора, крахът му афектира 1.38 милиона души в провинцията, 17 000 от които са преследвани до смърт, а 60 000 бити до инвалидност.

Невиждано зло: преследването на Фалун Гонг

Десетилетия на смъртоносно насилие и атеистично индоктриниране от китайската комунистическа партия се отразяват силно на моралния облик на обществото, принизявайки го далеч по-надолу от стандартите на боговете за човечеството. Дори мнозина, които все още вярват в боговете, са невежи какво е истинска вяра, тъй като са пленници на фалшиви религиозни организации, контролирани от ККП. Ако ситуацията продължава да се влошава, човечеството ще се изправи пред някаква форма на изчезване, както е предсказано в свещените текстове на всяка древна цивилизация.

В Китай, през пролетта на 1992 г., за да възстанови човешкия морал и да предостави път за спасение, г-н Ли Хонгджъ преподаде Фалун Гонг, също известен с името Фалун Дафа, духовна практика, основана на вярата в принципите истинност, състрадателност и толерантност.

Лесна за научаване, практиката Фалун Гонг се разпространява из Китай само за няколко броени години. Докато последователите (практикуващите), заедно със своите роднини и връстници, преживяват чудесата на подобрени здраве и характер, десетки милиони хора започват да практикуват в Китай и по света. С толкова много хора, практикуващи самоусъвършенстване (култивация) по Фалун Гонг и придържащи се към по-високи стандарти, обществото започва да преоткрива своите морални устои.

Но призракът на комунизма е решен да попречи на човека да бъде спасен от Създателя. По тази причина, той унищожава традиционните култури и покварява човешките морални ценности. Разбира се, в лицето на Фалун Гонг той вижда своя най-голям противник.

През юли 1999 г., тогавашният лидер на ККП, Дзян Дзъмин, еднолично нарежда системно преследване на Фалун Гонг и неговите последователи. В жестока кампания, която обхваща всяко кътче на Китай, ККП прилага всеки възможен метод в усилията си да изпълни заповедта на Дзян: "Убийте ги физически, докарайте ги до банкрут и унищожете репутацията им".

Партийните говорители подлагат китайския народ на постоянна пропаганда, изпълнена с омраза и клевети срещу практиката Фалун Гонг, отхвърляйки нейните принципи истинност, състрадателност и толерантност, в полза на лъжи, порочност и борба.

Злият призрак води обществото до нови падения в моралния упадък. В атмосфера на омраза и репресии, изваден от летаргия, китайският народ не обръща внимание на преследването, случващо се наоколо, предавайки Будите и боговете. Някои жертват своята съвест и участват в кампанията срещу Фалун Гонг, невежи за факта, че в този процес се самопогубват.

Призракът на комунизма не ограничава преследването до пределите на Китай. Той заглушава нации в свободния свят, докато китайският режим извършва необуздани лишаване от свобода, убийства и изтезания на последователи на Фалун Гонг. Заситен с икономически стимули, свободният свят прие лъжите на партията, давайки на преследвачите свобода да извършват най-тежките престъпления.

В преследването на Фалун Гонг, ККП извършва зло, невиждано досега: отнемане на органи от живи хора. Бидейки най-голямата група хора, лишени от свобода заради своите убеждения в Китай, последователите на Фалун Гонг са убивани по поръчка, подлагани на вивисекция на операционните маси в държавни и военни болници, а органите им продавани за десетки или стотици хиляди долара.

На 7 юли 2006 г., канадските адвокати Дейвид Матас и Дейвид Килгор (бивш канадски държавен секретар за Азиатско-тихоокеанския регион) публикуваха доклад със заглавие "Кървава реколта: убийствата на Фалун Гонг за органите им". Разглеждайки 18 типа доказателства, те хвърлиха светлина върху чудовищността на ККП, наричайки я "отвратителна форма на зло... невиждана на тази планета".

В сътрудничество с международни изследователи, Матас и Килгор публикуваха през юни 2016 г. актуализация на книгата "Клането" и доклада "Кървава реколта". С изложение от над 680 страници и над 2,400 препратки, актуализацията доказва без каквото и да било съмнение реалността и мащаба на отнемането на органи от живи хора, извършвано от китайския комунистически режим.

На 13 юни 2016 г., Камарата на представителите на САЩ прие единодушно Резолюция 343, която настоява ККП да прекрати незабавно насилственото отнемане на органи от последователи на Фалун Гонг и други затворници на съвестта.

Печелившият бизнес с трансплантации на органи подпомага устойчиво преследването на Фалун Гонг и привлича клиенти от Китай и останалата част от света, превръщайки ги в съучастници на масовите убийства на ККП.

Откакто първоначално завзема властта, ККП никога не разхлабва преследването на религиозните убеждения. Ще се върнем на тази тема в Шеста глава.

4. Износ на червен терор

Въведението на "Черната книга на комунизма" предоставя груба оценка на смъртните случаи, причинени от комунистическите режими по света. Книгата потвърждава цифрата 94 милиона, както следва:

20 милиона в Съветския съюз

65 милиона в Китай

1 милион във Виетнам

2 милиона в Северна Корея

2 милиона в Камбоджа

1 милион в Източна Европа

0,15 милиона в Латинска Америка (основно Куба)

1,7 милиона в Етиопия

1,5 милиона в Афганистан

10 000 заради това, че "международното комунистическо движение и комунистическите партии не са на власт" [8]

Наред с Русия и Китай, по-малките комунистически режими демонстрират не по-малка склонност да се ангажират с абсолютно зло. Геноцидът в Камбоджа представлява най-драстичното масово кръвопролитие, извършвано от комунистическо правителство. По различни оценки, броят камбоджанци, убити от режима на Червените кхмери на Пол Пот варира между 1.4 и 2.2 милиона — до една трета от населението на Камбоджа по онова време.

Между 1948 г. и 1987 г., севернокорейски комунисти убиват над 1 милион свои сънародници чрез принудителен труд, екзекуции и задържане в концентрационни лагери. През 90-те години на 20-и век, от глад умират между 240 000 и 420 000 души. Общо, между 600 000 и 800 000 севернокорейци се смятат за загинали от неестествена смърт между 1993 г. и 2008 г. След като Ким Чен Ун дойде на власт, извърши още скандални убийства, чиито жертви включват високопоставени служители и негови собствени роднини. Ким също заплаши света с ядрена война.

В рамките само на един век след възникването на първия комунистически режим в Русия, призракът на комунизма е избил в държави под свое управление повече хора, отколкото са жертвите на двете световни войни, взети заедно. Историята на комунизма е история на убийства и всяка страница е изписана с кръвта на неговите жертви.

Четвърта глава: Износ на революция

Препратки

[1] "Възпоменание за жертвите на комунизма", бележки на американския конгресмен Кристофър Смит пред Камарата на представителите на САЩ, 23 ноември 2017 г. https://www.congress.gov/congressional-record/2017/11/13/extensions-of-remarks-section/article/E1557-2.

[2] Стефан Куртоа, "Черната книга на комунизма: престъпления, терор, репресии". Кеймбридж: Харвард юнивърсити прес, 1999 г.

[3] Дер Шпигел, "Революционер на Негово Величество", 10 декември 2007 г., http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-54230885.html.

[4] Уинстън Чърчил, "Световната криза", том 5, 1931 г.

[5] Робърт Сървис, превод на "заповедта за обесване", "Ленин, биография" (Лондон, МакМилан, 2000 г.)

[6] Александър Солженицин, "Архипелагът Гулаг: 1918-1956 г.", 1973 г.

[7] Интервю с Александър Яковлев (1992-2015 г.)

[8] Стефан Куртоа, "Черната книга на комунизма: престъпления, терор, репресии". Кеймбридж: Харвард юнивърсити прес, 1999 г.

Източник: https://www.theepochtimes.com/ch

Източник/ци: https://www.falun-bg.info/new

Четвърта глава: Износ на революция

Втора глава: Европейски наченки на комунизма

Първа глава: Стратегиите на дявола за унищожаване на човечеството

Как призракът на комунизма управлява нашия свят: Въведение

Как призракът на комунизма управлява нашия свят: Предговор

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни