Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Проф. Димитър Иванов: Еврика!? Причините за разпадащата се българска държавност се корени в професионалната некомпетентност и личната неморалност на държавниците

Едно изявление на министър-председателя Бойко Борисов пред извънредното заседание на парламента отключи разбирането за тежките сривове в различни системи на управление на обществения живот и на държавността като цяло: „За мене Влади Горанов е капацитет и аз слушам каквото каже”. А разбирането относно причините за разпадащата се българска държавност се корени в професионалната некомпетентност и личната неморалност на държавниците.

През последните години в обществената лексика широко навлязоха думи с английско звучене и невинаги с ясно съдържание: лидер, мениджър, оператор и пр. Но когато те се отнасят към сферата на управлението на държавата и обществото, съдържанието им, а не звученето има значение. „Leader” – означава в превод на български език водач, вожд, предводител, „Manager” се превежда като управител, директор, операторът обаче си е обикновен изпълнител, експерт.

Затова в системата за социално управление съществува 
„пирамидата на компетентността”, 
подредена от основата към върха на три нива: експертна – мениджърска – лидерска компетентност.

Експертната компетентност се отнася до справяне със задачи в определена област: производство, продажби, счетоводство, транспорт, логистика, маркетинг, PR и пр. Без достатъчно висока експертна (изпълнителска) компетентност не е възможно да се притежава мениджърска и лидерска компетентност. Удобен пример за това е злощастната съдба на поредица министри на външните работи, на здравеопазването, на вътрешните работи и пр., които от неусвоено изпълнителско ниво „скачат” направо на лидерска позиция и управляват сложни системи. 
Мениджърската компетентност е второто необходимо условие за лидерска компетентност. За да достигне състояние, в което може компетентно да влияе върху други хора, т. е. да упражнява компетентно лидерство, министърът трябва да е достатъчно добър като мениджър в определена функционална област. Тук удобен пример са финансовите министри на Борисов Симеон Дянков и Владислав Горанов, които вероятно притежават функционална, но очевидно нямат мениджърска компетентност.

Лидерската компетентност, т. е. възможността да се влияе върху големи групи хора и върху обществото като единен социален организъм, е постижима едва след като другите две нива на компетентност – експертна и мениджърска, са изпълнени с достатъчно съдържание. Може би заради това министрите изглеждат неавторитетно, а човекът в сянка на ГЕРБ Цветан Цветанов, който има силна воля, висока работоспособност и мениджърска компетентност в партийното строителство, стърчи като Родоския колос между тях.

В определени исторически периоди процесите, които протичат в политическия живот, са личностно доминирани до такава степен, че социологията и политологията, които имат за обект и предмет на изследване социалните процеси и групи, не могат да прилагат инструментариума си. Социологията търси връзката на лидера със социалната среда и нейните структури, а политологията разглежда ролята на лидера в политическата система и развиващите се процеси. Очевидно в нашия случай – поради личностното доминиране на националния лидер Бойко Борисов в политическия процес – се налага необходимостта от включването на психологията и дори на патопсихологията, за да си обясним какво се случва с България и защо обществото се дезинтегрира катастрофално. Основна причина това да изглежда скандално е обстоятелството, че прилагането на психологически подходи при обяснението на лидерството на Борисов и ГЕРБ в днешния политически живот е базирано върху психоанализата, която според Зигмунд Фройд, Ерих Фром и пр. разглежда стремежа към вечно властване като „универсален принцип на компенсация”.

В теорията за неврозите понятието „компенсация” се използва в смисъл, че хора, които усещат, че са недостатъчно способни в определени области, се стремят към свръхкомпенсация в други области. И когато не могат да я постигнат, в тях се поражда и трайно насажда усещане за непълноценност и малоценност под формата на комплекс. 
Този комплекс е вече сериозна психическа травма, която, ако не се преодолее самостоятелно или с навременна външна помощ (в случая от Брюксел или Вашингтон), се превръща във „фрустрация”.

Фрустрацията не е нещо друго, освен общо чувство за неудовлетвореност. Именно в зоната на „компенсаторния механизъм - комплекса – фрустрацията” психолозите на лидерството търсят вътрешната мотивация за добиване на власт като източник на екзистенциално удовлетворение. И това се отнася не само до Борисов, а и до Станишев, Иван Костов, както и до тези, които се стремят да седнат на техния трон.

От тази деструктивна последователност на състояния се извежда логическият извод, че ако стремежът към властта е основната психическа черта на такива лидери, тя е по-скоро тяхна психопатологическа черта. 
Разбира се, могат да се различават определени степени в болезненото властолюбие (зависи от личните ценности и дълбочината на травмиране), но коренът му си остава психопатологичен, т. е. налудничав, макар и не в клиничния смисъл, при повечето негови проявления.

Очевидно е при тази трактовка, че стремежът към властта при днешния политически елит - министри, депутати и партийни лидери - е средство за компенсация на липсващата им компетентност на експертно и мениджърско равнище и е използван от тези индивиди за преодоляване на реални психически и интелектуални недостатъци и дефицити. 
Често се казва, но трудно се разбира, че лидерството е преди всичко формиране и управление на ефективна ценностна система, че е процес, а не свойство на един или друг човек.

Лидерството не е просто пост, то е действие с позитивни резултати. 
Лидерът е център на емоционална притегателност и затова трябва да приема критиката и дори гнева на обществото с открито сърце, а не с обида и агресивност, както често реагират премиерът Борисов и гуруто на управленските кадри на ГЕРБ Цветанов. Лидерът трябва да знае, че не може да бъде одобряван от всички. Още Русо прави разграничение между „обща воля” и „воля на всички”. Да се удовлетворяват и двете, е невъзможно, даването на такива обещания е популизъм, който е противопоказен за лидерската ценностна система. 

Изследователи структурират екзистенциално-ценностната система на нормалния човек на три социално-психически нива: индивид, личност и лидер. На всяко от тях поставят определени ценности, като тези от по-горното ниво включват в себе си тези от по-ниското равнище. 
Изводът е, че е невъзможно (както при „пирамидата на компетентността”) да се формира и управлява лидерска система от ценности и добродетели, ако не е завършено развитието на равнище „индивид” и „личност”. За да прикрива тези празноти, псевдолидерът ще се опитва, по описания по-горе механизъм, да компенсира липсата на базисни общочовешки ценности; неуспешната компенсация ще поражда комплекс, а той от своя страна – фрустрация. Особеното в случая е, че в сферата на ценностите фрустрацията много лесно преминава от „общо неудовлетворение” в страх от по-високите стойности, които притежават управляваните. А оттам разстоянието до отблъскването и потискането на компетентните и моралните личности и обграждането на „вожда” с техни антиподи е една крачка. Път, който досегашните демократични „лидери” леко и бързо изминаваха. 
Дано Бойко Борисов, който е поредният министър-председател с претенция за всепризнат национален лидер за 30-годишния период на демократичен преход, е в състояние да си даде, макар и закъсняла, сметка за този процес и да направи усилия ако не да спре, поне да забави разпада на държавността. Докато на неговото и на екипа му място дойдат по-компетентни и по-морални лидери. Ако въобще българското общество все още е в състояние да ги излъчи.

Източник: http://epicenter.bg/article/Prof--Dimitar-Ivanov--Evrika--Zaradi-slabo-liderstvo-darzhavnostta-e-v-upadak-/161906/11/0

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!