Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Недко Митев: Да се вкарва палмово масло в млечните продукти е геноцид! Но ние се примиряваме!
С повече от 40-годишен опит в земеделието и животновъдството Недко Митев, собственик на „Недко Недков – Овчарово“, е създател на едно от най-стабилно развиващите се стопанства на България.
Има стадо от 10 000 крави Холщайн, вкарал е супермодерна технология при която за 11 минути се доят по 40 крави.
На денонощие от стопанството излизат 100 тона мляко. Има млекопреработвателно предприятие, строи второ и месокомбинат, а магазините му вече са над 40 в цялата страна. Продуктите от мандрата – сирене, кисело мляко, кашкавал, сметана, масло, са чисти, без стабилизатори, добавени масла, подобрители или овкусители.
Недко Митев арендува и 60 000 дка земя, от които 20 000 дка собствена Притежава собствена лаборатория и един от най-модерните заводи за биогаз. Във фирмата работят над 200 служители и 20 специалисти
Никога не е използвал средства по европейски проекти и програми, работи с банкови кредити.
Недко Митев ръководи лично огромното стопанство. Цялото семейство е включено в бизнеса. „Трябва борба за оцеляване и развитие. Подаръци на мен никой не е правил и аз няма да правя. Не съм по мечтите, по реалните неща съм. Радвам се, че близките ми са добре, но богат човек в бедна държава не може да е щастлив” – споделя Митев.
Два пъти е носител на званието „Агробизнесмен на България”, присъдено от в-к „Български фермер” – през 1999 г. и през 2016 г.
Разговаряме с Недко Митев след форум, организиран в рамките на европредседателството, на тема „Храните-вкус, качество и мода“. Бизнесменът е гневен – бил е път от Добруджа до София, а форумът е формален. Никой не искал да чуе думата на производителите на храни.
– Г-н Недков, защо залезе славата ни на земеделска страна? Ядем вносни храни, пълни с ГМО, отдавна забравихме вкуса на българските зеленчуци, дори на истинското кисело мляко
– Ще ви кажа моето мнение – то е малко крайно, но почива на реални факти. Навремето, след промените през 89-та година, когато се планираше бъдещето на България, всичко е било много точно пресметнато – индустрия да нямаме, а земеделието да се обърне с краката нагоре. В земеделието има два отрасъла – единият е производството на пшеница и него не могат да го ликвидират.
– Защо?
– Защото изнасяме суровина – няма преработка на зърното. А това означава, че добавената стойност си остава там, където то е изнесено. В началото на прехода нашата пшеничка отиваше на Изток, но няколко кораба отидоха за курбан на камилите в Ирак и това направление беше спряно. След това пшеницата ни бе пренасочена само за Запад – основно за Италия, за Испания, за Германия, защото е с високи качества – висок глутен, няма фуражи, няма боклуци. От тази схема обаче печели само Запада, защото ние купуваме машините от Германия чрез лизинги, доставяме им зърното, от чиято преработка те печелят и така на практика подпомагаме на тяхната индустрия.
– А другият важен отрасъл на земеделието – животновъдството – на какъв хал е?
– Животновъдството беше буквално ликвидирано. В първите години на прехода масово се изклаха животните – за една година унищожихме 70% от българското животновъдство! Такова чудо никъде не е било, нито една друга източноевропейска страна не направи такъв погром в животновъдството. Ликвидирани бяха и всички ветеринарни служби! Сега няма кой да направи една проба както трябва, няма лаборатории, няма доктори, няма оплождане – няма нищо. Всичко е с краката нагоре! А по времето на комунизма с грижи се потискаха болестите по животните – пазеха се от заразни болести, от туберкулоза, левкозни болести, за което трябваше много сложно ветеринарно обслужване: доктори, карантини – всичко бе под контрол. За година-две вдигнаха ръце и всичко се разпадна.
– Сега как се извършва ветеринарният контрол?
– Ветеринарните служби смениха сертификатите за левкозата. Идват при нас на проверка и питам един професор да ми каже нещо ново, което да науча. Той ми отговаря: „Аз трябва да правя сирене и да показвам как се прави сирене, другото не ме интересува“. Левкозата е рак на кръвта на животните. За един литър мляко през млечната жлеза на кравата минават 80 литра кръв. Е, ако има левкоза – за какво мляко говорим? Животните направо трябва да заминават. Питам професора – поне от научна гледна точка не се ли интересува от това. Той вика: „Всеки си отговаря за стадата“. Затова сме болен народ! И една от причините е, че се консумира млечен продукт, в който има соматични ракови клетки.
– Това което ми казвате, е ужасно, г-н Митев! Това е престъпление!
– Да, но всеки си е заровил главата в пясъка, все едно, че няма да стигне до него. Ето отделенията в училище са пълни с 4-5-годишни болни деца. Къде отива нацията? Ако в Англия се случи такова нещо, се ликвидират всички стари животни. На тяхно място се купуват от Холандия и Дания четвърта-пета плантация крави. Качват ги на кораби, свалят ги на Острова, доят ги, за да могат да стигнат до стопанството, иначе не могат да издържат. Представете си какви усилия се полагат! Пример е и Малта. Там при една такава епидемия се ликвидира цялото стадо и за две години се направиха нови стада. При нас даже не се мисли по този въпрос. През 90-те години, когато се чудехме как да се приспособим към новите условия, на Запада, те вече са знаели как това да стане. Но кой да ни каже?
– Какво имате предвид?
– През 70-80-те години на миналия век милиони декари от джунглата са опожарени – от Сингапур към Тайланд. През 1970-72 година във випуска ни имаше виетнамски студенти, част от тях ветерани от войната. Тогава показваха по телевизията как американците пръскат от самолет джунглата с раундъп – тотален, листен, системен хербицид. Унищожава всичко зелено. За 4-5 дни листата на всички растения в джунглата изсъхват и падат. След това с големите самолети хвърлят запалително вещество и запалват джунглата. После идват огромните машини, влизат в угарта и я изорават. На освободеното място сеят палми, които на петата година са цъфнали и дали палмово масло. Това е световна стратегия! Тя е за изхранване на човечеството, което през 2050 година ще бъде над 10 милиарда. И Големият брат си казва: По-добре отсега да подготвяме начини това население да се изхранва, иначе трябва да започнат войни за жизнено пространство, за храна и т.н. Но за мен това е геноцид! По-голям отколкото при Хитлер! Защото докато садят палмите, те разработват и технологии за имитиращи продукти. Това е престъпление! А хората защо ги ядат? Защото пенсиите им продължават да са 200-300 лева! А пък с рекламата за тези продукти, която залива медиите, излиза, че това е голямо постижение!
– Как навлиза палмовото масло у нас?
– Палмовото масло пристига у нас в цистерни с готови контейнери. Слага се в пластмасови калъпи от по 1 кг, защото иначе то се разпада. Налива се течност в тези калъпи, с която то бързо се втвърдява. В тези калъпи е сложено сухо мляко, нишесте, стабилизатор, желатин и др. Прави се конструктивна решетка – на сутринта се разфасова на по-малки обеми и… веднага е на пазара. Това е готовият млечен продукт, който тръгва към големите вериги. В него няма и грам мляко! Но има сухо мляко, а голяма част от него пък идва от района на Чернобил. Нашите медии се докопват до някои от тези неща, но истината, такава, каквато е, не успява да излезе пред обществото.
Преди две години фирма в Бургас, която бе спечелила конкурс за храна в детски градини и училища, бе вкарала тонове сухо мляко от Чернобил. Дали го на децата, не на баби и дядовци – дотам стига тази гавра и този цинизъм! Това е положението! Може всичко да се провери, но никой не иска, притеснява се, свива се, всеки мълчи и гледа да не излезе от неговата уста.
– Вие защо не се притеснявате?
– Не се притеснявам! Милиарди се потрошиха, държавата загърби земеделците. Прави се така, че да не се подпомага земеделието и животновъдството, за да не се бърка бизнеса на някого, на големите играчи. На чичото, който гледа 5-6 крави, му дават 0,30 стотинки за литър мляко. От една крава днес той може да надои 10 литра, 10 по 0,30 са 3 лева! Нищо не може да си купи с тях.
– Как оцелявате Вие? Колко крави имате?
– 10 000
– Колко литра мляко на ден получавате?
– 100 тона на 24 часа.
– Къде пласирате това мляко?
– Едната част аз я преработвам. Другата я продавам на мандри. Големите мандри взимат млякото, но го плащат след 1 месец. И не правят продуктите си от чисто мляко, както аз искам, и както е моята продукция, а слагат само 20% чисто мляко – другото са желета, сухо мляко.
– А желатинът откъде идва?
– Желатинът никой не го знае откъде идва. И той пристига в цистерни. По принцип желатинът се добива в кланиците – от кръв и желаци. Минава по една специална технология, разтопява се, изпарява се, после се кондензира, хаква му се един подобрител и така пристига при нас. Това е суровината за кисели млека и сирена, които са с много ниска себестойност. Килограм сирене, направен само от имитиращи продукти, струва 2 лева, сложете още 2 лева за този, който бърка коктейлите, още 2 лева за веригите, които ще го продават, и ето ви продуктът, който е на пазара. Слагат едни хубави етикети, купуват се от Беларус за жълти стотинки, те са най-хубавите, най-лъскавите. Но те прикриват истинското състояние – че с тях се продава имитиращ продукт.
– От колко литра мляко става един килограм истинско сирене?
– Най-малко от 5-6 литра.
– Колко трябва да струва?
– През лятото ние продаваме млякото на 72 стотинки. Неговата себестойност е 63 стотинки – има 10 стотинки разлика между цена и себестойност. 6 литра мляко по 72 стотинки са 4 лева и 20 стотинки. Към това се прибавя 2 лева за производствен разход – става най-малко 6,20, плюс 20% ДДС. И колко стана – 7 лева. Аз в моите магазини продавам сиренето на 7,40 лв. и натискам цените отгоре. Продавам в малки магазини, имам собствена верига – няма добавка, няма надценка. Въпреки това има тарикати, които продават моето сирене за 11 лева. Аз го давам за 7 лева с отстъпка.
– Защо не влизате в големи вериги?
– Защото искат да им продаваш на 30-40% под себестойността. Това не е възможно. В същото време цените там са 9-10 лева дори на имитиращите продукти. Влизам в един от тези магазини и се учудвам как може това да се прави по такъв начин. Ето моите внуци учат във Военоморското училище. Когато се разчу за фирмата в Бургас, която беше вкарала тонове сухо мляко от Чернобил, отидох при директорката и казах, че произвеждам 100 тона мляко и мога да ѝ доставям безвъзмездно 2 тона мляко всеки ден за децата. Жената се стъписа: „Не може, веднага ще ме уволнят, всичко трябва да е с конкурс, ако разберат от Общината, ще ме махнат“. Обясних ѝ, че не мога да се явявам на такива конкурси, че не искам пари, а искам децата да ядат истинско мляко. Тя пак: „Моля ти се, разбирам те, познавам децата и родителите, но няма как да приема мляко без конкурс!“ Казах ѝ, ако тези майки и бащи разберат какво консумират децата им, няма да им позволят да се хранят в училище. Тя ми отговори, че не може нищо да направи, че е между чука и наковалнята. Това е!
– Много страшно е това, г-н Митев! Говорихме за болестите по кравите, а ааква е болестта на България?
– Че се примири с всичко. Не стана изведнъж и случайно, а полека, полека. България е взела-дала вече. Говори се, че около 30% от земята е продадена като се заобикаля закона. Земята около Дунава, най-плодородната – всичко е в чужди ръце, в евреите. Следва палестинският модел – те няма къде да живеят, защото са им купили земята. Зловещ сценарий! Но ето, че се случват такива неща.
– Има ли спасение?
– Няма! Минали сме го вече! България е обезлюдена. Всички деца, които могат да мислят, да сътворят нещо, бягат оттук.
– Защо се докарахме дотук?
– Такъв беше сценарият! Бях на този конгрес през 1990-та година, когато БКП се преименува на БСП. Всички големи партийци бяха там, наредени. Обясняваха как това ще направим, онова ще изградим – страхотен конгрес! Тогава мислех, че всичко ще преживеем. После извикаха пет-шест човека и им казаха да веят левия байрак, иначе не може. Старата партийна номенклатура беше изправена до стената. Оттогава всичко е засекретено, но като следиш нещата по медиите, виждаш, че други са ни подредили бъдещето. На старите партийци беше наредено да раздържавят всичко, да освободят членовете на партията, които разбираха от икономика, от земеделие, да изгонят всичко, което имаше опит. И те – какво да правят, сториха го! И само след няколко години държавата стана кочина – вече нищо не можа да се направи, унищожиха армията, здравеопазването, полицията, образованието, няма икономика, няма земеделие – това са стълбовете на обществото! Нацията не може да прави телевизори, трактори, леки коли – всичко трябва да купуваме. Добре, галоши поне не може ли да правим, сандали и обувки не може ли да произвеждаме?
Може ли всичко да ни вземат от ръцете, да ни оставят на улицата и да станем просяци? Българинът беше корав човек, аз съм живял и пораснал на село, българинът беше корав, но му счупиха фасона. Смачкаха го! Всичко му взеха от ръцете. Децата заминаха по чужбина, попиляха се, където намериха. Сега търсим работници, аз имам 8 човека от Молдова, не стават за работа – 6 часа работят, 12 спят. Не става! Те показват пътя, по който е извървяла една нация. Преди 200-300 години са отишли и са нямали дух да се върнат. Стоят на един триъгълник – от една страна украинци, от друга – руснаци, от трета – румънци. Те по средата. Единият ги зарита, другият ги нарита.
– Казвате, че в първите години на прехода старите партийци са били изправени до стената. И не е можело да се противопоставят на това, което ни налагат отвън?
– Можело е, според мен. Това не се пише никъде – но те бяха национално отговорни хора, бяха възпитани да мислят за нацията. Тогава обаче отвън ни казваха, че е за добро народът да се самоуправлява, държавата да се оттегли, напред да излезе личната инициатива., пазарните отношения да станат водещи. Но след година-две настана пълен хаос. Сами си отрязахме главите. Били са предупредени: „Ако се съпротивлявате, има друг, лош сценарий“. И те избраха – да пъшкаме, да се мъчим, за да няма кръв. Турското разузнаване беше нащрек. Хиляди потеглиха към Турция…Беше страшно! Сега поддържам връзка с един шериф, има български ресторант в Турция, цяла вечер Лили Иванова пее на български, умират за България…
– Излиза, че сами сме си съсипали държавата, без кръв и по мирен път
– Така беше, защото така искаха да бъде. Не мисля, че в Западна Европа са ни мислели злото, виждате, че те вече са на същото дередже. Ето, Германия е навела глава пред САЩ и не може да каже дума. Европа е в много тежко състояние – на кръстопът, заминава си националната сигурност. Демокрация, демокрация, но и тя си има някакъв праг – прескочиш ли го, вече си Никой.
Източник: Епицентър.бг
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!