Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Проф. Иво Христов: Изчезването ни като народ, цивилизация и страна става бавно, тихо и неусетно

“Книгата „Пред пепелището на нестаналото българско общество” не е роман. Нейното четене изисква интелектуално усилие. За да я прочетете, трябва първо да запитате себе си колко истина можете да понесете”.

С тези думи Росица Бакалова – журналист, поет и литератор, откри ямболската премиера на книгата на проф. Иво Христов.

Възрожденската атмосфера на „Синия салон” в местното читалище едва побра будната гражданска енергия и интелектуален заряд, с които е известен градът на Тунджа.

Това ясно пролича от поставените въпроси към автора, както и от последвалата дискусия „Глобализацията – пътят към голямата война”.

Преди да поеме ролята на модератор, Бакалова представи своя аналитичен поглед върху книгата. Тя се спря върху структурните и съдържателните й особености, открои научния стил на автора в съчетание с ефектна му езикова образност и сподели, че в този вид и с това заглавие книгата представлява откровено „писмо или писма на един интелектуалец към българите, които очакват отговори”.

„Не съм се взел насериозно”, посочи проф. Христов, леко смутен от високата оценка. Той подчерта, че вижда своята роля в това да казва истината и напомни отрезвяващия ефект на фразата, нашепвана в ухото на римските триумфатори след успешни походи, „Мemento mori – Помни, че си смъртен!”

„За мнозина живеенето е биологичен факт. Гледат на него като на антихристиянско клише т.е. съдба, която трябва да се изживее. Животът е сведен до вилица с три бода или счетоводна операция на вземане и даване – констатира параметрите на модерния светоглед проф. Христов и продължи –Животът е тежка задача с много уравнения, които трябва да бъдат решавани тук и сега”.

Той посочи, че второто не е особено популярно, защото нашият народ се е научил просто да оцелява. „Можем да дадем рецепти по оцеляване, но накрая, както казва Иво Андрич, сме забравили защо оцеляваме”, каза социалният анализатор.

По думите му съдбата на малкия човек, живеещ на „голям кръстопът”, е предрешена, защото „големият кръстопът е за голям човек с големи мечти, с големи идеи и с изправен гръбнак”.

„За първи път в нашата история сме изправени пред вледеняващия въпрос: Нас ще ни има ли като държава, като народ и като бъдеще?”, посочи актуалната тревога проф. Христов.

Според него потъваме в блатото на посредствеността, без дори да разбираме драматизма на ситуацията. Той смята, че нямаме идеи за бъдещето си, нямаме собствена идентичност като основание да ни има в следващите 1300 години, нямаме разбирането, че това е наша работа.

Проф, Христов предупреди, че изчезването ни като народ, като цивилизация и като страна става бавно, тихо и неусетно. Става с надписите на чужд език, става с това, че новините ни се съобщават като „ексклузивни”, а не „извънредни”, става с изнасянето на нацията. „България е важна като територия, никой няма нужда от народа й, освен той самия”, акцентира геополитическият анализатор.

„В глобализацията голямата война има сурова и жестока логика”, заключи проф. Христов по темата „Глобализацията – пътят към голямата война”, след като последователно обясни същността на взаимно обуславящите се процеси.

„Когато използваме понятието „глобализация”, разбираме експанзия на капитала. Системата на капитализма е такава социално-икономическа и политическа система, която, за да съществува, трябва да се разширява икономически и географски. Тя е базирана на два нагона в човека – алчността и желанието за елиминиране на съперника. Това дава динамизация на системата, но съответно роди двете най-кръвопролитни световни войни. Кризата и войната са абсолютно необходими за съществуването на системата”, обясни проф. Христов и цитира Маркс „Капитализмът превърна историята за света в световна история”. По думите му глобализацията в 21 век беше оглавена от САЩ, но в момента западният капитализъм е изправен пред две алтернативи – да унищожи противника в лицето на Русия и Китай или да мине на ново технологично ниво.

Според него решението включва и двете, а комбинацията от тях на практика означават редуциране на човешката популация.

Той смята, че война срещу Иран засега няма да има, защото залогът за света е твърде голям. Има постигнато споразумение между Русия и Израел, което допуска само сирийски части по цялата северна граница на Голанските възвишения. „В Европа се зараждат нови сериозни сили и първата битка ще бъде дадена на изборите за ЕП”, смята проф. Христов.

На въпроса дали има „геополитически завой” във външна ни политика, той отговори, че не бива да се надценява родната дипломация, която е в стилистика на Алековия герой бай Ганьо.

„Ето защо и на Изток, и на Запад еднакво ни презират, поради което и едните, и другите еднакво ни експлоатират”, каза проф. Христов.

Запитан за сантименталния национализъм, лишен от поуките за направени грешки, той посочи: „Миналото е царството на развинтената фантазия”.

Матрицата е заложена, върви подмяната на психоменталния код на българите през учебниците, през образованието, съгласи се проф. Христов с млад човек от публиката.

Неговото разочарование е, че не вижда съпротива срещу това и допълни, че суровата истина е за силните духом. „Когато види ощърбеното битие на собствения си живот, силният тип намира мотив за борба, слабият – повод за хленчене”, каза народният представител от „БСП за България” проф. Иво Христов.

Близо час след срещата, организирана от леви интелектуалци в Ямбол, той отдели време на читателите си за автографи. Председателят на социалистите в града Катя Георгиева благодари за гостуването му с подарък – две книги на ямболския публицист и талантлив писател Борислав Ненов.

Източник: Проф. Иво Христов, Фейсбук

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!