Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Кармичната разплата – уроци от историята, намек към съвремието

В Китай от древни времена се разказват истории за хора, които били благословени, защото правили добро, и които претърпели нещастие, защото вършили зло. В това се изразява и кармичната разплата.

Доброто намерение и добрата постъпка допринасят за добрата карма и бъдещо щастие, докато лошата умисъл и лоша постъпка допринасят за лошата карма и бъдещо страдание. Според азиатските религии кармата е свързана с идеята за прераждането.

Един пример за натрупване на лоша карма е Лин Ши – магистрат на префектура Чънду по време на династията Сун.

Когато Джан Ду Дзайшян станал министър-председател, планирал да оклевети политическите си съперници, затова се нуждаел от секретар, който да е назначен от императора и да изпълнява заръките му. Предложили му Лин Ши.

Джан се срещнал с Лин и му обещал повишение, ако спазва стриктно неговите заповеди. Лин помислил, че това е добър шанс и се съгласил.

Секретарят имал задачата да пише указите на императора. Така Лин имал възможността да дискредитира служителите. Той използвал това и пишел всичко точно така, както му е било продиктувано от Джан.

Формулировката на указите била толкова брутална, че много хора били шокирани и изпитвали съмнения.

Един пример: Су Шъ бил един от най-известните поети на династията Сун. Лин пишел преди това винаги статии, които хвалели Су и семейството му. Но след това трябвало да напише декрет, за да понижи Су и той написал: „Су Шъ, баща му и брат му са алчни и злоупотребяват с властта Ви. Често лъжат другите за собствена изгода. Су Шъ смята хората за глупаци и ги заблуждава.”

По вина на Джан и Лин много верни и способни висши служители са били понижени и заточени. Джан дори се опитвал да ги тласне към смъртта, за да се добере до близките им. За невинността на тези служители са знаели много хора. Когато императорът научил за това, той спрял злодеянието на Джан и пощадил живота на служителите.

Лин знаел, че не е прав. Когато веднъж написал указ, който оклеветява длъжностно лице, се засрамил: „Зная, че това ще ме преследва и ще съсипе репутацията ми и ще унищожи нравствените ми качества.” Независимо от това, той продължавал, защото се надявал, че неговите усилия ще му донесат по-висок ранг.

След като Джан се запознал със случая, Лин вече бил деградирал много. Когато Лин починал, всичките му десет пръста, които използвал, за да пише клеветнически постановления, били изгнили. При това били открити и язви на езика му.

Някои хора не вярват в кармичните връзки. Независимо от това дали вярват или не, всички хора са подчинени на законите на природата.

Има много истории за хора, които са получили благословия или са били възнаградени за добрите си дела. Има истории и за грешници, изпитали последствия, които наричаме кармична разплата или възмездие.

Ето една история за Сян Дзичан, който отговарял за внасянето на съдебни дела в град Юен Джоу по време на династията Сун. Веднъж той отишъл до едно населено място, за да се срещне със служителите Хуан и Джън. Когато Сян решил да се върне у дома, помолил Джън да го придружи. След това двамата помолили и Хуан да се присъедини към тях.

Първоначално Хуан отказал, но след като Сян и Джън го помолили настоятелно, той се съгласил. Щом стигнали до очертанията на града обаче, Хуан отказал да влезе в него. В този момент получил и силни болки в стомаха. Цяла нощ не мигнал от болка.

На другата сутрин Сян и Джън се питали защо отказал да отиде с тях, но като видели, че е много болен, го попитали, какво му е.

Хуан споделил, че скоро ще умре. Затова му се искало за последно да се види с майка си и съпругата си. Сян уважил искането на Хуан и докато чакали пристигането на двете жени, Хуан им разказал какво му се е случило.

Преди много години, когато Хуан бил длъжностно лице, наблюдаващо внасянето на съдебни дела в град Юен Джоу, един сержант изпратил трима полицаи в провинцията, за да закупят добитък. Изминали 40 дена. Тримата полицаи не се върнали по домовете си и техните жени попитали губернатора, къде са съпрузите им.

Сержантът, приятел на губернатора, казал, че в планините има една група бандити и затова изпратил тримата мъже на проучване. Обяснил, че може би бандитите са ги убили. Обещал на жените да потърсят мъжете им.

Два месеца претърсвали планините, но не намерили и следа от тримата полицаи. В отчаянието си сержантът видял четирима селяни на полето. Той им предложил голяма сума пари, ако признаят, че са извършили убийството. „Като сержант, отговарящ за тази област, зная, че ще бъдете осъдени на смърт, но в действителност, само ще ви набият, ще ви вкарат в затвора и след това ще ви освободят.”

Селяните повярвали на сержанта и се съгласили да сътрудничат. Губернаторът ги разпитал и Хуан ги осъдил на смърт, но след това променил решението си, защото четиримата осъдени не изглеждали на бандити. Той ги попитал какво точно се е случило и те му разказали всичко. Щом разбрал истината, Хуан ги освободил.

Сержантът бил информиран за това и казал на губернатора, че Хуан е получил подкуп за освобождаването на затворниците. Губернаторът порицал Хуан. И тогава Хуан разбрал какво точно става и отказал да подпише екзекуцията на четиримата селяни.

Тази конфронтация между Хуан и губернаторът продължила над 10 дни и не довела до споразумение.

Наближил денят на изпълнение на присъдата. Губернаторът знаел, че ще има проблеми при една проверка, ако Хуан откаже да подпише документите за изпълнение на екзекуцията. Затова той призовал други длъжностни лица да убедят Хуан. Те казали на Хуан: „Няма смисъл да спорите, тъй като четиримата затворници ще бъдат така или иначе екзекутирани. Освен това всеки знае, че екзекуцията е по нареждане на губернатора.” Когато Хуан видял, че много служители се обръщат срещу него и го изолират, най-накрая подписал документите.

Два дни по-късно четирима служители, замесени в случая, загинали. След няколко дни сержантът е бил ударен от мълния по време на гръмотевична буря и починал. Областният управител и губернаторът също починали скоро след това.

Четиримата затворници се явили на Хуан по време на сън и му казали: „Наказани сме несправедливо и бяхме убити. Боговете са решили, че сега е ваш ред да умрете. Ние искахме да спрем това, защото Вие се опитахте да ни помогнете. Седем души вече загинаха и това е достатъчно, за да се изплати кармичният дълг. Боговете обаче заявиха, че ние нямаше да бъдем екзекутирани без Вашия подпис. Независимо от това, ние ги помолихме и те ще Ви отпуснат още три години живот.”

Хуан казал на Сян и Джън, че трите години вече са изминали.

Сян и Джън се молели и се надявали, Хуан да може да види майка си и жена си преди смъртта си.

След като пристигнали майката и съпругата на Хуан, той ги поздравил и веднага след това починал.

Нека разгледаме дрега древна китайска история, която разказва, как липсата на съвест води до ранна загуба на живот.

Чън Дзиентин бил държавен служител по време на династията Мин. Веднъж той наел лодка, за да стигне до новата си служба в друг град. Спрял по пътя, за да потърси подслон и станал свидетел на спречкване между слугата, който го обслужвал и местен жител. Чън забелязал, че слугата не постъпва правилно и го смъмрил, а местния пуснал да си ходи.

На тази случка станал свидетел и Бао, също държавен служител, пътуващ в лодката. Вместо да обвини слугата на Чън, той започнал да се кара на местния жител. Обвинил го в тормоз над правителствени служители, в кражба на нещата им и в опетняване на честта им.

Заповядал също местният човек да бъде вързан и бит и да заплати глоба. Местният жител паднал на колене и дълго молел Бао за снизхождение.

Някои свидетели на случката похвалили Бao, че така добре се е справил със ситуацията. Дори слугата на Чън си помислил, че Бao се грижи по-добре за него, отколкото Чън. Доволен и арогантен Бao казал на Чън: „Вие сте твърде слаб. Ако ние, служителите, искаме да постигнем нещо, трябва да бъдем добри в стратегиите си и да знаем как да прилагаме трикове. Една добра съвест не е полезна за нас."

Чън го погледнал, но не му отвърнал.

Скоро след това Бao бил назначен като длъжностно лице, което контролирало подаването на жалби в град Шаосин. Той използвал всички средства, за да получи повишение, дори и клевети. Благодарение на усилията си, спечелил позиция в Министерство на правосъдието, но вместо да бъде повишен в по-висок ранг, бил понижен. Освен това, за всичките свои злодеяния получил тежка отплата – гангрена на гърба, в следствие на която починал. Не успял дори да остави свой наследник.

В китайската история често се описват такива случки – за награждаване на добрите дела и за наказване на злите дела.

От De.Minghui.org, falun-bg.info

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!