Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Владимир Костов: Спасението срещу "джендър-дрогата" е тотална съпротива! Дори с оръжие?
След напрегнати четири седмици около темата "за" или "против" истанбулската конвенция, като че ли всеки си намери някакво основание за успокоение. ГЕРБ се изтеглиха, общо взето с достойнство, от клопката, която сами си поставиха.
Имам предвид мерака им да прокарат ускорено и без много шум ратификацията в Народното събрание. Сега заявяват, че няма да има ратификация, докато не се постигне съгласие.
Коалиционните партньори на ГЕРБ - патриотите, могат да са доволни, че от самото начало заеха принципна позиция срещу ратификацията и я отстояха.
БСП не отстъпиха на политически непочтения натиск от страна на ПЕС и идеята им за референдум е общо взето приета от основните политически сили.
ДПС, изглежда под влияние отвън, не изпъкнаха с оригинално становище, но и не си затвориха вратата за контакти и еволюция на позицията им.
Президентът Радев беше ясен в позициите си срещу ратификацията на Конвенцията. Премиерът Борисов не бе така открит в позициите си, както обществеността имаше право да очаква.
Причините и за единия и за другия се приема, че са обясними. Добре е, че си оставиха някаква възможност за маневриране. Или поне мислят, че е така.
Дебатът на обществената сцена бе оживен и като цяло даде възможност да се чуят главните аргументи "за" и "против" ратификацията на конвенцията.
Българската православна църква, както и другите традиционни за страната вероизповедания, изразиха позиции срещу ратификацията, които бяха приети с разбиране и очевидно подкрепени от голямото мнозинство от вярващите.
Голямата опасност за бъдещето ни - като общество, като народ, като държава - е да се оставим сега на мисълта, че главното е постигнато. Ратификацията на Конвенцията е отложена. Обещано е, че ще се пристъпи към нея след разискване и - евентуално - ще бъде предмет на референдум. Подобно настроение - обяснимо само по себе си - би говорило за значително неразбиране на маневрата с истанбулската конвенция и въобще за мястото на последната в цялостната идеология на "джендър-дрогата".
Амбицията да бъде отклонено обществото, както и съставящите го личности, от обсъждането на основните социални проблеми и особено на тези, отнасящи се до управлението на социалните процеси, не е от вчера. Тя е присъща на модерния капитализъм от първите му стъпки.
В последния половин век примерно - тази амбиция се реализира с небивала по-рано ефикасност.
Не е случайно, че в същия период сме свидетели на "премиерни" за историята, направо - фантастични, увеличения, както на възнагражденията на висшата категория менаджери, така и на "ножицата" между богатите и бедните. А също и на по-малко "биещото на очи", но също така реално увеличение на стреса и на редица други социални и професионални заболявания.
Откъде е ефикасността на ограничаването на социалните дебати - както що се отнася до тематиката, така и по отношение кръга на участниците в тях и, най-вече, ролята им за реалните процеси на социалното управление?
Тя не дойде от силови ограничения и забрани, макар те съвсем да не са изключени от практиката на управлението, включително и при имащите се за демократични политически режими.
Ефикасността е резултат от предлагането /налагането/ на обществото на разнообразни, но в повечето случаи добре премислени и насочени,"други теми", за интереси, забавления, дебати. И въобще, в разнообразни форми и на различни терени - всичко, което "може да дойде някому на ума". Само не и същностните проблеми на социалното управление.
В тази насока - да бъде ангажирано вниманието на индивида, а с това и на обществото, че и през ум да не им минава да търсят дебат по същностните социални въпроси, джендър идеологията е направо един връх. Тя е обърната към възрастните само "от кумова срама". И за да даде някакво удовлетворение на хората, които наема за свои, ако щете агитатори, ако щете войници.
Имам предвид участниците в ЛГБТ общности и сродни НПО. Главната й цел са децата. Като се почне от най-малките - щом могат да ходят и да говорят. Тях тази идеология си поставя за цел да лиши от възможността да се идентифицират като мъже или жени, съответно с биологично и социално обусловени права, но и отговорности, в обществото.
Вместо тази идентификация, която започва още от детството и се гради и подържа през целия живот на човека, джендър идеологията предлага на най-малките "да се идентифицират" - за цял живот - като "играещи си".
Сутринта - мъж, следобяд - жена, вечерта - транссексуален и т.н. Когато и каквото искат. Но в никой момент и в никоя възраст, с идентитет, позиция и отговорност пред себе си и спрямо обществото, започнати в детството и следвани от всеки до неминуемия край.
В това отношение джендър идеологията действува като всяка дрога. Предлага разнообразие, забавление и развлечение. За отговорна личностна и социална идентификация и съпътствуващи активности "просто няма време". Но тези на които дрогата е наложена още в детството, не ги и търсят. Те просто не знаят, че такива неща съществуват.
Истанбулската конвенция е само частен случай. Джендър идеологията използва проблема за насилието, специално срещу жени, заради чувствителността на обществото към този проблем. И разчита - с основание - приложението на конвенцията да даде нови възможности на "джендърдистите" да проникват до тези, които са целта им - децата.
Апологетите на джендър-дрогата съвсем не чакат конвенцията, за да действат на "все по-широк фронт". Специални програми в детските градини и след това в училището. Филмчета, книжки, представления, играчки, дрешки - всичко се подчинява на "джендър-коректността".
А университети се надпреварват да предлагат стипендии за изучаване аспектите на джендър културата и да раздават титли на най- проявилите се "учени-джендърдисти". Това е положението в повечето "напреднали държави", присъединили се или не, към истанбулската конвенция.
Отхвърлянето на ратификацията на истанбулската конвенция е абсолютно необходима, но само първа стъпка. Ако обществото ни - българската православна църква, политическите сили, гражданите, сме решени да преградим пътя на джендър-дрогата и да спасим народ, нация, държава - няма нито ден за губене.
Само със средствата на тотална съпротива, само подавайки си ръка с онези страни и народи, които правят същия избор, можем да имаме някакъв шанс за успех.
Владимир Костов
Източник: http://www.gudelnews.com/2018/02/blog-post_95.html
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!