Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Латинските рицари пребити от домашното насилие на Калоян... нямало конвенция да ги спаси...

Моето поколение харесва Европа. Имаме си комплексите от онова старо време, в което от Изток не ни пускаха да пътуваме из Европа. Както и от по-новото време, в което уж можехме, ама от Запад не ни даваха визи. Както и от най-новото – в което виждаме как едни не-европейци си пътуват свободно, а пък ние си спомняме как ние, европейците, дълго не можехме. И все пак, харесваме си я Европа. Така, както някое провинциално момче харесва недостъпно изглеждаща чужденка – хем са го пуснали да се навърта около нея, хем с поглед му напомнят да си знае къде му е мястото.
Ние си го знаем, от 1300 години все сме си на това място. Имаме си и комплексите, но си имаме и историята. Тя е доста дълга и твърде поучителна, много неща са ни минавали през главата и са заминавали. А също така е имало и глави, които са минавали оттук, но не са си заминавали. Като едни рицари, например, които решили непременно да си имат работа с нас. С цялата им надменност и сила, които така и са си оставили костите тук. Станали са жертва на домашното насилие на цар Калоян.

И като ще си говорим за надменност, натиск и Истанбулска конвенция, трябва да напомним нещо много важно. За да можем да се разбираме, понеже напоследък комуникацията нещо ни куца.
България има над 1300-годишна история като държава. А българското ни име, още отпреди държавата ни, идва от по-дълбока древност.
България е най-старата европейска държава.
България е единствената европейска държава, която никога не си е сменяла името.
Разбира се, че днес вие сте силните и успелите. Разбира се, че искаме да имаме вашите доходи, вашите успехи. Това обаче – което нямаме – се постига далеч по-лесно и коства далеч по-малко, отколкото историческият опит, който имаме. И който вие нямате. Малки сте още – държави на по няколкостотин години – и затова не бива да сте толкова самоуверени. Защото в една книга, която вие все повече презирате /тази ваша надменност!/ се казва така: „Където дойде гордост, идва и срам“.
Затова ви говорим, като гледаме как гордо сте навирили глава и вече се оглеждаме дали вашият срам вече не се подава зад ъгъла.
Оглеждаме се, защото сме видели много неща.
Видели сме една лудост през 1943 г., на която единствени не сме се поддали. И тогава пак със същите аргументи сте ни говорили – прости сте, вие, българите, нищо не разбирате от идеологическо просвещение! Мърляви сте вие, българите, нищо не проумявате от чиста раса!
Ще кажете, че това са тежки думи или са направо измишльотини. Ами не, със сигурност не са измишльотини, а ако са тежки думи, то всъщност тези тежки думи са от ваша посока по наш адрес.
Ето вижте един пример за тежка надменност спрямо българското правителство, и то заради една уж доброволна конвенция:
„Още първите дни на Новата година дадоха красноречиво доказателство за това какви хора управляват България. И какъв е техният интелектуален и ценностен „багаж“. Не че не беше известно и преди това, но заради европредседателството можеше да се очаква, че ще се поприкрият, за да не компрометират старателно изгражданата роля на цивилизована европейска държава… Уви, оказа се, че дори на това не са способни.”
Това е излъчено на 8 януари 2018 година по радио Дойче Веле, в коментар относно съпротивата в България срещу налагането на Истанбулската конвенция.
Презрение и надменност, които дори не са направили опит „да се поприкрият“. Не ни е приятно да ни говорят така, разбира се, защото ни напомнят едни отминали времена.
Но в този план има един още по-неприятен паралел между горния цитат и един друг цитат:
“Те (правителството на България, бел. пр.) са ограничени от манталитета на българския народ, комуто липсва идеологическото просвещение, което го има при нас, в Германия.
Отраснал с арменци, гърци и цигани, българинът не вижда недостатъци при евреите, които да оправдаят особен мерки срещу тях. … Ако упражним по-силен директен натиск ще се нагърбим с отговорността и при българския манталитет ще постигнем обратното на желания ефект”.
Това е информация до немското правителство от 7 юни 1943 година на Адолф-Хайнц Бекерле, посланик на Хитлер в София, относно съпротивата в България в защита на българските евреи.
В рамките на този поучителен и доста стряскащ паралел вече разбирате защо огромното мнозинство български граждани се радва и гордее, че 75 години по-късно на българския народ продължава да му липсва идеологическото просвещение.
Та като ни плашат как днес се излагаме с категоричното си нежелание да приемем поредната „прогресивна“ идея, ние на свой ред се осмеляваме да попитаме:
- Германия, която днес ни поучава, със своето идеологическо просвещение и прогресивно виждане, какво точно направи с евреите през 1943-45 г.?
- Европейските държави, които днес ни поучават, през същия този период помагаха ли активно за изпълнението на този зловещ план?
Тежки въпроси, нали? Трудно може „да се проприкрие“ човек.
Днес ние се гордеем, че сме спасили българските евреи. Единствени в Европа! Единствени в целия свят! Така че дори и само заради това – имайте малко уважение. Имайте почит, имайте разбиране. Така както ние имаме разбиране към вас колко ви е тежък споменът за тези събития, така вие имайте разбиране защо ние нямаме желание да се подчиняваме на поредната налудничава теория, творение на „идеологическо просвещение и прогресивно виждане“.
Защото същите приказки от времето на надменния нацизъм ги слушаме днес, във времето на надменния джендъризъм. И двете идват от един и същи дух, и двете са рожба на едно и също мислене, и двете са агресивно нетърпими към всяко критично мнение и към критичното мислене изобщо. Човек започва да си мисли, че джендъризмът е всъщност проява на съвременен нормативен фашизъм. Не за друго, а защото има едни елити, които каквото и да подхванат, накрая до фашизъм го докарват.
Изпробвайте го „джендъризма“ този път първо върху вас, става ли така?
Понеже върху нашия многострадален национален гръб са изпробвани доста теории и доста практики. Повечето бяха лоша идея.
Виждали сме много съвети и много съюзи, много преди да се създаде Съвета на Европа и Европейския съюз.
Виждали сме и Съветския съюз. Отвътре. За разлика от вас, които сте го виждали само отвън, но си мислите, че знаете повече от нас.
Защо така си мислите, че знаете повече от нас за неща, които ние сме живели, а вие сте ги гледали само на филми по телевизията?
Вие нямате исторически опит нито с половинвековен тоталитаризъм – заради това не разбирате нито Източна Германия, нито Източна Европа.
Вие нямате исторически опит с вековен ислямизъм – затова не разбирате какво точно си причинявате. Нищо, този опит очевидно ви предстои.
Като цяло, приличате на дете, което се е качило на мощна кола и само заради това си мисли, че вече разбира живота повече от стария си смотан чичо – неуспял материално, но много видял през дългия си път под това небе.
Нямаме против да се забавлявате, ако това не се очертава да бъде за наша сметка. А ние не искаме да плащаме сметка за нещо, което изобщо не ни харесва, защото ясно виждаме неща, които вие – странно защо – отказвате да видите.
Истанбулската конвенция не ни харесва и не я искаме. Натискът заради нея също не ни харесва и също не го искаме. Не искаме с бой да ни принуждавате да приемем конвенция против боя. Задръжте си я при вас. Изпробвайте я първо върху себе си и се обадете, като мине едно поколение. Нека видим резултата и пак ще си говорим. Както ви казахме, ние си стоим тук от 1300 години и отгоре. Смятаме да продължим да сме тук.
И продължаваме да харесваме Европа. Нищо че откакто сме влезли не сте спрели да ни побийвате, та даже не се и поприкривате – като се почне от мониторингови доклади и Шенген, мине се през еврозоната и се свърши /засега/ с Истанбулската.
Покрай нея вече атмосферата в нашата обща къща съвсем заприлича на домашно насилие под надслов „Бий ме, Европо, обичам те!“
Но все пак – не е ли вече време да поспрете с глупостите си?

Александър Урумов

Източник: http://www.gudelnews.com/2018/01/blog-post_576.html

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!